/Поглед.инфо/ Узбекистан ще стане третата страна, която Владимир Путин ще посети след встъпването си в длъжност. Москва и Ташкент активно развиват сътрудничеството както в икономическата, така и в социално-хуманитарната сфера. Експертната общност нарича републиката един от най-перспективните партньори на Русия в ОНД. Как се изразява това и в кои области можем да очакваме най-голям напредък?

Владимир Путин ще посети Узбекистан в неделя, като посещението ще продължи два дни. Официалният сайт на Кремъл съобщава, че руският лидер е бил поканен лично от президента на републиката Шавкат Мирзийоев. По време на преговорите държавните глави ще обсъдят текущото състояние и перспективите за по-нататъшно развитие на отношенията между Москва и Ташкент. Те ще вземат участие и в първото заседание на Съвета на регионите на Русия и Узбекистан, чиято цел е разширяване на практическото сътрудничество между регионите на двете страни, бизнес общностите и организациите.

След срещата се предвижда да бъде подписан „солиден пакет от двустранни документи“. В момента на официалния портал за правна информация вече е публикувано проектоспоразумение между държавите за сътрудничество в областта на съвместното филмово производство.

Узбекистан ще стане третата държава, която Владимир Путин ще посети след встъпването си в длъжност. Първото посещение се състоя в Китай, където ръководителят на Русия обсъди с китайския президент Си Цзинпин широк кръг въпроси - от военно сътрудничество до хуманитарни. Президентът дойде и на посещение в Беларус.

Междувременно министър-председателят Михаил Мишустин на заседание на Съвета на правителствените ръководители на ОНД нарече страните членки ключови партньори на Руската федерация. Техният дял във външната търговия на Русия непрекъснато нараства. За четири години търговският оборот се е увеличил с повече от две трети.

Премиерът посочи развитието на транспортния комплекс като една от спешните задачи пред участниците в асоциацията. По време на срещата беше приет план за действие в тази област до 2030 г. Предвижда се тези мерки да повишат икономическото представяне на страните и да ускорят доставката на стоки.

Да припомним, че през декември 2023 г., обобщавайки резултатите от отношенията на Москва с държавите от региона през изминалата година, вече писахме че увеличаването на икономическите връзки между Руската федерация и Узбекистан протича с невероятни темпове. Само от януари до юни темповете на растеж на търговията възлизат на 14%.

Двустранното сътрудничество е сложно. В кулоарите на Петербургския икономически форум през юни 2023 г. беше подписано споразумение за доставка на руски газ за Узбекистан, както и „пътна карта“ за подготовка на транспортната система на републиката за приемане и осигуряване на логистиката на този ресурс. Споразумението е сключено за период от две години и предвижда обем на износа от 9 милиона кубически метра на ден. Освен това през 2023 г. в Казан се проведе третият форум за междурегионално сътрудничество между двете държави.

Важен фактор в диалога между Москва и Ташкент е партньорството в социалната и хуманитарната сфера. Узбекистан е на първо място в списъка на страните донори на работна ръка за Русия. Според Ведомости миналата година около два милиона пъти граждани на републиката са пресекли границата на Руската федерация, за да ходят на работа. В сравнение с 2019 г. тази цифра се е увеличила с 35%.

През първото тримесечие на 2024 г. Русия значително увеличи доставките на петрол за републиката. Между януари и март Москва е продала на Ташкент 75 хиляди тона от този ресурс. Общо тази година се планира да бъдат изпратени 550 хиляди тона суровини в страната.

Експертната общност отбелязва, че посещението на Владимир Путин в Узбекистан може да донесе много нови споразумения в двустранното сътрудничество. Подчертава се, че републиката е една от най-перспективните страни в ОНД за Москва по отношение на изграждането на взаимноизгодно партньорство.

„Русия и Узбекистан имат всеобхватни отношения на стратегическо партньорство. И според моите оценки Ташкент много активно и динамично развива сътрудничество с Москва“, обясни Александър Князев, водещ научен сътрудник в МГИМО. „Освен това, сближаването се извършва в различни области: икономика, политически диалог, много активно развиваща се образователна сфера - в Узбекистан има поне 15 клона на руски университети, това не е така в никоя страна в Централна Азия. И повечето от тях бяха открити през последните години”, припомни той.

