/Поглед.инфо/ На 9 август 2020 г. в Беларус се проведоха президентски избори, на които действащият президент Александър Лукашенко спечели с огромна преднина за шести пореден път. Опозицията обаче не призна резултатите от изборите и започнаха масови протести в цялата страна и започнаха да говорят , че режимът на Лукашенко изживява последните си дни. Но дали това е така и какво го очаква по-нататък?

МОБИЛИЗАЦИЯ БЕЗ РАЗЦЕПЛЕНИЕ

След началото на масовите протести в Беларус заради съмнителните резултати от президентските избори, много наблюдатели започнаха да говорят, че режимът на Александър Лукашенко е приключил. Според тях белоруският лидер няма останала подкрепа в страната, „няма резерви“ и вече „капитулира“ пред протеста. Като цяло режимът на Батька „има два или три дни“. Ситуацията обаче далеч не е проста и ясна. Това може да се види, ако се обърнем към научното разбиране за революциите.

Според учените най-важните фактори, които допринасят за падането на авторитарните режими и съответно за успеха на революциите, са мобилизирането на масите и разцеплението на държавните елити. Що се отнася до мобилизирането на протестните маси, този фактор работи доста добре в съвременен Беларус. Опозицията успя да изведе на улицата значителен брой граждани, които според различни оценки само на митинга в Минск на 16 август са били около 400 хиляди души. Според експертите белоруската опозиция показа много по-голям потенциал на сегашните протести, откогато и да било. Не всичко е толкова просто.

Въпреки всичките си постижения, белоруската опозиция не разполага с финансови и медийни ресурси, сравними с успешните им колеги от страни, където революцията победи, като Украйна, Грузия и Молдова. И следователно техните възможности все пак не им позволяват да организират протестен натиск, необходим за разделяне на държавния апарат.

Каква е причината за това? На този въпрос може да се отговори, ако се обърнем към примера на украинския Майдан от 2013-2014 г. Според експертите голяма част от големия местен бизнес е бил зад протестиращите по време на украинските събития. Някои олигарси подкрепиха протеста поради проевропейски убеждения, други, защото бизнесът им беше свързан със страните от ЕС, а трети просто искаха да сместят президента Виктор Янукович, който спря процеса на европейска интеграция.

В Беларус обаче няма такива мощни олигарси, заемащи постовете на губернатори, министри и депутати в парламента, и от самото начало на управлението си Лукашенко направи всичко, за да предотврати появата на класа на политически активните едри бизнесмени. Това до голяма степен се дължи на факта, че по-голямата част от икономиката на страната все още е под държавен контрол. И ако няма големи бизнесмени, тогава няма източници за финансиране на опозицията, поне дотолкова, доколкото беше в Украйна.

А самите протестиращи се различават от украинските по това, че все пак имат какво да загубят. Претенциите им срещу Лукашенко са предимно политически, а не икономически и поради тази причина те приличат повече на протестите в Русия през 2011-2013 г. („Блатната революция“), а не на Майдана. Липсата на икономически искания се дължи на това, че в съвременен Беларус няма крайна бедност и огромна стратификация на собствеността между бедните и богатите. Освен това липсва и радикален антируски национализъм, какъвто присъстваше по време на украинския Майдан, като направи протеста по-безкомпромисен.

Не може да се отрече, че много белоруси вече са уморени от твърде дългото царуване на Батька. Според експертите обаче протестът им в сегашната му версия може да бъде заглушен от няколко гръмки наказателни дела, затваряне в ареста най-активните инакомислещи. Останалите участници в представленията може добре да преценят възможните рискове за себе си и да се успокоят, поне за известно време.

Също толкова важно обстоятелство е, че мобилизацията на протестните маси не е довела до разцепление в елитите. С редки изключения, като бившия помощник на президента Валери Цепкало, банкерът Виктор Бабарико и белоруският посланик в Словакия Игор Лещен, елитът на страната подкрепи Лукашенко и не се противопостави на грубите му действия за потушаване на протестите със сила.

