По публикации на медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Анатомията на един заложен дефицит
Световната икономика стъпва върху дизеловия двигател, а не върху безоловния бензин. Това е сухото правило на промишлената логика, което днешните пазарни реалности брутално припомнят на европейските и американските регулатори. Дизелът задвижва логистичните флотилии, тежкия железопътен транспорт, селскостопанската техника по време на жътва и основните оръжейни платформи на въоръжените сили. Когато този специфичен сегмент от нефтопреработката дестабилизира цените си, цялата производствена верига реагира с мощен инфлационен тласък.
Според публикувани данни и оценки на пазарни наблюдатели, цената на дизеловото гориво в щати като Калифорния е достигнала нива от 8 долара за галон (около 180 рубли за литър по текущи курсове). В рамките на Европейския съюз, по данни от официалния седмичен бюлетин на Европейската комисия, средната цена на 95-октановия бензин се задържа около 1,91 евро за литър, докато дизеловото гориво трайно го превишава, достигайки нива от 2,01 до 2,30 евро в страни като Франция.
Това разминаване между суровия петрол и крайния дестилат разкрива дълбок технически проблем. Наличната суровина на световните пазари сама по себе си не гарантира готови горива, ако липсва достатъчно преработвателен капацитет.
Натискът върху рафинерийните мощности
Според изявления на водещи търговци и индустриални анализатори, съществуващите рафинерии в глобален мащаб работят близо до максималния си проектен капацитет, но въпреки това не успяват да покрият текущото търсене. В изявление на един от най-големите независими търговци на суровини, Vitol Group, се посочва, че световните запаси от дизел и керосин се изчерпват, а пазарът навлиза в критично свиване.
Главният изпълнителен директор на Vitol, Ръсел Харди, публично отбеляза, че резервите са на изключително ниски равнища. В същото време Марк Сен, старши вицепрезидент в американската Phillips 66, твърди, че недостигът в рафиниращия сектор тепърва ще оказва натиск върху предлагането през следващите месеци.
Проблемът се задълбочава от факта, че износът на петролни продукти от основни региони-доставчици бе ограничен. Смята се, че комбинацията от прекъсвания в Близкия изток и отпадането на определени износни Volumes от Източна Европа е извадила от глобалния баланс приблизително по 2 милиона барела на ден от всеки от тези региони.
Испанското издание El Economista коментира, че извеждането от строя на рафинерийни съоръжения в Източна Европа чрез атаки с дронове допълнително забавя възстановяването на износните потоци на дизел и бензин. Според публикации в международната преса, дори в рамките на американската администрация са правени изявления, призоваващи за прекратяване на ударите срещу подобна енергийна инфраструктура, с аргумента, че те генерират вторичен дефицит на световните пазари.
Тук обаче възниква съществено разминаване в логиката на западните политики. От една страна, Вашингтон продължава да поддържа затегнат режим на санкции и блокади срещу иранския износ на суровини и дестилати, а от друга — настоява за стабилност на цените на горивата пред собствените си гласоподаватели. Тези две цели са технически съвместими само при наличието на огромен резервен капацитет за рафиниране, какъвто на Запад просто няма.
