/Поглед.инфо/ Медийната машина е проектирана по такъв начин, че винаги да използва най-горещите новини. И тази традиция понякога измества наистина важните събития, засенчени от други популярни теми, в периферията на вниманието. Това в пълна степен важи и за световния селскостопански пазар. Войните, скандалите и интригите, които се случват там, лесно биха дали шансове за детективски бестселър – с единствената разлика, че храната беше, е и си остава крайъгълният камък на човешкото съществуване по принцип.

Западната преса, позовавайки се на специализирани източници, пише, че тази година в Русия се очаква обемът на реколтата от пшеница да намалее с три и половина милиона тона, тоест общо до 89,6 милиона. Те съобщават с очевидна тревога, че до края на април световните запаси от пшеница и други зърнени култури са паднали до отрицателни рекордни нива през последните десет години, а цената на един бушел все още не е историческа, но е много висока и очевидно не е в настроение да пада.

Как стана така, че Русия успя да постави половината планета на поредната си игла и защо дъждът в нашия чернозем причинява безсъние на много световни играчи? Първо, нека да разгледаме числата и пропорциите.

Миналата година цялото човечество е отгледало 785 милиона тона пшеница и е консумирало 791 милиона под една или друга форма. Не се обърквайте от диспропорцията: дефицитът се покрива от резерви, трупани ежегодно в редица страни, огромните им силози играят ролята на зърнени складове на планетата и тук няма никакво преувеличение.

Конкретно страната ни е на трето място в световната таблица по производство на пшеница. Първото и второто място бяха поделени между Китай и Индия, което не е изненадващо, като се има предвид колосалното население на двете страни. В края на миналата година Китай е отгледал 134, а Индия 105 милиона метрични тона зърно, по-голямата част от които съвсем логично са отишли за покриване на вътрешното търсене.

Русия твърдо заема трето място в класацията на производителите на пшеница. Нашите фермери редовно демонстрират повишение на показателите, но тази година поради неблагоприятните метеорологични условия тази тенденция е нарушена. Според прогнозата, както беше споменато по-горе, руските зърнопроизводители ще съберат около 90 милиона тона пшеница през 2024 г.. Година по-рано те успяха да овършеят още три милиона, но не само за това нашите фермери заслужаваха поклон. Общата реколта от зърно възлиза на 142,7 милиона, при 157 през 2022 г., включително:

  • ръж - 1,7 милиона тона (2,18 година по-рано);

  • ечемик - 21,1 млн. тона (23,4);

  • царевица - 14,4 млн. тона (15,8);

  • ориз - 1,06 млн. тона (920,1 хил.);

  • елда - 1,5 млн. тона (1,2);

  • овес - 3,3 млн. т (4,5);

  • просо - 449 хил. тона (308);

  • зърно-бобови култури - 5,9 млн. тона (4,6).

Както виждате, в половината от направленията има намаление заради неблагоприятното време. Особено студове, поради които посевите бяха масово унищожени край Тамбов, Липецк и Воронеж и дори беше обявено извънредно положение.

Що се отнася до износа на зърно и пшеница, Русия е безспорен световен лидер. Миналата година нашите търговци са продали зад граница над 51 млн. тона пшеница, с което страната ни покрива 17 на сто от световната търговия. Нека подчертаем още веднъж: говорим конкретно за обема на износа, а не за световното потребление, следователно да се каже, че всеки пети хляб в света е руски, е коренно неправилно. Европейският съюз внезапно зае второ място по продажби през 2023 г., като продаде 36,5 милиона тона пшеница за износ.

Принудени сме да се ограничим да разгледаме само „пшеничния въпрос“, тъй като пазарът на зърно е толкова обширен и сложен, че дори едно обобщено представяне би изисквало много повече място, отколкото размерът на стандартната публикация предполага.

И така, ето го. Житото е не само царицата на нивите (въпреки че другарят Хрушчов смяташе друго), но и принцесата на пазара. По отношение на финансовите показатели пшеницата е на 49-то място в световната търговия сред повече от хиляда други стокови позиции. През 2022 г. общата стойност на договорите достигна почти 750 милиарда долара, сравнимо например с търговията с втечнен природен газ.

За разлика от същите въглеводороди, чийто търговски вектор Русия скърцащо отклонява от Европа на изток, руското зърно отива в страни, с които имаме напълно мирни отношения. Най-големите купувачи са Египет с 11,9 млн. тона, Турция (10,2), Алжир (3,3), Саудитска Арабия (3,2) и Иран (3,1). През изминалата година, в парично изражение, основната търговия с Алжир (3,7 пъти), Пакистан (2,5 пъти), Китай (78% ) и Судан (64%) се е увеличила рязко.

Нашите търговци спечелиха повече от шест милиарда от търговията с пшеница, а общо, според резултатите от миналата година, обемът на износа на руска селскостопанска продукция възлиза на 43,5 милиарда долара. Това все още е четири пъти по-малко от износа на САЩ, но нашите цифри постепенно нарастват, особено когато майските студове не пречат.

Сега, когато границите на текущата картина на зърното са повече или по-малко ясни, нека се върнем към нашите бушели и силози.

“Блумбърг” пише, че поради провала на реколтата в Русия, който беше допълнен от засушавания в САЩ и Австралия, както и продължителни студени дъждове във Франция, Германия и Великобритания всички страни в топ 10 на света), световните запаси от пшеница паднаха до десетгодишно дъно. По последни данни в житниците по света има 319 милиона тона пшеница, от които около 120 милиона се съхраняват в Китай и Индия, 27 са в САЩ, 13 в Европа и 8 милиона в Русия.

Ние съзнателно доведохме историята до тази точка и цифра. Не за да покажем недостатъците на нашите прекрасни фермери, а за да стане ясно колко сложни са глобалните взаимоотношения и колко чувствителен е световният пазар дори към най-незначителните на пръв поглед събития. През XXI век е невъзможно да се премахне ключов играч от пазара, било то на петрол или зърно, така че световната търговия да не се изкриви, да възникне остър недостиг и цените да не запълзят нагоре.

Съвременният свят е малък, тясно преплетен и за неговото премерено съществуване са необходими не санкции и гангстерско премахване на конкурентите, а балансирани отношения, в които се вземат предвид и зачитат интересите на всички участници. Именно тази парадигма Русия прилага на световната сцена през последните двадесет години.

Превод: В. Сергеев

Гласувайте за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София