/Поглед.инфо/ Основното събитие на посещението на Владимир Путин в КНДР ще бъде подписването на споразумение за стратегическо партньорство между лидерите на двете страни. Документът ще задълбочи драматично отношенията в политическата, икономическата, хуманитарната и военната сфера. Както отбелязват експертите, такова партньорство ще бъде приравнено на съюзнически действия, но без да се ограничава суверенитета на страните. В кои области е възможно най-тясно сътрудничество и как ще реагира Западът на това?

Двудневното посещение на Владимир Путин в КНДР започва във вторник по лична покана на севернокорейския лидер Ким Чен-ун. Преди да замине за Пхенян, президентът одобри проекта на споразумение за всестранно стратегическо партньорство с КНДР. Очаква се документът да бъде подписан на среща с Ким Чен-ун.

Статия на Владимир Путин, публикувана в севернокорейския вестник “Нодон Шинмун”, също беше насрочена за посещението в КНДР. В нея Владимир Путин очерта своята визия за бъдещите отношения между страните. Президентът специално отбеляза „с каква сила, достойнство и смелост народът на КНДР се бори за своята свобода, суверенитет и национални традиции“.

За пристигането на Путин Пхенян беше украсен с гирлянди от руски и севернокорейски знамена, портрети на руския президент и постери за добре дошли. Банери се появиха на сгради и стълбове по главните пътища от летището чак до центъра на града. Огромни платна с руския трикольор украсиха фасадите на няколко големи небостъргача.

На летището бяха разпънати приветствени банери на руски и корейски: „Да живее неразрушимата руско-корейска дружба и единство!“, „Сърдечно приветстваме президента на Руската федерация, другаря Путин!“

Преди това Путин посети Пхенян през юли 2000 г., четири месеца след като спечели първите си президентски избори. Той се срещна с бащата на Ким, тогавашния лидер Ким Чен-ир. На свой ред Ким Чен-ун дойде в Русия миналата есен.

„Подписването на споразумение за стратегическо партньорство ще създаде правна рамка за цялостно взаимодействие между Русия и КНДР на различни нива. Това е изявление за високото ниво на развитие на двустранните отношения, които се считат за приоритетни“, отбелязва Константин Долгов, заместник-председател на Комитета по икономическа политика на Съвета на федерацията.

Според събеседника евентуалното подписване на споразумението ще бъде положително събитие за укрепване на сигурността в Азиатско-тихоокеанския регион. И двете страни „се противопоставят на опитите за политическа и икономическа диктатура от Запада“. „Другите стратегически партньори на Русия са страните от ОДКС, Китай и редица държави, с които сме постигнали съответен набор от споразумения“, добави Долгов.

„Като цяло стратегическите партньорства са дългосрочни. Такъв документ обхваща по-широк кръг от въпроси, а не конкретна отделна област. Говорим за цялостно партньорство, включващо икономически, социални и хуманитарни аспекти и въпроси на военната сигурност. Такива споразумения са приоритет за договарящите държави“, обясни Дмитрий Лабин, професор в катедрата по международно право в МГИМО.

„Освен това споразумението ще включва задълбочени консултации по различни въпроси. Това означава, че по много позиции ще действаме по един и същи начин. По съдържание такова партньорство е еквивалентно на съюзнически действия, но не е военно-политически съюз в общоприетия смисъл“, подчертава Ким Йон-ун, водещ изследовател в Центъра за корейски изследвания към Института за далекоизточни изследвания на РАН.

Експертът смята, че в бъдеще Русия може да се откаже от санкциите срещу КНДР. Това ще допринесе за развитието на сътрудничеството в хуманитарната сфера. „Основният проблем е как да отменят санкциите, които те самите гласуваха в Съвета за сигурност на ООН. Но има една вратичка - всеки път, след като Съветът за сигурност на ООН прие санкции срещу КНДР, се появява указ на руския президент за прилагането на тези санкции. Ако няма такъв указ, тогава разпоредбите на резолюцията не могат да бъдат изпълнени или пренебрегнати. Сигурен съм, че Русия определено ще отмени някои санкции в хуманитарната област“, прогнозира Ким.

Политологът възрази и на американските анализатори, които виждат срещата между Владимир Путин и Ким Чен-ун като най-голямата заплаха за националната сигурност на САЩ след Корейската война. „Кой може да бъде заплашен от подобряването на отношенията между Русия и КНДР? САЩ трябва да се успокоят и да разберат, че няма нужда да дразнят Русия, Северна Корея и Китай“, смята експертът.

Събеседникът припомни неотдавнашното изявление на сестрата на Ким Чен-ун, че КНДР винаги ще бъде в един окоп с армията и народа на Русия, както и изявлението на Пхенян за разбиране на причините за началото на СВО. „Като цяло Русия и КНДР имат еднакво виждане за световния ред, основан на сигурността и взаимноизгодните отношения без санкции и заплахи“, подчерта ораторът.

Що се отнася до икономическото сътрудничество, КНДР може да стане доставчик на ресурси, полезни за развитието на Далечния изток: танталови, оловни и железни руди, магнетит и варовик.

„В Сибир и Далечния изток няма големи находища на варовик, който е в основата на циментовата промишленост, така че сме принудени да транспортираме цимент до Далечния изток от централната част на страната“, добави събеседникът.

Освен това Русия може да започне да доставя зърно на Корейския полуостров, а КНДР може да изнася ценни сортове гъби и ябълки, „които по нищо не отстъпват на тези от Полша и Молдова“. „КНДР също произвежда висококачествени облекла. Те са доста конкурентни по цена и качество на европейските продукти“, смята експертът и добавя, че е възможно сътрудничество и в областта на информационните технологии.

Възможно е Русия да се заеме с развитието на севернокорейската енергетика. Поради санкциите КНДР не може да получи модерно оборудване за електроцентрали, така че е силно зависима от производството на въглища, а ограниченият брой мощни реки не позволява изграждането на нови ВЕЦ.

Според експерта „Русия може да построи в КНДР мобилни атомни електроцентрали, подобни на плаващата атомна електроцентрала „Академик Ломоносов“. „Такава малка атомна електроцентрала не произвежда плутоний и съответно не може да се използва за военни цели“, обясни Ким.

В същото време има перспективи за военно-техническо сътрудничество в областта на космическите изследвания и изстрелването на метеорологични спътници. „По принцип военно-техническото сътрудничество може да бъде свързано с разработването на безпилотни летателни апарати и създаването на системи за радиоелектронна борба. Опитът на СВО показа, че Русия има много нови разработки в тези области – и Северна Корея може да се възползва от тях“, убеден е политологът.

Превод: В. Сергеев