/Поглед.инфо/ Букурещ мечтае за радикална трансформация на регионалната система за сигурност

Вашингтон и Букурещ измислят проект за енергиен коридор Централна Азия – Кавказ – Европа (Central Asia – Caucasus – Europe), за да противодействат на укрепването на енергийния потенциал на Евразийския икономически съюз и да попречат на Китай да получи достъп до минерални ресурси от тази част на планетата.

Доклад на Румънския център за нова стратегия нарича Каспийско море енергиен гигант и транзитен център за енергийни доставки за ЕС, а Румъния е плацдарм (cap de pod) за ЕС в Централна Азия. Каспийско море представлява 1% от световния добив на нефт и 3% от природния газ.

Основният европейски вносител на каспийски газ за ЕС е Италия, където той се обработва за по-нататъшно транспортиране. Около 4% от азербайджанския газ, доставян през Грузия, Турция, Гърция и Албания, преминава през италианските газотранспортни съоръжения. Друг маршрут минава от Узбекистан през Туркменистан, Азербайджан, Грузия до Румъния и по-нататък към индустриализираните страни от Северна Европа.

Авторите на доклада изброяват знаци, които показват, че каспийските държави разширяват възможностите си за износ: каспийските пристанища в Туркменистан, Казахстан и Азербайджан координират усилията си за увеличаване на движението на кораби с малко газене във вътрешното море;

На Черно море Грузия разширява пристанищата Анаклия и Поти, за да поеме нарасналия товарен трафик от Централна Азия; Транскавказките железопътни маршрути между Каспийско и Черно море Баку-Поти и Баку-Тбилиси-Карс транспортират товари, включително минерали, торове, зърно и други селскостопански продукти (Световната банка прогнозира увеличение на годишния обем на транзита на транскаспийски товари от 2,26 до 11 милиона тона до 2030 г.); Създава се мрежа от летища за вътрешнорегионална търговия и връзки с Източна Европа и страните от Персийския залив.

И стигат до извода: „Румъния може да се похвали с най-голямата брегова ивица в ЕС и НАТО на Черно море. Дунав, най-дългата река в Европа, се влива в Черно море на румънския бряг. Дунавският транспортен коридор, който минава през мрежите от канали Рейн-Майн-Дунав и Рейн-Амстердам, свързва Констанца (Румъния) с Ротердам (Холандия).

Повече внимание и инвестиции в речния транспорт по линията Констанца-Ротердам обещават да трансформират Източна и Централна Европа... Румъния е в уникална позиция както да разшири европейските икономически връзки с Кавказ и Централна Азия, така и да включи Украйна в тези усилия в подходящия момент.

Букурещ мисли мащабно и се стреми към радикална реконфигурация на установената система за сигурност в южните покрайнини на постсъветското пространство. За да изпълни тези планове обаче, той трябва някак да изгони Русия от региона.

Подобна цел неминуемо предполага пропаганда на русофобия в централноазиатските и кавказките републики на бившия СССР и подкрепа на неонацисткия режим в Украйна и Молдова. Пътят към реализацията на румънските планове минава през провокиране на междуетнически конфликти по периметъра на евразийските граници и се вписва в общата стратегия на НАТО за сдържане на Русия и е свързан с проекта „Три морета“ (Адриатическо – Балтийско – Черно море), активно подкрепян от Букурещ, Вашингтон и Варшава.

Проектът "Три морета" предвижда създаването на антируски икономически и политически съюз на държави, разположени между споменатите по-горе три морета. Формално инициатор на проекта е Полша, представяйки го като модернизация на традиционната за полската геополитика доктрина Intermarium, като въплъщение на формулата „Полша от море до море“ – русофобски блок от държави в пространството от Балтийско до Черно море. Всъщност проектът „Три морета“ е роден в дълбините на Атлантическия съвет на САЩ и се изпълнява в интерес на американските енергийни концерни.

Полша и Румъния са свързани чрез връзки на стратегическо партньорство. На 24 февруари полският заместник-министър на отбраната Павел Бейда посети Букурещ , за да обсъди ситуацията със сигурността в Черноморския регион. Всяка страна вижда себе си като европейски плацдарм на границите на Русия – Румъния на Черно море, Полша на Балтийско море.

Румънците се надяват, че рано или късно повторното обединение на Крим с Русия през 2014 г. ще разпали отново историческия руско-турски конфликт за контрола над Черно море и Турция ще се откаже от стриктното си придържане към Конвенцията от Монтрьо, която забранява на военноморските сили на НАТО да преминават през Дарданелите в Черно море.

По мнението на румънски експерти, до 2027 г. Румъния ще стане най-големият производител на природен газ в ЕС. Тя активно модернизира стари атомни електроцентрали в сътрудничество със Съединените щати, Италия и Канада и разширява капацитета на пристанищата в Констанца и Сулина на Черно море, за да приема товари от Кавказ и Централна Азия.

За да успее в този въпрос, Букурещ трябва да поеме организационния контрол над Кавказкия провлак, за да предотврати сближаването на централноазиатските и закавказките републики с Русия. Русия, със самия факт на присъствието си в Черно море, където Крим е нейният „непотопяем самолетоносач“, пречи на наполеоновите планове на Букурещ.

Румънските стратези сравняват присъствието на Русия в Черно море с опита на „руския царизъм през 19 век да блокира търговията със зърно по река Дунав, което доведе до Кримската война от 1853 г." . И те цитират участник в конфликта, британския капитан Едмънд Спенсър: „Такава ситуация би позволила [Русия] да държи в свои ръце най-важните събития в Европа и Азия.“ Няма и дума за това, че Кримската война е открита агресия на Великобритания, Франция, Турция и Сардиния срещу Русия.

Препратките към Кримската война не са случайни. Министър-председателят на Кралство Сардиния, граф Кавур, взема активно участие в създаването в края на 19 век. на сегашната румънска държава и определя нейната геополитическа мисия – да служи като бариера пред оста Русия-Сърбия и да улесни установяването на западен контрол над Балканите.

Букурещ прави голяма грешка, като изключва Русия от плановете си. Европа се нуждае от руска енергия, както се вижда от желанието на германските индустриалци да получават руски газ и отказа на Словакия и Унгария да не купуват руски енергийни ресурси.

Румъния би могла да спечели добри пари от техния транзит към ЕС. Но румънците са принудени да съгласуват външнополитическите си и външноикономическите си апетити с интересите на Вашингтон, поради което се придържат към антируски курс.

Превод: ЕС