/Поглед.инфо/ Договорът за обикновените въоръжени сили в Европа, странен продукт на епохата след Студената война, престана да съществува.
Тогава самопровъзгласилите се победители - САЩ и НАТО - трескаво търсеха начини да придадат поне малко цивилизован характер на своя триумф, а СССР, претърпял действително поражение, се стремеше да го направи по-малко унизително за себе си.
В резултат на тези също толкова безсмислени усилия се роди документ, който очевидно е обречен на кратка и доста безславна биография.
Година по-късно СССР и оглавяваният от него Варшавски договор престанаха да съществуват, в рамките на пет години беше взето решение за разширяване на НАТО на изток, а в края на 90-те години окончателно се отказахме от илюзиите за възможността за изграждане на общо пространство на сигурността в Европа.
Някой имал ли е такива илюзии от самото начало? Изобщо не е необходимо. Историческият контекст обаче направи неизбежни опитите за прекратяване на Студената война по начин, различен от характерния за всички широкомащабни военно-политически конфронтации от миналото.
Освен това в международната политика никога не може да се изключи предварително възможността привидно неуспешни временни решения да се превърнат в основата на един по-устойчив ред.
Това не се случи в Европа след Студената война. Но руската външна политика би предала себе си и културата си, ако беше прибързала да се откаже от договора, преди да е изгубена всяка надежда за неговото съживяване.
Сега Европа се върна към исторически познатата си конфронтация между Русия и обединените сили на Запада. Това е нашата страна, единствената сред всички незападни цивилизации, която никога не е губила в борбата за своята уникална ниша в световната политика.
И това, за съжаление, прави конфликта много по-естествено явление за европейския политически живот, отколкото мирното взаимодействие. Въпреки че дипломацията, разбира се, трябва да се стреми към втората форма на отношения.
За тази цел през декември 2021 г. Русия направи изчерпателни предложения към НАТО по въпроси от фундаментално значение за европейската сигурност. Тогава западните партньори отказаха сериозен разговор и предпочетоха военно-технически сценарий за развитие на кризата на международния ред в Европа.
В технически смисъл ДОВСЕ се основаваше на установяването на определени ограничения върху присъствието на основните видове конвенционални оръжия на страните в рамките на определено географско пространство - от Атлантическия океан до Урал.
Фактът, че тези граници бяха определени в рамките на два военни съюза - НАТО и Варшавския договор - вече направи споразумението краткотрайно. През 1990 г. малцина се съмняваха, че съветският блок едва ли ще просъществува достатъчно дълго.
Втората характеристика на ДОВСЕ беше присъствието на Съединените щати в него: държава, която очевидно не се намира в Европа и гледа на регионалната сигурност от съвсем различна гледна точка. Така ДОВСЕ фактически консолидира американското военно присъствие в Стария свят.
Строго погледнато, това беше проблем с цялата структура на Организацията на Договора за колективна сигурност в Европа (ОССЕ): тя включваше сили, САЩ и Канада, за които ситуацията на континента не беше въпрос на сигурност, а на стратегия.
На първо място, разбира се, за Вашингтон, тъй като канадското присъствие винаги е било само малка добавка към американското. Това означава, че в рамките на една и съща организация, подобно на ДОВСЕ, е имало държави с коренно различни интереси по отношение на нейните задачи и дейности.
Мирът в Европа като такъв никога не е бил цел за Съединените щати, а само средство за поддържане на глобалната им позиция. След Студената война САЩ успяха да заемат мястото на най-силните в световната йерархия и всякакви европейски споразумения ги интересуваха само от тази гледна точка.
За самите европейци ДОВСЕ може би е имал практическо значение именно в областта на сигурността. След Студената война западноевропейските страни, с изключение на британците, виждаха бъдещето си доста розово.
Те, водени от Германия и Франция, сериозно се надяваха постепенно да се освободят от унизителния американски надзор и да възстановят своя суверенитет, загубен след Втората световна война.
Париж и Берлин ентусиазирано приветстваха ДОВСЕ, особено след като им позволиха значително да намалят военните разходи.
Но те не са мислили сериозно как да изградят отношения с Русия.
Адаптиран през 1999 г. към „новите реалности“, това е точно евфемизмът, използван във връзка с агресивното разширяване на НАТО на изток след Студената война; ДОВСЕ никога не е ратифициран от западните участници.
Само Русия, Беларус, Казахстан и Украйна завършиха процеса на ратификация. Съединените щати и техните съюзници отказаха да направят това, позовавайки се на присъствието на руски мироопазващи войски в Грузия и Молдова.
Така в края на 90-те години на миналия век, когато отношенията между Русия и Запада все още бяха далеч от конфликт, САЩ и Европейският съюз разглеждаха дори най-важните споразумения за европейската сигурност като инструмент за натиск върху Москва. Те бяха използвани от Запада чисто инструментално и като част от по-широка политика.
Смисълът на тази политика още тогава беше да се намалят по всякакъв начин възможностите на Русия да се противопостави ефективно на НАТО в случай на пряк военен конфликт.
След като Русия се противопостави на агресията на САЩ и съюзниците срещу Югославия, появата на такъв конфликт в бъдеще се смяташе за неизбежна на Запад. Съединените щати и Европейският съюз започнаха систематично разширяване на териториалната си база, която биха могли да използват в борбата срещу Русия.
И НАТО вече нямаше практически смисъл да подкрепя договора - в резултат на присъединяването на бившите съюзници на СССР общият брой на оръжията на блока надхвърли границите, установени от договора.
Самата Русия взе решение да спре прилагането на договора едва през 2007 г. Най-важният фактор тук беше възстановяването на нашите военни способности и способността ни да водим самостоятелна външна политика.
И в тогавашните условия всяка независимост в световните дела автоматично означаваше конфликт със САЩ, които не търпяха друга воля освен собствената си.
В резултат на това Москва въведе мораториум върху изпълнението на ДОВСЕ, но до 2015 г. участва в дейността на основния орган на договора - Съвместната контактна група (СКГ).
Все още имаше надежда, че Западът ще промени решението си и ще реши да се върне към основните идеи на договора от 1990 г. След като това беше счетено за безсмислено в Русия, работата на ДКХ фактически беше спряна. И накрая, през 2023 г. Москва реши да денонсира Договора, който влезе в сила в нула часа на 7 ноември.
Както виждаме, раздялата на Русия с ДОВСЕ се оказа много дълга и изпълнена с надежда, че нашите партньори ще успеят да променят егоистичното си отношение към един от най-важните въпроси на европейската сигурност.
Това е черта на руската дипломация и външнополитическа култура, основана на търпение и далновидна умереност. И едва ли някой има причина да учи държава с повече от 500 години суверенна история как да се държи.
В резултат на бурните събития на 20-ти век се случи така, че от държавите, разположени в Европа, само Русия запазва способността да взема независими външнополитически решения.
Това означава, че именно тя носи основната отговорност за мъдростта и балансираността на взетите решения. Възможно ли е в бъдеще да се появи споразумение, подобно на ДОВСЕ? Това зависи от това кога европейската сигурност отново ще стане въпрос на самите европейци.
Превод: СМ
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.