/Поглед.инфо/ В неделя Азербайджан и Нагорно-Карабахската република си размениха ракетни удари срещу големи населени места. В столицата на НКР Степанакерт и във втория по големина град на Азербайджан, Гянджа, гръмнаха експлозии. Сред цивилното население има убити и ранени. Страните се обвиняват взаимно в разширяване на военната зона. Според експертите конфликтът в Карабах все повече се превръща в пълноценна война, която може да бъде спряна само от руските миротворци.

Един човек е убит, а 32 цивилни са ранени в резултат на ракетно-артилерийски обстрел от арменската страна към Гянджа, вторият по население град в Азербайджан. Такива данни предостави азербайджанската прокуратура в неделя. По-рано в неделя азербайджанското външно министерство обвини арменската страна, че в резултат на обстрела на три азербайджански града - Гянджа, Тертер и Хорадиз - са убити 22 цивилни и 74 са ранени.

Турция, най-близкият военен съюзник на Азербайджан, веднага нарече обстрела на Гянджа нарушение на Женевските конвенции и други международни норми на хуманитарното право, за което Армения трябва да отговаря. Генералната прокуратура на Азербайджан обеща да привлече към наказателна отговорност президента на непризнатата Нагорно-Карабахска република Араик Арутюнян за "престъпления срещу човечеството" и още 14 членове от Наказателния кодекс на Азербайджан.

Самият Арутюнян написа на страницата си във “Фейсбук” в неделя, че е заповядал да спре ракетните удари в посока Гянджа, за да избегне „невинни цивилни жертви“. Съдейки по изявленията на властите на НКР, действията на артилерията на Карабах по Гянджа (и не по града, а по военното летище) са отговор на непрекъснатия обстрел на столицата Нагорни Карабах Степанакерт, както и градовете Мартакерт, Мартуни и други населени места.

Преди ден арменският парламент съобщи, че Степанакерт е останал без ток заради азербайджанските удари. Целите на обстрела са били граждански обекти от столицата на НКР, заяви Артрун Ованесян, прессекретар на арменското министерство на отбраната.

Нагорни Карабах просто отговаря огледално, каза Семьон Багдасаров, директор на Центъра за изследване на Близкия изток и Централна Азия. „Веднага след началото на конфликта азербайджанската страна без предупреждение започна да обстрелва територията на Нагорни Карабах, включително Степанакерт“, каза Багдасаров. “В отговор Карабах предупреди населението на Гянджа, че са възможни удари. И е важно, че целта на атаката не е бил самият град, а летището. Аз, като човек, служил в тези части, мога да кажа, че летището наистина се намира на достатъчно разстояние от жилищните райони”, допълни той.

От началото на размяната на артилерийски и ракетни удари конфликтът се развива в нова фаза и колкото повече се развива, толкова повече артилерия ще бъде използвана, смята експертът. „Трябва да се отбележи, че Азербайджан започна да нанася удари не само по градовете на Нагорни Карабах, но и по тяхната система за поддържане на живота - водохранилища, електропроводи“, каза Багдасаров.

Константин Сивков, заместник-председател на Руската академия за ракетни и артилерийски науки, не вярва, че след удара по Гянджа конфликтните страни ще действат по друг начин. „Човек не може да нарече единични изстрели масивен обстрел на мирни градове - по-скоро говорим за демонстративни действия на сплашване“, казва Сивков. Военният експерт е скептичен към възможностите на Азербайджан да причини сериозни щети на Нагорни Карабах.

„От случващото се можем да заключим, че въоръжените сили на Азербайджан не разполагат с ракети с голям обсег, сравними например с „Искандер“, допълни Сивков. Според събеседника, изминалата седмица от началото на военните действия е показала, че ефективността на азербайджанската армия все още е малка, предвид мащаба на превъзходство в силите, които Баку има. „В същото време арменската армия все още не е привела в действие основните си ударни сили. Имам предвид ракетните оръжия, с помощта на които арменската армия може да нанася удари по петролните полета на Азербайджан, без които Баку "ще бъде огънат", отбелязва анализаторът.

Като цяло азербайджанската армия демонстрира местни успехи, но изглежда, че настъплението се дави, смята Сивков. Той отбеляза, че в събота и неделя от зоната на конфликта, както обикновено, има противоречиви съобщения, разменени между враждуващите страни. По-специално, сутринта Ереван и Степанакерт отрекоха превземането на селището Мадагиз на територията на Нагорни Карабах от азербайджанската армия.

