С-400 се очакваха с нетърпение в Турция. Оборудването се достави по въздух, без да се доверяват на морските маршрути. Ердоган бързаше и очевидно не защото се страхуваше от реакцията на САЩ. Той бързаше по друга причина. Ердоган планира да използва С-400 срещу САЩ в Сирия, в зоната извън Ефрат, в Ракка. Оттам Турция ще изтласка САЩ, които не искат да си тръгнат.
Досега натискът се осъществяваше меко - Турция разположи там батальон от 50 танка. Против специалните сили на САЩ това е голяма сила. Ако след това Съединените щати не си тръгнат, те вече ще бъдат изтласкани грубо - С-400 ще може да покрие района и да не позволи на американски самолети да нанесат удар по местоположението на турските танкове. Това е загуба на престиж, напълно неприемливо за САЩ.
Турция разширява зоната си за контрол против волята на САЩ и с участието на Русия. Съединените щати, Израел и Великобритания са в един и същ лагер, а в другия са Турция, Китай, Иран и Русия. Ако си представим разпадането на НАТО, то изглежда така.
Америка има половин година, докато турските ракетчици се обучават в Русия. След това те ще могат сами да решат всички бойни мисии. Съединените щати не могат да направят нищо с Турция - тя е съюзник на НАТО и тя ще реагира на натиск, превръщайки се във враг. Динамиката на дрейфа на Турция надалеч от САЩ е поразителна: преди пет години беше невъзможно да си представим, че Турция ще направи такива покупки от Русия. Вашингтон е в капан: невъзможно е да се отговори, а отговорът означава ново, дори по-дълбоко поражение.
И Вашингтон отговори: обяви, че Турция няма да получи F-35, заради което Турция обяви готовността си да купи руски Су-57. И ще купи, с което ще забие нов пирон в ковчега на НАТО. И ако САЩ започнат да оказват натиск върху Турция, тогава зад прицелите на закупените С-400, докато не са готови собствените кадри, ще седнат руски екипажи. За САЩ това е кошмарна възможност.
Съединените щати са като луд тиранин. В края на краищата, още непреживели кризата поради поведението на Турция, на 5 август във Вашингтон ще се проведат изслушвания относно новите мита, наложени от САЩ за ЕС. След това те могат да бъдат въведени по всяко време.
Разбира се, това няма да добави взаимна любов в НАТО и ако САЩ започнат да оказват натиск върху Турция икономически, тогава има две възможни последици: или те ще окажат натиск върху Турция и ще я изтласкат от НАТО напълно, или ще се ограничат с устни действия - и тогава всички ще разберат, че царят е мъртъв. Васалите ще започнат да се разпръскват, като момчетата на главния атаман от филма „Сватба в Малиновка”. В тази ситуация за САЩ има единствено или лоши, или много лоши варианти.
Междувременно Конгресът на САЩ одобри санкции срещу националния дълг на Русия. Най-опасният вариант за нас няма да бъде въведен, тъй като той ще подкопае собствените им банки. В крайна сметка, ако решат да накажат тези, които вече са закупили облигации, те ще бъдат продадени с голяма отстъпка, а това ще удари банките и инвеститорите. Ще бъде приета мека версия на новите санкции- единствено новото емитиране на облигации ще попадне под санкциите. Ето защо те въвеждат решение, което ще създаде единствено краткосрочен ефект в Русия.
Тогава за кратко време рублата може да падне до 70-80 рубли за долар. Инвеститорите обаче са спокойни, тъй като държавните резерви на Русия са 518 милиарда долара, а целият външен дълг е 482 милиарда. Неизбежно е възстановяването на курса и връщането към предишните позиции след седмица или две.
Но докато доларът е 70 рубли, поради рязкото обезценяване, руските стоки в чужбина ще станат по-евтини. Търсенето на износа ще се увеличи, а на вноса ще падне. В резултат на това рублата ще се засили, казват финансовите брокери, а икономиката ще получи тласък.
Изглежда Съединените щати правят всичко, за да подобрят способността на Русия да разпусне блока на НАТО и да създадат своя собствена група от обидени на САЩ бивши васали. В крайна сметка всичко, което САЩ направиха срещу Русия от 2004 година насам, ще се обърне срещу тях.
Да, засега САЩ са много силни и Русия не може да издържи на сблъсък, но процесите се движат в обратна посока. Турският случай показа, че НАТО е изправено пред криза, с която не може да се справи поради неразрешимите геополитически противоречия на неговите членове. И докато Турция се отдалечава от Вашингтон, подобни процеси ще започнат по целия свят, които вече не могат да бъдат спрени. След 50 години политическата карта на света ще изглежда съвсем различно.
Превод: В.Сергеев