Същото се отнася и за силовите структури. За разлика от бившия украински президент Виктор Янукович, Лукашенко не се поколеба и веднага хвърли полиция и специални части срещу протестиращите със заповеди да действа изключително строго. И служителите по сигурността изпълниха тази заповед без никакви съмнения. Всъщност белоруските правоприлагащи органи за всичките 26 години от управлението на Батька се държаха лоялно към него и всички опити за проявяване на воля бяха подтискани.. Причината за това, според експерти, е, че при Лукашенко силите за сигурност представляват една от най-богатите и привилегировани групи на белоруското общество и следователно се интересуват от запазването на съществуващото политическо ръководство.

Но какво се случва, ако мобилизацията на масите не е довела до разцепление в елитите? Тогава играе третият важен фактор - подкрепата за революцията от чужбина.

НЯМА ДРУГ КАНДИДАТ

И тук също може да изглежда, че режимът на Лукашенко има очевидни проблеми. Западните държави заплашват белоруския лидер със санкции, а Русия изпраща при него наемници от ЧВК” Вагнер”. Обаче е твърде рано режимът на Батька да се отписва.

Говорейки за позицията на Запада по отношение на Лукашенко, трябва да се спомене, че за разлика от Майдана, на белоруските протести няма знамена на ЕС, карикатури на Путин и антируски плакати, които веднага биха привлекли вниманието на западната общественост. Освен това, според експертите, Западът добре знае, че ситуацията в Беларус не може да бъде сведена до обикновен сблъсък между проруския режим и прозападно население, което е възпрепятствано да направи геополитически избор и се стреми към ЕС.

При това положение нито Европа, нито САЩ могат да предложат на Беларус нещо, което да компенсира зависимостта му от Русия. Освен това, като се има предвид глобалната пандемия, значителни икономически проблеми и протестните движения „у дома“, в момента Западът просто не може да се намеси в мащабните дела на постсъветските страни. Според експертите основната му цел е да предотврати влошаването на нещата. И това може да се случи, защото в резултат на свалянето на Батька и рязкото преминаване на Минск под крилото на западните страни, Москва може да извърши военна намеса според украинския сценарий. И никой на запад не иска такъв вариант.

Следователно, дори ако западните държави наложат санкции срещу режима на Лукашенко и лично срещу него, тогава според експертите те няма да стигнат до по-нататъшно влошаване на отношенията. И напротив, ако белоруският лидер започне преговори с опозицията и осъди онези, които грубо потиснаха протестите, Западът може да се върне към постепенно сближаване с Минск.

Освен това намирайки се на страната на западните страни, според експертите, Беларус ще се окаже в групата на младите демокрации в Източна и Централна Европа, като Полша, Чехия и Унгария. Но там той би се откроил с откровените си проруски възгледи, които биха могли да разделят сплотената група на тези страни. А Западът се нуждае от единство по границите с твърде независима Русия. Така Беларус по отношение на политически и културни параметри не навлиза в Европа, както Русия не влезе в нея през 90-те.

Що се отнася до Русия, според експертите, много би искала Лукашенко да изостри ситуацията вътре в страната и след това да се втурне към Русия за помощ. Имайки предвид изявленията на Батька, че той вече се е „договорил“ с руския президент Владимир Путин за оказване на помощ на Беларус в случай на военна заплаха, това вече се е случило до известна степен. Но всичко това не означава, че Русия се интересува от смяна на политическия режим в съседната страна.

Анексирането на цялата територия на Беларус, въпреки всички страхове на Запада, е много скъпа авантюра с неизвестни последици. Русия няма интерес да ѝ се налагат нови санкции и да утежнява конфликта с Европа и САЩ, особено предвид настоящата неблагоприятна икономическа ситуация. А това от своя страна означава, че Лукашенко все още е незаменим за Русия, тъй като всеки друг човек на поста президент на републиката ще има много повече възможности за подобряване на отношенията със западните страни, без значение колко проруска е реториката му.

