/Поглед.инфо/ „Ако Русия загуби в Украйна, тя може да удари Япония”. Това не е поредната глупост на киевските власти, а думите на един от японските експерти по сигурността. Още повече, неслучайно в навечерието на визитата на японския премиер в САЩ се появи статия в “Шукан Гендай” с този цитат.
Срещата между Фумио Кишида и Джо Байдън не е просто поредната американско-японска среща на високо равнище: по време на нея ще бъде отчетено фундаментално укрепване на военния съюз между двете страни с акцент върху новата роля на Япония в Индийско-тихоокеанския регион, който пряко засяга интересите на Русия. Стратегията за национална сигурност на островната монархия, приета миналия месец, по същество тегли черта под следвоенния статут на Япония като страна, която разчита изцяло на САЩ за своята сигурност: Токио сега има повече възможности да укрепи своята армия, като същевременно не изоставя американските подкрепа и "ядрен чадър".
Целите на американците са ясни – те изграждат глобална коалиция срещу Китай, в която Япония, поради своето географско положение и история, заема ключово място. Американските бази сами по себе си не са достатъчни: това, което е необходимо, не е просто силна японска армия, а армия с настъпателен потенциал (формално все още ограничен от конституцията) и мощна военна индустрия. Японците няма да направят Всичко сами, но англосаксонците ще им помогнат. Съвместно с Великобритания ще бъде създаден изтребител от ново поколение, а от Щатите ще бъдат закупени балистични ракети на стойност десетки (ако не и стотици) милиарди долари. Въпреки че Япония не желае да бъде пионка в конфронтацията между САЩ и Китай, тя няма реална свобода на маневриране, така че укрепването на собствените ѝ въоръжени сили се разглежда в Токио като стъпка към укрепване на тежестта ѝ във военен съюз с Щатите. Засега Япония остава не само младши партньор в него (като Европа в рамките на НАТО), но и изключително зависим клиент - и това въпреки че през последните години Токио не крие желанието си да стане по-независим. Включително защото там не са твърде уверени в надеждността на САЩ в дългосрочен план: какво ще се случи, ако след 20 години Щатите, загубили конфронтацията с Китай в региона, започнат да се оттеглят?
Отношенията с Москва винаги са били една от ключовите посоки за Токио да се придвижи към по-голяма независимост: пълното развитие на японско-руските отношения би позволило на японците да се измъкнат от куката на териториалните спорове - въпросът за "северните територии", за които спори с Русия. Вашингтон, който блокира уреждането на този проблем още през 50-те години на миналия век, умело задържа японците в претенции към Русия през всичките следващи десетилетия и всички опити на Токио да преговаря с Москва завършват бе резултат, до голяма степен благодарение на американците.
Така беше и последния път, когато преди няколко години тогавашният премиер Шиндзо Абе решително се зае с Курилския въпрос. Първоначално дори изглеждаше, че като че се е съгласил с условията на Московската декларация от 1956 г. (два от четирите по-малки острова), Токио наистина щешеда успее да се възползва от исторически шанс, тоест от сериозността на Владимир Путин. Но в крайна сметка на Абе му липсваше решителност - и най-важното - Токио не успя да отговори на въпросите на Москва относно невключването на Хабомай и Шикотан в обхвата на японско-американския пакт за отбрана. След това Москва загуби желанието си да разглежда различни варианти за тяхното прехвърляне (с фактическо ползване без отказ от руския суверенитет или за съвместно управление).
Тогава Абе подаде оставка, започна СВО в Украйна. А миналото лято Шиндзо Абе беше застрелян – и Япония загуби дори теоретичната възможност да реши въпроса за „северните територии“. И въпреки че в новата стратегия за национална сигурност се говори за стремеж към мирен договор с Русия, шанс за това в обозримо бъдеще просто няма. Освен това в същата стратегия се казва, че „действията на Русия предизвикват сериозна загриженост“ – и не само заради Украйна, но и заради засилването на стратегическото сътрудничество с Китай. А в Токио наричат политиката на Пекин "най-голямото стратегическо предизвикателство" в областта на регионалната и глобалната сигурност, тоест повтарят американски формулировки.
