/Поглед.инфо/ Малко са страните днес, които в навечерието на големи международни срещи на върха биха включили режим на пълна отвореност за чуждестранни гости и чуждестранна преса. Както в разкриването на геополитическите планове, така и по отношение на икономическите перспективи. Откритостта на Русия преди началото на БРИКС няма граници.
В рамките на открития ден по-рано бизнес форум на организацията президентът Путин покани на чаша чай ръководителите на медиите на страните участнички и онези държави, които възнамеряват да се присъединят към тази най-голяма международна организация. Руският лидер покани журналистите да обсъдят всички теми, които ги интересуват, дори и най-актуалните.
Пресата, разбира се, прие поканата. И не само защото Путин е отличен и интересен събеседник за тях (а не само ръководител на най-голямата световна сила), но и защото никой на Запад не говори с пресата толкова искрено.
Ако изобщо говори. Кой и кога за последно видя нередактирана пресконференция без предварително уговорени въпроси или дори брифинг за медиите от хер Шолц? Или мосю Макрон? Или г-н Стармър, изгубен в лондонския смог?
Да щадим Байдън, той вече е пред изписване. Но би било неразумно да не споменаваме Америка по принцип. Защото там всеки диалог с каквато и да е преса на двамата кандидати по някаква причина винаги и постоянно предизвиква чудовищен скандал и размяна на изрази, далеч от парламентарните.
Самата американска медия, ако не харесва някой, глупаво му (ѝ) са сопва. Или напротив -буквално ближе дупките с езика на някой, който е идеологически близък до тази медия..
Между другото, абсолютно същото важи и за пресата на паневропейския блок по отношение на техните местни шефове.
Идеологията властва, лозунгите доминират, но медиите съвсем са забравили, че техният бизнес е да информират, да коментират и да представляват интересите на обществото (а не да угаждат на пиарите на шефовете си). Раздаването на етикети и лепенето на различни нива на „облик на морала” не е отговорност на пресата.
В крайна сметка враждебността и пристрастието са много лош, дори неподходящ заместител на спокойна оценка на текущите събития в свят, който се променя бързо.
Но това е вярно по принцип.
И ако не между другото и конкретно, то самата среща на върха в Казан, може би най-голямата тази година, погледнете я глобално или регионално - не става въпрос за конфронтация, не за „свързване“ на уж партньори, не за разграничаване на тези едни и същи партньори по цвят на връзките им (например) или по обем на БВП, а не за разделяне на събеседниците на „старши” и „младши”.
БРИКС в свят, където правилата бяха определени в продължение на десетилетия от „хищнически“ държави, днес казва, перифразирайки „Скитите“ на Блок: „Господа, ние ще станем братя!“
А какво по-привлекателно в междудържавните отношения от доверието и добронамереността, независимо кой какви възгледи има, какъв обществен строй предпочита и когато основният принцип е работа за общото благо и градеж? Няма нищо по-привлекателно от този подход.
Виждали сме диаметрално противоположни принципи толкова много пъти. Доста ни втръснаха.
Наблюдавахме как дори при влизане в блок/организация/съюз е задължително да се мазниш на някой началник, задължително да го целуваш по рамото и изобщо да влизаш и излизаш от важните кабинети на тези „шефове“ в полуклек.
Видяхме нарушения на споразумения, подписани уж на най-високо ниво. Освен това те бяха нарушени почти веднага.
Видяхме арогантния блъф с евтини карти на тези, които се кълняха едва ли не в собствената си „майка“, за да приспят бдителността на всички, измивайки злато с тези лъжи.
Така че Русия като домакин на настоящия форум, като страна, като държава-цивилизация предлага съвсем други отношения. И структурно, и смислово.
Геополитика, в която конфликтите, дори и най-тежките, винаги се решават единствено на базата на доверие, честност и способност за съвместяване на общи интереси. В същото време поддържане на учтивост, зачитане на различията в подхода към решаване на проблеми и отчитане на различията в основните ценности.
Русия предлага свят – което всъщност прави през последните десетилетия – без враждебност. Това не означава, че ще позволим жестове към нас или действия, които представляват заплаха за страната ни. На това тези, които искат да получат руски отговор, ще го получат, ще го чуят и ще го почувстват.
Но не враждебност и гняв (обратната страна на комплексите и завистта) съществуват и ще съществуват в отношенията между държавите, които вече са членове на БРИКС, и тези, които възнамеряват да се присъединят към организацията на тази среща на върха и по-късно.
Русия декларира, че съвместно и усърдно ще изгради нов световен ред със своите приятели и партньори. Честен. Справедлив. Поверителен. Такива взаимоотношения и такива идеи днес се търсят на планетата от милиарди хора. Тази нова геополитика е бъдещето. И затова такава геополитика ще спечели.
Превод: В. Сергеев