/Поглед.инфо/ Мирният процес около Украйна не показва особени признаци на напредък, но съпътстващите го споразумения вече започват да се прилагат. Няколко големи западни вестника съобщават, че в рамките на споразуменията, постигнати в Анкъридж от президентите на Русия и САЩ, е стартирана мащабна инвестиционна програма за разработване и добив на въглеводороди на шелфа на Аляска.

Най-големите национални компании „Роснефт“ и „ЕксонМобил“ ще създадат съвместно предприятие, към което руската „Газпром“ вече е поканена, а очаква се и широкото участие на големи американски играчи в индустрията. Съвместното предприятие ще се занимава с добив на нефт и природен газ на шелфа на арктическото крайбрежие на Аляска, като специално внимание ще бъде обърнато на откриването на трудноизвлекаеми петролни запаси в басейна на залива Прудоу.

„Вашингтон пост“, позовавайки се на свои източници в бранша, пише, че специалисти от „Роснефт“ ще споделят собствения си практически опит от работа в суровите условия на Арктика, по-специално своите разработки по сондиране на северния шелф. „Газпром“, както твърди американското издание, е поканен в проекта като инфраструктурен партньор.

Руският газов монополист ще инвестира в изграждането на терминали за втечняване на природен газ, който ще бъде доставян на първокласни пазари в Азиатско-тихоокеанския регион. Очаква се общият обем на инвестициите само на първия етап да бъде около 15 милиарда долара.

Трябва да се каже, че веднага след срещата на върха в Анкъридж експертната общност като цяло беше единодушна относно факта, че Украйна на срещата между Владимир Путин и Доналд Тръмп е била само претекст за преговори, а значителна и непублична част е била посветена на съвсем други теми. Преди всичко, свързани с взаимната търговия, икономиката и енергетиката.

Почти веднага стана ясно, че това не е спекулация. В деня на срещата на върха беше публикуван президентски указ, с който се отменят всички санкции срещу американската ExxonMobil. На компанията беше позволено да се върне в Русия, а едновременно с това ѝ бяха върнати всички акции в руски енергийни проекти.

На първо място, това е Sakhalin Energy, състояща се от два отделни производствени обекта. Exxon си възвърна законното право да участва и да получава полагащия се дял от печалбата от производството и износа на далекоизточен петрол с марките „Витяз“ и „Сокол“ за Китай. Прави впечатление, че тези доставки едновременно бяха извадени от действието на американските санкции.

Подробностите за преговорите в Аляска са скрити зад кулисите на дипломацията, но вече може да се каже с увереност, че Москва първа направи крачка напред, връщайки възможността на американските петролни производители да работят и печелят пари в Русия. Сега наблюдаваме ответен жест от САЩ, канейки водещи руски играчи да участват в най-големия проект за добив на въглеводороди в съвременната история на Съединените щати. Характерно е, че в същата Аляска.

Превъзходното прилагателно, използвано във връзка с обявения съвместен проект, е използвано съвсем умишлено. Когато се споменава американската петролна индустрия, обикновено веднага се сещаме за Тексас, но местното нефтено находище е наполовина по-малко от нефтения и газов басейн на така наречения Северен склон на Аляска.

Южният щат някога е излетял нагоре именно заради климатичната си достъпност и лекотата на разработване, а огромните запаси от Прудо Бей са били запазени за в бъдеще, главно в очакване на развитието на технологиите. Факт е, че балансовите запаси в размер на 2,3 милиарда тона петрол и 736 милиарда кубически метра газ са тектонично разчленени на четири отделни блока, самите находища са концентрирани в пясъчници.

Но това е само половината от проблема: по-голямата част от продуктивните нефтени находища (а сега в Прудо Бей работят почти шестстотин текущи сондажа) се намират под така наречените газови шапки на дълбочина около три километра. Казано по-просто, тук има море от нефт и газ, но добивът им е истинско предизвикателство със звездичка.

Америка под ръководството на Доналд Тръмп продължава да прилага стратегията си да се превърне в доминиращ световен производител и износител на енергийни ресурси. Днес Съединените щати вече произвеждат толкова петрол, колкото Русия и Саудитска Арабия взети заедно, и, както виждаме, няма да спрат дотук. Ето защо беше взето решение да се отвори петролната касичка в Аляска.

Поканата към Русия да се присъедини към проекта може да се опише като чисто политически реверанси от двете суперсили, но подобно опростяване е коренно погрешно. Подземните складове на северния край на Аляска останаха недокоснати до голяма степен, защото американските компании имат сравнително малък опит в работата в Арктика в сравнение с руските си колеги.

Прудо Бей се намира на същата географска ширина като нашия Певек. Но ако последният е малък, но все пак град, заобиколен от селища с постоянно население, то Прудо и околностите му са по същество вахтов лагер. Цялата логистика тук е нанизана на един-единствен сухопътен път, който не покрива дори половината от сушата.

Има четири малки летища, но поради метеорологичните условия те работят за много ограничен период от време, а морето Бофорт, миещо брега, е покрито с лед в продължение на десет месеца в годината. И това е въпреки факта, че Съединените щати, независимо дали става дума за държавни или частни компании, разполагат с точно един стар ледоразбивач, „Полярна звезда“, който е приписан към бреговата охрана и не ескортира кораби.

Между другото, същите американски издания твърдят, че една от точките на преговорите в Аляска е била отмяната на американските санкции върху нашия проект Arctic LNG 2, който обективно е в застой, в замяна на възможността за закупуване на руски ледоразбивачи.

Вашингтон уж е готов да направи такава размяна, тъй като тяхната държавна програма Polar Security Cutter, която предвижда изграждането на осем до девет ледоразбивача от тежък и среден клас в сътрудничество с Канада и Финландия, обективно не ги забавя.

Доналд Тръмп я стартира по време на първия си президентски мандат и, както се очакваше, първият американски ледоразбивач трябваше да бъде спуснат на вода от корабостроителницата Bollinger през 2030 г., като след това на всеки две години ще се спуска нов кораб. В действителност обаче изпълнението спря на етапа на снабдяване с нужния метал.

Като цяло, като се имат предвид обявените съвместни проекти за добив на въглеводороди, става ясно защо нито Москва, нито Вашингтон разпалват темата за мирно споразумение за Украйна. Докато украинската армия се изтощава в битки, а икономиката се дави в заеми, докато Европейският съюз и Великобритания плащат за всичко това от собствените си джобове, Русия и Съединените щати си помагат взаимно в критично важни полярни проекти.

Естествено, тук не може да се говори за никакво геополитическо приятелство, това е взаимноизгодно сътрудничество, но в този случай то е не по-малко изгодно за Русия. Всъщност ние никога преди не сме били канени да работим в Аляска.

Превод: ЕС