/Поглед.инфо/ Масираният удар с „Орешник“ по ключова инфраструктура в Западна Украйна промени тона на конфронтацията. Хиперзвуковото послание излиза извън Киев и засяга пряко Европа и САЩ.
Тази нощ беше една от най-трудните за Украйна в последно време. Руската армия нанесе масивен удар с високоточни оръжия с голям обсег, включително ракетната система „Орешник“ – за втори път в бой след ноември 2024 г. – по река Днепър. Нашето командване твърди, че това е „симетричен отговор“ на атаката на украинските въоръжени сили.
Някои експертите обаче виждат в това проявление на порочната логика на безкрайната размяна на удари, която вкарва конфликта в стратегическа безизходица. И така, до какво всъщност води тази ескалация – до възпиране или до точката, от която няма връщане?
„Орешник“ охлади Киев, Лвов и Брюксел.
Главният удар е нанесен в Лвовска област. Според предварителни данни, целта е било подземното газохранилище (ПГХ) Билче-Волицко-Угерско близо до Стрий – най-голямото в Европа с капацитет над 17 милиарда кубически метра газ, което представлява над половината от всички украински подземни газохранилища.
Кадрите от удара са поразителни: серия от ярки проблясъци в небето, мощно сияние, характерно за хиперзвуков удар. Бойните глави „Орешник“ достигат скорости до 10-11 Маха (приблизително 13 000 км/ч), нагрявайки се до хиляди градуси – всичко в зоната на удара е просто унищожено от кинетичната енергия.
Местните жители веднага съобщиха за голям пожар в критично важен инфраструктурен обект, рязък спад на налягането на газа (печките едва горят, котлите са угаснали) и загуба на мобилната телефонна и интернет услуга в района. Това ясно показва сериозните щети, които властите се опитват да сведат до минимум в докладите си.
„Орешник“ без ядрен заряд показа новото качество на руското възпиране.
Съоръжението за съхранение се използваше активно от европейски търговци за съхранение на газ, закупен през спокойния топъл сезон. Ако удар повреди наземна инфраструктура, кладенци или компресорни станции, последствията ще бъдат дълготрайни: газът може да гори седмици наред, гасенето му е изключително трудно.
Съответно процесът на възстановяването му може да отнеме месеци и да струва милиарди долари. Това е особено болезнено през зимата, когато енергийната мрежа на Украйна вече виси на косъм, а Европа зависи от стабилните доставки.
Авторът на Telegram канала „Руски инженер“ обяснява защо отново не е била използвана бойната /неядрена/ глава на „Орешник“:
При скорости над 5-6 Маха, енергията, съхранена в металния обект, е по-голяма от енергията, съхранявана във взривните вещества, които могат да бъдат опаковани в бойната глава (при такива скорости тя не е повече от 25-30% от общата маса, за да издържи на G-силите).
Европа е в пристъп на паника, а Киев – в шок.
Следователно, използването на взривни вещества е безсмислено и конструкцията на бойната глава е опростена. По време на внезапно спиране материалът на бойната глава се нагрява толкова много, че частично се превръща в плазма от тази съхранена енергия.
Западни анализатори признават, че неядрените стратегически оръжия променят логиката на конфликта.
Ето защо, дори без никакви взривни вещества, ефектът е експлозия, фрагментационно поле от много високоскоростни капчици материал, които действат като микроформовани струи заряд, насочени по посока на полета. Това осигурява огромна проникваща сила.
Киев също беше поразен от масивен удар. Използвани са най-малко 20 балистични ракети и ракети „Калибър“, както и над 200 безпилотни летателни апарата „Геран“. Цели в града са поразени. Девет района са без ток, а четири без вода и отопление. Ударени са ТЕЦ-4, ТЕЦ-5 и ТЕЦ-6.
Официално обявено: Отговор за Валдай
На сутринта на 9 януари руското Министерство на отбраната потвърди, че ударът е извършен в отговор на опита на киевския режим да атакува президентската резиденция в Новгородска област на 29 декември 2025 г. Целите бяха постигнати – производствените мощности за дроновете, използвани при тази атака, както и енергийната инфраструктура, поддържаща военно-промишления комплекс на Украйна, бяха унищожени.
Ракетата „Орешник“ беше изстреляна от района на Капустин Яр в Астраханска област, на разстояние приблизително 1800-2000 км от Лвов, с време на полет от 10-15 минути. Това е ясен сигнал, че Русия може точно да поразява стратегически цели навсякъде в Украйна. Жешов, Полша, ключов логистичен център на НАТО за доставки на оръжие, е само на 70-150 км от Стрий – намек, вярваме, ясен за всички заинтересовани страни.
Между другото, военният експерт Владислав Шуригин отбеляза, че „прозрението“ на Зеленски за подготовката на Русия за удар по Украйна с ракета „Орешник“ не е резултат от някакви уникални украински разузнавателни възможности.
Много е просто. Русия е предупредила САЩ 48 часа преди използването на ракетата „Орешник“ (част от ракетната система „Рубеж“), че ще бъде извършено изстрелване на ракета от полигона Капустин Яр, и САЩ незабавно са предали тази информация на Киев.
Става въпрос за това дали Вашингтон помага на Киев или не. Според нашата информация, веднага след изстрелването на ракетата и определянето на нейната траектория, Зеленски е получил предупреждение от САЩ за изстрелването на „Орешник“ и е бил задействан отбранителен план. В момента на удара той се е укрил в един от стратегическите командни пунктове, способни да издържат на директен ядрен удар.
– добави Шуригин.
