/Поглед.инфо/ От известно време на Запад е модерно да се обсъждат проблемите на така наречения расов капитализъм и да се твърди, че днес основното разделение в обществото не е класово, а расово. За това свидетелства и статията в списание “Форин Афеърс” „Крахът на мултикултурализма“.

„През последните десетилетия значението на класите като политическа категория и белег на социална идентичност рязко спадна в Европа“, пише британският публицист Кенан Малик. “Социалните различия стават все по-свързани с културните Политическите категории, доминиращи през последните 200 години, изчезнаха и предишните различия между десницата и левицата започнаха да губят значението си. Икономическото и политическо отслабване на работническата класа предизвика упадъка на трудовите организации и колективистките идеологии. На свой ред пазарът е проникнал във всички пукнатини на обществото, а институциите, които традиционно обединяват хората - от синдикатите до църквата - почти са изчезнали от обществения живот”, допълва той.

„Европейците все повече определят социалната солидарност не в политически план, а по отношение на националност, култура или религия. Сега те се интересуват не толкова от това какво общество искат да създадат, а от това към каква общност принадлежат. Освен това мултикултурализмът е убил равенството на хората от различни раси пред закона. Сега всяка общност изисква специални права за себе си”, допълва Малик.

Концепцията за „расов капитализъм“ е изложена от Седрик Робинсън през 1983 г. Неговата основна теза е, че капиталът „може да се натрупва само чрез производство и движение чрез отношения на силно неравенство между човешките групи“. За да оцелее, капитализмът трябва да използва „неравномерната диференциация на човешките ценности“. Робинсън смята, че целият капитализъм по своята същност е расов и че расизмът присъства на всички нива на социално-икономическата стратификация, създадена от капитализма.

Развитието на капитализма в САЩ и Западна Европа като цяло потвърждава тази гледна точка. Нарастването на богатството на Запада не води до появата на „общество с общ просперитет и свобода“, а напротив: борбата между различни групи от населението, състояща се от коренно население и мигранти, става все повече и повече непримирима. Новодошлите етнически групи яростно се борят за правата си. Това се доказва от движението ЧЖИЗ в САЩ и расовите вълнения в предградията на европейските градове, населени с мигранти.

Възходът на капитализма е придружен от жестока расова експлоатация. Държавите са замесени в търговията с роби. Организаторите на търговията с роби не са САЩ, а европейските монархии. Първата европейска кралска династия, която изпраща хората си да плават в търсене на роби, е португалската. Следват я Испания, Холандия, Великобритания, Франция, Прусия, Дания, Швеция. Целият XVII век се отличава с преобладаващото участие на Великобритания в отвратителната търговия с роби, която донася богатство и проправя пътя за расистката рационализация на процъфтяващия капитализъм.

Британците се възползват максимално от експлоатацията на не-белите. Англия държи трета от търговията с роби през 1673 г. и три четвърти през 1683 г. 90% от този дял принадлежи на Кралската африканска компания, която е собственост на кралското семейство.

Британският мисионер Уилям Петигрю твърди, че африканската търговия с роби е в основата на ценностите на капиталистическото общество, което е общество, което е расово разделено и класово ориентирано.

Днес много социолози виждат в погромите и бунтовете на мигрантите и етническите малцинства в Европа и в САЩ репетиция: водите ли, расовата борба заменя класовата. Според британския социолог Франк Фуреди ролята на "предпазния клапан" във Франция отдавна се играе от комунистическата партия, обединяваща работниците от всички раси и националности, но сега борбата на мигрантите и етническите малцинства е в центъра на протестите.

Възможно ли е обаче да се каже, че расовата борба заменя класовата?

Карл Маркс в писмо до П.В. Аненков (28 декември 1846 г.) пише: „Прякото робство е същата основа на съвременната ни индустрия като машините, кредитите и т.н. Без робство няма памук, без памук няма модерна индустрия. Робството дава стойност на колониите, колониите създават световна търговия, а световната търговия е необходимо условие за мащабната машинна промишленост. "

Търговията с роби и робският труд, използвани от колонизаторите в Европа и Северна Америка, са основните фактори, които определят високия съвременен жизнен стандарт на страните от т. нар. “Златен милиард”. Френският етнолог и социолог К. Леви-Строс казва, че „Западът се е създал от материалите на колониите“. Западната цивилизация възниква върху костите на безброй роби. Общият брой на жертвите, причинени от трансатлантическата търговия с роби, се равнява на 112 милиона. Към това трябва да се добавят и 90-120 милиона коренни народи, загинали по време на безмилостната колонизация на Южна, Централна и Северна Америка.

„Развитието на американския континент от европейците е свързано с унищожаването на местното население, с директен геноцид над индианските племена. Последва много тежък, голям, жесток период на робство, робство, много жестоко”, напомни Владимир Путин на среща с представители на обществеността на Крим и Севастопол на 18 март 2021 г.

В разсъжденията на западните социолози, че класовата борба се заменя с расова борба, има фундаментална грешка: експлоатацията на човек от друга раса не изключва експлоатацията му като представител на противоположната класа. Расовите различия прикриват, но не премахват класовия антагонизъм.

Концепциите на европейския „мултикултурализъм“, американският „топилен съд“ само прикриват расовата експлоатация, присъща на капитализма с неговата експлоатация на труда. Остаряла Европа отвори врати за мигранти от Близкия изток и Черна Африка, а сега и от Украйна, като доставчик на евтини бели роби. В търсене на робски труд вече не е необходимо да се екипират експедиции до Африка, новите роби отиват сами в Европа. Капитализмът се основава на тяхната експлоатация.

Превод: В. Сергеев