На тези президентски избори кандидатите от опозицията взеха предвид грешките на украинските си колеги и изиграха ролята на дори по-проруски политици, отколкото самият белоруски лидер. Тук обаче се намесва руската външна политика. Ако сравним белоруските протести с кадифената революция в Армения през 2018 г., то Москва според експерти не се намесва във вътрешните работи на Армения, тъй като смята, че конфликтът в Нагорни Карабах надеждно свързва тази страна с руските интереси. В случая с Беларус няма такъв външнополитически конфликт, който да гарантира лоялността на местните власти към Русия.

Освен това самият Лукашенко играе важна роля за разрешаването на конфликтите в постсъветското пространство, в които е замесена Русия. Така в Минск бяха подписани споразумения за мирно разрешаване на конфликта в Източна Украйна. Освен това Република Беларус е член на Минската група на ОССЕ, която се занимава с разрешаването на конфликта в Карабах. И ако Лукашенко бъде отстранен, следващият президент няма да играе непременно същата роля на посредник като него. Нещо повече, той дори може да заеме позиция, която не е приятелска за Русия.

В резултат се оказва, че както Западът, така и Русия нямат интерес да сменят Лукашенко в момента. Това не означава, че те няма да започнат да работят с опозицията, опитвайки се да я привлекат на своя страна, но това е доста продължителен процес. В момента външните играчи просто нямат друг кандидат за президент.

БЪДЕЩЕТО НА РЕЖИМА

На 17 август Александър Лукашенко се обърна към работниците от Минския завод за колесни трактори, които поискаха оставката му. Той предсказуемо отказа да проведе нови избори, заявявайки, че такива няма да има "докато той не бъде убит", но в същото време заяви, че е готов да промени конституцията на страната. Настоящата конституция предоставя на президента огромни правомощия и следователно този Основен закон, според Батька, не може да бъде прехвърлен „неясно на кого“.

Лукашенко също така отбеляза необходимостта от преразпределение на правомощията между властите на различни нива и прехвърляне на някои от тях на ниво кметове и областни управители. Но за това новата конституция трябва да бъде приета с референдум. В това неочаквано предложение на Батька се вижда началото на някои политически реформи, които могат да променят държавната система на страната. Ако обаче си припомним руския пример за изменение на Конституцията, тогава можем да прогнозираме, че всички подобни реформи ще завършат с прехвърлянето на част от правомощията на президента в ръцете на парламента, който например ще може да обсъжда и одобрява кандидатурите на министри, а по-голямата част от властта ще остане в ръцете на самия държавен глава.

Но това все пак може да се разглежда като начало на дискусия за промените. Освен това, ако Александър Григориевич привлече умерените опозиционери към обсъждането на бъдещия Основен закон, това може да помогне за успокояване на протестите и възстановяване на известен мир в страната. Но тук всичко зависи от това доколко Лукашенко наистина иска да започне реформи.

Говорейки за съдбата на белоруския режим, може да се припомни съдбата на режима на Франциско Франко в Испания през 1936-1975. На практика фашист, Каудильо Франко, след края на Втората световна война изглежда като явен анахронизъм на фона на другите европейски владетели, както сега и Лукашенко, „последният диктатор на Европа“.

Това обаче не пречи на режима на Франко да оцелее до средата на 70-те години. Цялата работа е, че тогава Западът и СССР водят Студената война, а диктаторът Франко, в отсъствието на други кандидати, повече или по-малко устройва двете страни. Освен това с течение на времето самият испански режим се променя, започвайки мащабни икономически реформи („испанско икономическо чудо“), а също така се грижи за бъдещето си, съживявайки монархията. В резултат Франко спокойно остава на власт до края на живота си.

Лукашенко ще успее да запази властта си, единствено ако в резултат на протестите започне сериозни политически и икономически реформи. В противен случай той все повече ще разчита на щиковете на силите за сигурност, които в крайна сметка ще поемат властта в държавата под свой контрол.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели