/Поглед.инфо/ За последните дни се случиха едновременно две събития.
Първото е разговорът на Путин със Си, приятелски и взаимно приятен (вижда се дори по няколкото кадъра). Но най-главното в него е, че Путин и Си се разбраха да създадат независима финансова система, на която да не могат да влияят други страни.

Превеждам на разбираем език - става дума за излизане от Бретън-Удския доларов модел. Отделен въпрос е каква ще бъде системата, може да бъде единна, може да бъде две независими валутни зони, но за първи път лидерите на най-големите политически играчи на съвремието се изказаха за това на глас.

Да, намеци вече е имало, включително от съветника на президента на САЩ по национална сигурност Съливан, но това бяха именно намеци. А е прецедент ето така това да бъде казано пряко от първите лица. И това, без съмнение, е извънредно важно обстоятелство, което ще определя целия ни живот в най-близко време (иначе нямаше да говорят).

Ако към това се добави видният либерал-глобалист (старшият партньор на американските клептократи от приватизацията, за който разказваха в скорошния филм на Андрей Кондрашов, посветен на 30-годишнината от разпада на СССР) Съмърс, който говори, че:

“На Федералния резерв ще му бъде много трудно да организира меко кацане. Всички исторически опити за дезинфлация, които сме предприемали, когато е ясно установено, че инфлацията е твърде висока и Федералния резерв е предприемал мерки, са завършвали с рецесия”.

Отбелязваме, че Съмърс не разбира много от икономика, той по-скоро е либерален чиновник по икономикс, отколкото икономист и това се вижда добре. Спадът (не рецесия!) в САЩ продължава от 2008 година, на практика е невъзможно да се снижи инфлацията, особено нейния структурен компонент (за който Съмърс дори си няма понятие). Въпросът е единствено дали това ще бъде срив или стандартен структурен спад в стила на 1930-32 г. Но това, че той открито говори за рязък срив (а за какво друго, ако “мекото кацане” е невъзможно?) свидетелства най-малкото за две обстоятелства.

Първото - че не е останало да чакат много. Такава е логиката на Си и Путин.

А второто - че в днешен Вашингтон, дори във Федералния резерв, управляват вече не приятелите на Съмърс от екипа на либерал-глобалистите (да ги наречем условно “клинтъноиди”), а напълно различни хора. На които не им пука за Съмърс и които Съмърс, съдейки по всичко недолюбва. Между другото, кого обичат клинтъноидите? Гайдар? Чубайс? Набиулина?

И така, съчетанието на двете събития, общо взето, не дава никаква нова съдържателна информация. Желаещите може да прочетат такава в книгата “Залеза на империята на долара и края на “Пакс Американа”, излязла преди 18 години. Позволява да се направят някои изводи за сроковете. Вече съм отбелязвал, че Байдън трябва да вземе стратегически решения до април, понеже той няма да може да си позволи да влезе в предизборната кампания с промишлена инфлация от 25%. А споменатите събития здравата корелират със споменатите събития.

Очевидно Байдън отстрани либералите-глобалисти от вземането на решения и разчита на патриотите в рамките на Демократическата партия (като Съливан). Именно поради тази причина е бесен Съмърс, когото, очевидно, клинтъноидите са избрали за свой рупор. И да, не съм сигурен, че Джеръм Пауъл може да застане между Сцила и Харибда, високата инфлация и дефлационен шок. Но решенията, които той взема напоследък, изглеждат достатъчно разумни, за да се предположи, че поне ще направи такъв опит.

Е, ще видим, явно няма да чакаме много.

Превод: В. Сергеев