Оказва се, че Русия вече не е партньор (макар и с нерешени проблеми), а приятел на потенциалния основен враг (Китай все още не се нарича така, но за това настояват американците). Токио разбира ли, че се е вкарало в стратегическа задънена улица? Че никакво укрепване на японската армия няма да даде на Япония чувство за сигурност в ситуация, в която повечето от нейните съседи (Китай, Русия, Северна Корея - всички ядрени сили) се разглеждат като заплаха и предизвикателство, докато главният гарант за японската сигурност, Съединените щати са поели ясен курс на конфронтация с тях?
Разбира се, че разбират. Затова проамериканските сили в японския елит по всякакъв начин демонизират Русия. За да не задават ненужни въпроси съгражданите за правилността на курса, трябва да им се напомни за руската заплаха. Както направиха в “Шукан Гендай” в статията „Може ли Япония да стане мишена? Последният коз на Путин е твърде опасен – дяволското ядрено оръжие “Сармат.“ Именно там са цитирани думите на почетния професор от университета в град Цукуба Ицуро Накамура:
“Новата междуконтинентална балистична ракета "Сармат", която се изследва и разработва от 2018 г., най-накрая беше разположена в Източен Сибир. Руските власти отдавна казаха, че островна Япония може да бъде унищожена с един изстрел. Те не биха го казали, ако беше просто заплаха. Предполага се, че това оръжие може да бъде използвано срещу Япония.> Напълно възможно е Путин, притиснат в ъгъла в резултат на неуспешната операция в Украйна, без страх от отмъщение на САЩ, да удари Япония със “Сармат”, за да демонстрира поне някакво постижение".
Професорът също много се страхува от атака срещу Киев, защото именно след нея може да последва удар по Япония:
"Японският народ не трябва да се държи така, сякаш този проблем не го засяга. Поредният опит за превземане на украинската столица е последната и най-голяма операция. Престижът на Русия е заложен на карта. Ако Кремъл се провали отново, гневът на президента Путин може да бъде насочен към Япония ".
Ако се съмнявате в здравия разум на професора, ето най-убийствения аргумент:
„Всъщност източник от ФСБ каза, че Москва наистина е планирала нападение срещу Япония шест месеца преди началото на специалната операция в Украйна. Информацията, разкрита от този човек, е, че Русия се е подготвяла доста сериозно за локален военен конфликт с Япония . Ръководителят на изданието “Белингкет” Христо Грозев призна тези данни за достоверни. Ако ситуацията в Украйна се влоши значително, съществува реален риск сценарият за нападение срещу Япония да изплува отново в съзнанието на президента Путин“.
Е, сега всичко е ясно: Русия се е готвела да нападне Япония и самият Христо Грозев го потвърждава! И ако сега нищо не се случи с Украйна, тогава Путин отново ще си спомни за отложения сценарий за удар по японците.
Да, точно така: Путин искал да воюва с Япония, но просто не е знаел как да направи така, че всичко да се ограничи до „локален конфликт“ (предвид американско-японския договор), така че следващия път просто ще удари с ядрен "Сармат", така че никаква Япония вече зда няма..
Всички тези глупости са изгодни само на тези, които вече са използвали ядрени оръжия - и то точно срещу Япония. И все още е сигурен, че контролира както японските елити, така и японското масово съзнание, подхранвайки го със страшните истории за ядрената заплаха на Путин за островната монархия. Да се държи Япония в строя срещу Китай и Русия не само като щит, но и да се направи от нея копие. И тези оръжия няма да бъдат контролирани в Токио - колкото и да се хранят с илюзии за по-голяма автономия, всъщност без тях и за тяхна сметка си играят на геополитика.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com