/Поглед.инфо/ Преди два дни, на 23 септември, космическият кораб "Союз 25" кацна близо до град Жезказган, Казахстан. На борда са били космонавтите на “Роскосмос” Николай Чуб и Олег Кононенко, както и астронавтът на НАСА Трейси К. Дайсън. Други двама астронавти нямаха този късмет: Бъч Уилмор и Суни Уилямс все още са на Международната космическа станция (МКС) поради проблеми с “Старлайнър” на “Боинг”. Те ще бъдат принудени да останат на МКС до февруари 2025 г. (вместо планираните 9 дни), в очакване на пристигането на кораба “Крю Драгън” на “СпейсЕкс”, който ръководството на НАСА сметна за по-подходящ за такава отговорна задача.
Тази на пръв поглед обикновена новина съдържа много значения. На първо място, заслужава да се посочат проблемите на “Боинг”, които сега засегнаха космическата му индустрия. Корпорацията е разтърсена от мащабни стачки и съкращения: на 13 септември 33 хиляди души участваха в една от тях, а на 16 септември ръководството на “Боинг” обяви, че изпраща десетки хиляди работници в неплатен отпуск и спира да наема нови служители с цел стабилизиране на финансовото си състояние. Компанията е задлъжняла с близо 60 милиарда долара и беше принудена да спре производството на своята най-продавана фамилия самолети “737-Макс”, които бяха засегнати от значителни проблеми с качеството през последните години. А ако вземем предвид, че няколко експерти, разкрили проблемите на корпорацията, вече са починали при мистериозни обстоятелства, картината става наистина зловеща.
Компанията имаше големи надежди за изстрелването на първия пилотиран транспортен космически кораб за многократна употреба, “Старлайнър”, но поради технически проблеми (като изтичане на хелий и повреда на двигателя), има голяма вероятност НАСА повече да не го счита за вариант за транспортиране до МКС, като накрая се спира на “Крю Драгън”. Този провал струва на “Боинг” почти милиард и половина долара. Така един от двамата най-големи играчи в аерокосмическата индустрия на САЩ показа своята несъстоятелност. Не е изненадващо, че кацането на Трейси К. Дайсън на апарата "Союз-25" предизвиква горчива ирония на Запад: "За разлика от “Боинг”, руските космически кораби наистина работят."
“Спейс Екс” основният конкурент на “Боинг” (някои коментатори описват отношенията между тях като „омраза“), показва много по-добри резултати. Устройствата му обаче системно изпитват проблеми с двигателите - като най-надеждни все още са руските РД-180, от които САЩ се отказаха през 2021 г.
Необходимо е да се вземе предвид и политическият контекст на случващото се. Докато отношенията между Съединените щати и Русия могат без преувеличение да бъдат наречени „хибриден конфликт“, доставката на астронавт на НАСА на руски космически кораб повдига въпроси относно мъдростта на подобно миролюбие. И ние не говорим за необходимостта от прекъсване на подписани договори или зарязване на висококвалифициран специалист (дори чуждестранен) на МКС. Въпросът е точно в усещането за случващото се. От една страна, взаимодействието между специалистите се осъществява в станция, създадена специално за международно сътрудничество. От друга страна, самата МКС възниква като заместител на орбиталната научна станция "Мир", която до разпадането на СССР беше суверенен проект, осигуряващ превъзходството на страната ни в космоса.
Така се намираме в точка, в която нашият космически суверенитет е по-слаб от преди - но американският се увеличи значително (включително за наша сметка). Ето защо САЩ се стремят да опишат случващото се от неутрална позиция, заявявайки, че: „това партньорство подчертава как космическите изследвания често надхвърлят политическите конфликти, поставяйки научните постижения над дипломатическите разногласия.“
И тук трябва да разгледаме ситуацията от гледна точка на геополитиката. Като морска сила САЩ изповядват идеята за "свободни пространства" - от свобода на моретата (отразена в концепцията за "свободно корабоплаване") до свобода на космоса (отразена в идеята за "демилитаризация на космическото пространство“). Неслучайно германският юрист и геополитик Карл Шмит въвежда понятието „етерокрация“, разширявайки законите на геополитиката до космическото измерение. Всъщност Шмит предрича конфликт в космоса (етер) – и който пръв поеме контрола над орбитата, ще спечели (точно както този, който поеме контрола над пристанищата и проливите, ще установи господство в морето).
Като се има предвид, че САЩ спазват подписаните договори само ако отговарят на техните интереси (в противен случай те грубо ги нарушават, както се вижда например с разширяването на НАТО), конфликтът в космоса е въпрос на време. След като Съединените щати успеят да постигнат решително превъзходство над потенциален противник (предимно Русия и Китай), „демилитаризацията на космоса“ може да бъде забравена. Следователно мащабната криза на корпорацията “Боинг” и честите провали на “СпейсЕкс”, заедно с надеждността на руската космическа програма, забавят неизбежния конфликт. Но не го премахват напълно. Законите на геополитиката са неизменни, така че Русия (сама или със съюзници) трябва да поддържа предимство в космическата индустрия - това е единственият начин да се избегнат „звездните войни“, за които САЩ се подготвят от дълго време. Също така съветските градове бяха спасени да споделят съдбата на Хирошима и Нагасаки от свръхбързото създаване на суверенни атомни оръжия.
И нека мечтателите, гледайки нагоре към звездите, да видят кътче от Вселената, свободно от войни. Всички останали трябва да видят там неизменните закони на геополитиката.
Превод: В. Сергеев