„Така че мисля, че основното нещо по време на това посещение ще бъде да се идентифицират планове как да направим нашето сътрудничество още по-ефективно. Например има важен въпрос за създаването на атомна електроцентрала в Узбекистан от “Росатом”. Този процес продължава няколко години. Може би това ще бъде отделна тема по време на посещението на Владимир Путин“, каза анализаторът.

„Въпросите на енергийното сътрудничество като цяло са важни. Русия доставя газ на Узбекистан вече две години. Сега говорим за увеличаване на обемите за следващия сезон. Друг важен аспект за Москва и Ташкент е междурегионалното сътрудничество. В този въпрос има и много положителни неща и това е много перспективна област за разширяване на работата“, продължи експертът.

„Що се отнася до укрепването на партньорството в рамките на ЕАИС, сега по отношение на дейността си в статут на наблюдател, Узбекистан понякога изглежда по-положително от някои страни, които са пълноправни членки на тази организация. Но не мисля, че присъединяването ще се случи в обозримо бъдеще, тъй като това вече е въпрос не само на икономическо взаимодействие, но и на политическо. И Ташкент е подложен на значителен натиск от страна на западните страни“, каза ораторът.

„Много често различни видове посещения на високопоставени служители от Вашингтон в Узбекистан имат за цел да окажат натиск, за да отдалечат страната от Русия. Затова смятам, че Ташкент ще предпочете да работи прагматично и спокойно, възползвайки се от статута си на наблюдател в ЕАИС“, прогнозира политологът.

В същото време говорителят се съмнява, че Узбекистан ще има възможност да се дистанцира от Запада в обозримо бъдеще. „Засега по-голямата част от външноикономическата дейност на Ташкент все още е свързана с международната финансова система, от която Русия в момента е изключена. А за републиката изоставянето на СУИФТ и други системи би било колосален удар. Последното нещо, което бихме искали, е да изложим нашия съюзник на вторични санкции“, подчерта той. „Интересуваме се Узбекистан да работи както преди. Имаме кооперативни и индустриални връзки, интереси в областта на сигурността и военното сътрудничество. Централна Азия е зона на нашите жизненоважни интереси от гледна точка на осигуряването на руската сигурност“, уточнява събеседникът. „Ако говорим за основните икономически партньори на Узбекистан, тук Русия в известен смисъл се състезава за лидерство с Китай. Ние се конкурираме по такива основни позиции като броя на съвместните предприятия, нивото на инвестициите и обема на взаимния търговски оборот. По отношение на броя на предприятията ние значително изпреварваме Китай. Понякога обаче изоставаме по отношение на нивата на инвестициите. Третата страна в тази класация по правило е Турция, но тя изостава значително от Москва и Пекин“, уточни Князев.

Русия има огромна инвестиционна програма за Узбекистан, припомня Владимир Лепехин, генерален директор на института ЕАИС „Паричните инжекции са стратегически. Напълно възможно е на този фон да очакваме разширяване на областите за финансиране. Освен това може би Узбекистан ще иска да обсъдим проблемите на миграцията, които напоследък често са в центъра на вниманието“, обясни той.

„Имаме взаимно сътрудничество – Узбекистан купува нашата дървесина и в замяна доставя храна. Между другото, по време на посещението на Путин могат да бъдат повдигнати някои въпроси относно взаимните разплащания между страните“, добави той. „Узбекистан има същото население като Киргизстан, Туркменистан, Таджикистан и Казахстан взети заедно. Следователно със сигурност ще играе централна роля в този регион. Днес това е един от най-изгодните партньори за Русия в пространството на ОНД, освен Беларус. Тук трябва да се отбележи и културното и хуманитарно сътрудничество. В републиката има добра религиозна ситуация, страната потиска различни радикални прояви“, отбелязва анализаторът.

„Узбекистан има доста прагматичен подход към взаимодействието в областта на културата, развива кинематографични възможности и предлага на Русия да прави филми доста евтино. И когато излизат филми с ориенталски привкус, това им придава тежест“, заключи Лепехин.

Превод: В. Сергеев

Гласувайте за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София

Гласувайте в 10 МИР-Кюстендил за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 101