/Поглед.инфо/ От Тристранния пакт до Северноатлантическия алианс
Намерението на НАТО да открие офис за връзка в Токио и да отрази в съвместни документи укрепването на сътрудничеството с Япония в областта на сигурността показва началото не само на фактическото, но и на правното превръщане на Северноатлантическия блок в световен.
„Това представителство ще позволи на военния съюз да провежда периодични консултации с Япония и ключови партньори в региона, като Южна Корея, Австралия и Нова Зеландия, на фона на новите предизвикателства от Китай. Заедно с това традиционно ще бъде обърнато внимание на Русия“, пише японският бизнес вестник Nihon Keizai Shimbun. Предвижда се да бъде подписано споразумение за нова програма за партньорство преди срещата на върха на алианса във Вилнюс на 11-12 юли.
Говорителят на НАТО Оана Лунгеску коментира тези планове: „НАТО няма по-близък или по-способен партньор от Япония. Споделяме едни и същи ценности, интереси и тревоги, включително по отношение на подкрепата за Украйна ..."
През 2022 г. японският премиер Фумио Кишида стана първият японски ръководител на правителството, присъствал на среща на върха на НАТО. След това японското външно министерство създаде отделна мисия към алианса, отделяйки го от японското посолство в Белгия, което означаваше повишаване на статута му.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг говори за единство с Япония и други сателитни държави на САЩ в Азиатско-тихоокеанския регион в борбата срещу Русия и Китай. В началото на април той обяви, че НАТО ще засили сътрудничеството с партньорите в региона - Япония, Южна Корея, Нова Зеландия и Австралия. „Това, което се случва в Европа, има значение за Азия и Индо-Тихия океан, а това, което се случва в Азия и Индо-Тихия океан, има значение за Европа“, каза Столтенберг.
„Азиатско-тихоокеанското пространство се развива от няколко десетилетия на базата на инициативите на АСЕАН, около които се разви приобщаваща, отворена и равнопоставена структура на сигурност и сътрудничество. Сега САЩ и техните съюзници, както и Северноатлантическият алианс се опитват да овладеят това пространство.
Напоследък беше представена концепцията за индо-тихоокеанските стратегии, в рамките на която се насърчават формати, които в никакъв случай не са отворени за всички. Освен това те се конкурират с приобщаващите структури, създадени около АСЕАН, и включват милитаризацията на този регион с очевиден фокус върху сдържането на интересите на Китай и Русия в Азиатско-Тихоокеанския регион.“
- подчерта ръководителят на външното министерство Сергей Лавров. Министърът отбеляза, че пример за такава линия е създаването на партньорството AUKUS (блок САЩ, Великобритания и Австралия).
За това говори и министърът на отбраната на Русия Сергей Шойгу на неотдавнашната среща на ръководителите на военните ведомства на страните-членки на ШОС в Ню Делхи. Шойгу обърна внимание на факта, че създадените от американците блокове QUAD (съюз на САЩ, Япония, Австралия и Индия) и AUKUS, активно се сливат с НАТО.
Пекин също насочва вниманието към подривната роля на глобалния НАТО. Напредването на Северноатлантическия алианс на изток ще доведе до нарушаване на стабилността в Азиатско-тихоокеанския регион, заяви говорителят на китайското външно министерство Мао Нин. Дипломатът подчерта, че Азия не трябва да се превръща в арена на геополитическа борба.
Във връзка с намерението на Токио да обедини сили с НАТО в борбата срещу Русия и Китай, бих искал да припомня на японските политици печалния им опит от единството с нацистка Германия и фашистка Италия. Тогава те също се прикриха с думи за "мир и сигурност".
На 25 ноември 1936 г. в Берлин правителствата на Япония и Германия подписаха Антикоминтерновския пакт, вторият член от секретния анекс към който гласеше: „Договарящите се страни за периода на действие на настоящето съглашение се задължават без взаимно съгласие да не сключват със Союза на Советските Социалистически Републики каквито и да е политически договори, които биха противоречили на духа на настоящето съглашение“.
По този начин въпросът за сключването на съветско-японския пакт за ненападение, предложен от Москва, на практика беше свален от дневния ред.
Придобиването на съюзници на Запад (скоро Италия и редица други европейски държави, които бяха част от орбитата на Германия, се присъединиха към Антикоминтерновския пакт) насърчи Япония да разшири експанзията си в Китай и допълнително да влоши японско-съветските отношения.
На 27 септември 1940 г. в Берлин представители на Германия, Италия и Япония подписват пакт за политически и военно-икономически съюз за срок от 10 години (Тройния пакт).
Основните членове на пакта гласят: чл. 1. Япония признава и уважава лидерството на Германия и Италия в създаването на нов ред в Европа; Чл. 2. Германия и Италия признават и уважават лидерството на Япония в създаването на нов ред в Източна Азия; Чл. 3. Германия, Италия и Япония се задължават да се подкрепят взаимно с всички политически, икономически и военни средства в случай, че една от трите договарящи се страни бъде нападната от сила, която в момента не участва в европейска война и китайско-японски конфликт.“ През есента на 1940 г. само СССР и САЩ остават такива неучастващи сили.
Опитът да се представи пактът като отбранителен не може да бъде подвеждащ. В един от японските исторически трудове се посочва, че през октомври 1938 г. Мусолини пише на Хитлер: „Не трябва да влизаме в чисто отбранителен съюз. Няма нужда от това, защото никой не мисли да напада тоталитарните държави. Трябва да сключим съюз, за да преначертаем географската карта на света (подчертано от нас. - А. К.) За целта трябва да си поставим цели и обекти на завоевание.
В японския проект на пакта се казва, че между участниците в преговорите „трябва да се разработят мерки в случай, че Япония или Германия влязат във война със Съветския съюз“. По време на преговорите на 7 септември 1940 г. японският външен министър Йосуке Мацуока каза на германския представител Г. Стамер: „Трябва да разберем, че след края на войната в Европа Русия ще остане велика сила. Това ще представлява заплаха за новия ред в Източна Азия. Япония и Германия трябва да са рамо до рамо и да изработят обща политика срещу Русия”...
Резултатът е известен. В присъдата на Международния военен трибунал за Далечния изток се отбелязва: „Желанието на Япония да реализира плановете си за завоевание на континента стимулира нейната политика, насочена към установяване на по-тесни връзки с Германия. Тя намира израз в съюза на трите сили, сключен на 27 септември 1940 г.“ И това, заедно с други зверства, беше вменено във вината на главните японски военнопрестъпници, екзекутирани с присъдата на Трибунала ...
Превод: ЕС
Подпишете се за референдума за "Мир и Суверенитет" на https://narodna.me/ /изчакайте няколко секунди, за да се отвори страницата/
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?