/Поглед.инфо/ Разговорът между Путин и Тръмп не донесе добри новини за Киев и Европа. Но трябва да минат поне още две преговорни фази, преди да стане ясно дали може да се постигне успех или всичко е обречено на провал.
Вълнението около „разговора“ между Путин и Тръмп , както може да се очаква, остана изкуствено натрупано. Опитите вторият разговор да бъде представен като съдбоносен и решаващ не сработиха, процесът продължава – а перспективите му във времето са неясни. Това обаче не намалява важността на тази стъпка. Могат да се направят няколко предварителни извода.
Първо, всичко върви повече според руския сценарий. Москва не приветства идеята за незабавно прекратяване на огъня, заявявайки необходимостта от задълбочено проучване на неговите условия, като по същество изготвя очертанията на дългосрочно решение. Примирието така и не се случи.
Трябва да се отбележи, че Русия отговори доста елегантно на тази схема, като подкрепи предложението, което Зеленски преди това направи, но след това се отказа под натиска на Вашингтон – за взаимно прекратяване на атаките срещу енергийната инфраструктура и мерките за сигурност в Черно море.
Все още не се знае със сигурност дали този мораториум ще се случи или не. Но дори неговото цялостно прилагане няма да промени пряко ситуацията на бойното поле, където инициативата принадлежи на руската страна.
Кремъл намали инерцията на Белия дом, генерирана от преговорите в Джеда, и преведе дискусията в по-бавно течаща форма. Москва смята, че в момента това е в нейни интереси.
Второ. Условието за прекратяване на огъня/мир е спиране на милитаризацията на Украйна както чрез доставки, така и чрез мобилизация на населението. Може да се каже, че има връщане към първоначалната цел на СВО – демилитаризацията. Темата е включена в дневния ред, но нейното реализиране до желания резултат не е очевидно.
Възниква конфликт между САЩ (които вече показаха, че могат да спрат помощта) и Европа (която само затяга ангажимента си за военна помощ на Киев). Каквото и да се случи по-нататък, въпросът за военния потенциал излиза на преден план. За разлика от териториалния въпрос, който, дори ако се е обсъждал, все пак още остава в сянка.
Трето, както Русия настоява от самото начало, украинският въпрос очевидно се обсъжда в общия контекст на отношенията. Оттук и съпроводът за огромните перспективи за икономическо сътрудничество, може би ритуален, но показателен.
Особено забележително е споменаването в американския отчет, че страните обсъдиха подробно Близкия изток, по-специално въпроса за сигурността на Израел. Потвърждение, че тази тема (очевидно широк кръг от проблеми от Иран-Израел до Сирия и монархиите в Персийския залив) е приоритет за Тръмп. Не Украйна.
За Русия е точно обратното: Украйна очевидно е пред всичко останало в опашката с приоритети. Възниква теоретична възможност за връзки: това, което не е най-важното за едната страна, се разменя с най-важното за нея, но по-малко фундаментално за другата. Успехът в никакъв случай не е гарантиран, но това е относително рационална схема.
Разговорът не донесе добри новини за Киев и Европа. Включително и защото игнорирането им е доста крещящо. Споразумението се обсъжда от две велики сили, като на останалите се обръща малко внимание. Трябва да минат поне още две преговорни фази, преди да стане ясно дали може да се постигне успех или всичко е обречено на провал. С други думи, ще се състои ли мачът KHL – NHL или до него така и няма да се стигне?
Превод: ЕС