/Поглед.инфо/ Ескалацията на напрежението между Азербайджан и Армения заради Нагорни Карабах до използване на военна сила разделя САЩ и Турция на противоположните страни на конфликта, но не по начина, по който повечето външни наблюдатели мислят. В случая въпросът не е, че Турция под ръководството на Реджеп Ердоган подкрепя една национална държава, а САЩ на Доналд Тръмп - друга, а че Ердоган подкрепя заявените цели на едната страна, а Тръмп подкрепя уреждането на конфликта чрез многостранни преговори. Въпреки усилията на доста влиятелното арменско лоби в САЩ, Белият дом избягва пряката подкрепа на арменската страна и вместо това се присъединява към призивите на Русия и Франция да започнат преговори. Това изобщо не е толкова странно, колкото може да изглежда на пръв поглед.
Сложната ситуация с Нагорни Карабах, който е фактически екслав на Армения, продължава десетилетия. Предвид факта, че поддръжниците на преговорите в лицето на САЩ, Русия и Франция имат дългогодишни исторически връзки с Армения, както и наличието на голяма арменска диаспора в тези страни, която влияе активно на вътрешната политика, не е изненадващо, че президентът на Азербайджан Илхам Алиев реши да помете фигурите от шахматната дъска, въпреки че рискува да пожъне бурята, чиито семена на насилието пося. Президентът Ердоган вероятно разбира, че докато руският външен министър Сергей Лавров говори за безпристрастен подход към двете бивши съветски републики, езиковите, религиозните и културните връзки между Москва и Ереван вероятно се възприемат в Анкара и Баку като клонящи към Армения.
Президентът Ердоган видя възможност да се противопостави на възприемания или реален наклон на Москва към Ереван, като подкрепи Алиев и според съобщенията му го снабдява с оръжие, по-специално безпилотни летателни апарати, а също изпраща там бойци от Сирия и други страни. Ердоган се надява да отслаби руското влияние в Азербайджан и евентуално да намали зависимостта на Турция от руския петрол. Различните възможности за внос на петрол ще бъдат в ръцете на Турция.
Подкрепата на турския президент за усилията на Алиев също се вписва добре в намеренията на Ердоган да представи Турция като по-голям брат-покровител на всички други тюркски народи. Опитите на Турция да внуши чувство за тюркизъм сред населението на няколко бивши съветски републики са постигнали известен успех. Москва трябва да вземе това под внимание, въпреки че вероятно вече го е направила.
За САЩ подходът на президента Ердоган към събитията в Нагорни Карабах е друг дразнител във все още продължаващите, но все по-сложни отношения със съюзника от НАТО, който започна да се държи като съперник, ако не и противник.
С малко лостове за влияние в Кавказ и Анкара и с мощно арменско лоби в Съединените щати, включително няколко проарменски конгресмени при пълното отсъствие на проазербайджански такива, Белият дом може да подкрепи преговорите само в партньорство с Кремъл и Елисейския дворец. Прилагането на споразумението за прекратяване на огъня до голяма степен ще зависи от позицията на Русия и Турция. А САЩ и Франция играят тук второстепенни роли.
Междувременно изглежда, че президентът Ердоган ще каже, че подкрепя прекратяване на огъня и преговори, но ще продължи да подкрепя Алиев, въпреки действията на последния.
Превод: В. Сергеев