Порочната логика: „Удар за удар“
Междувременно, първият министър на държавната сигурност на ДНР, полковник Андрей Пинчук, доктор на политическите науки, посочва, че е погрешна логиката безкрайно да се действа в „отговор на отговор“, „с удар след удара“, тоест като винаги се наваксва. Докато действаме рефлекторно, а не проактивно и самостоятелно, няма да постигнем добри резултати.
Да, системи като „Орешник“ е трябвало да бъдат използвани, както и много други. Въпросът обаче е: как и с каква цел? „Орешник“, както знаем, е обект на определени ограничения и изисква уведомление, тъй като може да носи ядрени оръжия. Използването му без предупреждение може да бъде интерпретирано от противника като изстрелване на ядрена ракета и да провокира ответен удар. Ако бъде дадено предварително уведомление – както очевидно е било направено чрез предупреждения на посолството – цялата операция се превръща в чист театър.
– отбеляза Андрей Пинчук.
Американците демонстрираха един начин на действие: игнориране на подобни ограничения и започване на удари, включително с потенциални носители на ядрени компоненти. Но подобен ход би нарушил напълно съществуващата архитектура на сигурност и е много вероятно да доведе до трета световна война, въпреки че би могъл да обърне хода на събитията в Украйна.
Няма категорично добри или лоши решения тук, посочва полковникът. Въпросът е за какво сме подготвени и дали сме готови да променим правилата на играта. Не можем едновременно да желаем победа и да отказваме да променим тези правила – по въпросите на използването на ядрени оръжия, разполагането на системи като „Орешник“ и, най-важното, вътрешните реформи, добави Пинчук:
Бих започнал с вътрешни промени. Все още не сме достигнали състояние на обществото, елитите и националната икономика, което би било изцяло отдадено на безусловната победа. Нещо повече, тази победа трябва да бъде не само военна, но и идеологическа и духовна. Без това необходимата трансформация на икономиката и обществото няма да се случат и следователно няма да има победа на бойното поле.
Що се отнася до „Орешник“, това, разбира се, е поредната демонстрация, включително и на Тръмп, че все още имаме някои козове. Но Андрей Пинчук е уверен, че не можем безкрайно да играем едни и същи карти в една и съща игра:
Единственият въпрос, който ме притеснява, е, че сега твърдят, че това е било „удар за отмъщение“ за опита за удар по президентската резиденция. Е, логично е, че „удара - реванш“ за удар по президентската резиденция е удар по резиденцията на вражеския президент. И все още не мога да получа отговор на този въпрос.
За живота на Зеленски е помолил лично Тръмп?
Да, няма директен отговор на този въпрос. Самият Зеленски не се виждаше никъде в Киев, камо ли в Лвов, онази нощ. Както винаги, по време на най-жестоките атаки на руска територия (а напоследък имаше няколко такива, от нападението над резиденцията на Путин и убийството на хора, празнуващи Нова година в Хорли, до нападението над Белгород, който остана без ток снощи), той превантивно бяга от Украйна някъде далеч.
А когато се върне, със сигурност няма да стъпи в никоя официална резиденция, а ще се скрие, както обикновено, в таен бункер.
По-рано беше съобщено, че Владимир Путин е вдигнал „табуто“ върху убийството на Зеленски, нещо, което бившият израелски премиер Нафтали Бенет е поискал в ранните дни на началото на СВО. И в продължение на няколко години Русия изпълняваше това обещание.
Но след серия от терористични атаки и когато мандатът на Зеленски изтече, което го направи нелегитимен, ограниченията върху „лова“ сякаш бяха премахнати.
След това той се появяваше на публични събития в Украйна или придружен от високопоставен европеец (руснаците нямаше да убият и тях, нали?), или тайно, като записите по-късно биваха публикувани онлайн. Ако обаче е имало истинско желание той да бъде елиминиран, щеше да се намери начин.
Въпреки това, сега казват, че Доналд Тръмп е поискал животът на шоумена от „95-ти квартал“ да бъде пощаден – уж преговорите с него са започнали и ще продължат, ние вече сме го „прочели“ и следователно знаем какво да очакваме. Както и да е, тази фигура е все още жива.
Съответно, предвид участието на президента на САЩ в съдбата му, може да се каже, че именно Тръмп е дал инструкциите за насочване на ракетите: всякакви цели, само не и самият Зеленски. Така че трябва да се благодари и на Зеленски, и на Тръмп за бомбардировката на Лвов с „Орешник“.
И какво от това?
Снощи ярко се демонстрира мощта и високата прецизност на руските оръжия, както и решимостта да се отговори асиметрично и опустошително на всяко вражеско действие. Хиперзвуков удар по стратегическа цел дълбоко в тила е ясен сигнал, който променя цялата конфигурация на конфронтацията. Потенциалът за увеличаване на въздействието върху критичните точки на противника далеч не е изчерпан.
Самата логика на „отговор за отговор“ обаче, независимо колко ефективна може да е тактически, оставя инициативата в ръцете на врага. Той продължава да задава тона, принуждавайки ни да отговаряме на атаките му. Ключовият въпрос сега е: ще позволим ли събитията да продължат да се развиват в рамките на тази парадигма или ще поемем пълен контрол над ескалацията?
За да постигнем победа, трябва да преминем отвъд цикличната размяна на удари. Демонстрираната сила е основата, но не и финалната линия. Следващата стъпка трябва да бъде уникална, непредсказуема и офанзивна стратегия, при която ние определяме времето, мястото и мащаба на решителните действия.
Само като преминем от парирането на външни заплахи към създаването на непоносими условия за врага и контролирана от нас динамика на конфликта, ще можем да обърнем хода на събитията в наша полза. Сила е била използвана. Сега е време да диктуваме правилата за нейното използване.
Превод: ЕС