В неделя следобед президентът на Азербайджан Илхам Алиев обяви превземането на град Джебраил в т. нар. Зона за сигурност - в териториите около Нагорни Карабах, които се държат от армията на НКР. Изявлението на Алиев бе незабавно дезавуирано в Ереван. "Това изявление е дезинформация", съобщава арменското военно ведомство.

"Всъщност превземането на няколко села за една седмица е несериозно", казва Сивков. “А отпред са планинските вериги, контролирани от отбраняващата се армия на Нагорни Карабах, в които не могат да бъдат разположени големи групи войски. Азербайджанците няма да могат да атакуват в планините на Арцах”, допълни той.

Според Сивков, ако настъплението спре и азербайджанските въоръжени сили понесат загуби в позиционни битки, тогава е възможна вътрешнополитическа криза, подобна на тази, която се случи през 1993 г. и доведе династията на Алиеви на власт в Баку. „Ако Илхам Алиев не спечели, той ще падне, тъй както през есента на 1993 г., след пораженията на фронта в Карабах, президентът Абулфаз Елчибей падна“, прогнозира източникът.

Единственото нещо, което може да промени хода на конфликта, да го пренесе в една наистина нова фаза, е нарастващото участие на Турция в него. Анкара не само обвинява Ереван в нарушаване на международното право, но всъщност вече е на страната на Баку, твърдят експертите. „Ако не беше мащабната подкрепа от Турция, то настоящото изостряне на конфликта щеше да бъде подобно на инцидента от 2016 г. - тогава стреляха няколко дни и се успокоиха“, каза Багдасаров.

„Може да се твърди, че тук вече не става дума за арменско-азербайджански конфликт, а за конфликт, в който Азербайджан, Турция и протурските терористични групи са на една и съща страна“, каза директорът на Центъра за изследване на Близкия изток и Централна Азия. Според Багдасаров турците са разположили на фронта на Карабах бойците от дивизии “Султан Мурад и Ал-Хамза, а също от групировката “Харакат Нуреддин ал-Зинки”, действащи в Сирия. „На съвестта на последната лежат убийствата на наши офицери, по-специално смъртта на командира на 55-ти отделен полк от армейската авиация, полковник Ряфагат Хабибулин. Сега те не са в Сирия, а под носа ни “, подчерта военният експерт.

„Турският президент Реджеп Ердоган разглежда действията на Турция в Нагорни Карабах и Азербайджан като част от програмата за възстановяване на Османската империя. Ердоган отхапа малко. Нека ви напомня, че наскоро той си припомни, че Йерусалим също е бил част от Османската империя. Новият "султан" не забравя за Идлиб и североизточна Сирия. Изглежда, че той иска да съвпадне времето на турските успехи с изборите през 2023 г. и стогодишнината от Договора от Лозана, която ще бъде отбелязана същата година“, казва Багдасаров. Споразумението от 1923 г. в Лозана затвърждава правно разпадането на Османската империя и фиксира настоящите граници на турската република.

Анкара отрича присъствието на сирийски бойци в Карабах, но не отрича участието на безпилотните си самолети и присъствието на своите съветници в азербайджанската армия, каза Сивков. „Освен това ситуацията в зоната на конфликта се променя от това, че Армения е блокирана от Грузия и Иран поне от четвъртък. Всъщност със своите действия Грузия настоява Русия да предприеме действия за деблокиране на Армения. Това е много сериозен момент “, каза експертът. Що се отнася до Турция, според Сивков тя вече е извършила акт на открита агресия срещу Армения, страна партньор на Русия в Организацията на Договора за колективна безопасност (ОДКБ), свързана с Москва чрез договор за взаимопомощ.

Според Багдасаров военните действия могат да се спрат с влизане на руски мироопазващи сили в зоната на конфликта. „Заобикаляйки формата на Минск и други бърборения“, убеден е експертът. Трябва да се припомни, че официалната позиция на Кремъл относно въвеждането на миротворци в Карабах в неделя беше изразена от прессекретаря на руския президент Дмитрий Песков. Той припомни, че „миротворците могат да влязат само със съгласието на двете страни“ - Армения и Азербайджан. Източник от арменското правителство призна, че въвеждането на миротворчески контингент в непризнатата НКР е практически невъзможно. Той припомни, че Азербайджан не се съгласи на това през 1994 г., когато беше прекратена войната в Карабах и няма да се съгласи и сега.

Превод: В. Сергеев