/Поглед.инфо/ Сегашната ситуация постави пред нас най-важния въпрос: как да се отнасяме към Запада, който отприщи поредната мръсна война срещу нас? Как да се отнасяме към цялата западна цивилизация, с която ни свързва общ средиземноморски извор? Ясно е, че съвременният Запад, изоставил християнските си корени, не буди симпатии. Но каква е тази болест, която е довела противника ни до такова плачевно състояние?

Западната цивилизация се заражда през осми век, по времето на Пипин Късия и неговия син Карл Велики. След това, от големия смут и граждански борби, християнската империя на франките започва да се издига, обединявайки значителна част от Западна Европа за първи път от времето на Рим. Тази империя е управлявана от Пипин, човек от некралско семейство, и цялата тази ситуация се нуждае от обяснение и оправдание. Епископът на Рим коронова Пипин и под страх от отлъчване нарежда на франките да служат на новия крал и неговите потомци, но законността на подобни действия е много съмнителна.

Положението е спасено с помощта на фалшификат. Тогава се появява т. нар. Константинов дар (Donatio Constantini) - харта, изфабрикувана от името на император Константин Велики, която предоставя на римския папа пълнотата на върховната власт в цяла Европа. Според това писмо Константин Велики, за който се твърди, че е излекуван от проказа от папа Силвестър, доброволно се оттегля от Европа в източните провинции, оставяйки както светската, така и духовната власт на понтифекса. Всъщност от този фалшификат произлиза толкова обичаната от Запада теория за изключителността: ние сме прави (единствено правилни), защото сме благословени от папата, законния наследник на императорите на Рим.

Самонадеяността на Запада се оказа вредна и разрушителна както за самия него, така и за неговите съседи. През 1054 г. папа Лъв IX пише писмо до Константинополския патриарх Михаил Керуларий, в което обявява своето върховенство, оправдавайки го с „дара на Константин“. Михаил, позовавайки се на решенията на Вселенските събори, не признава своето подчинение. Папата, разгневен от „неподчинението“, анатемосва патриарха. Тези събития не бива да се маскират като "разцепление" и "взаимно отлъчване". Всичко беше много по-просто: настоявайки в лъжата за своята изключителност, Западът сам доброволно се отцепва от православния свят, инициирайки безкрайна поредица от проблеми. В крайна сметка се провеждат канибалските кръстоносни походи на франките на изток, разрухата на Константинопол, религиозни войни между протестанти и католици и в резултат на всички тези конвулсивни и болезнено страстни действия - умора от християнската религия като такава.

Не е изненадващо, че Западът скоро започва да се нуждае от нови, вече научни аргументи в полза на своята изключителност. И такива аргументи се намериха. Сега теорията беше, че само в Западна Европа се е запазил чистият тип човек, докато всички други народи не са се отдалечили от животните. Първите кълнове на тази доктрина се появяват още през Ренесанса (нека си припомним расистките възгледи на Джордано Бруно), но особено процъфтяват в съвременността. Според тази доктрина висшата бяла раса е призована да доминира над черните, мургавите, цветнокожите и мръснобелите (славяните), които са успели да се смесят с „изостаналите жълти“. Според тази нова версия вече не император Константин, а самата Майка Природа е връчила на Запада ключовете на света.

Очевидният провал на биологичния расизъм принуждава Запада да потърси други аргументи и те бяха открити в теорията за културния расизъм. Според тази теория белите европейци, въоръжени с технически постижения, завладяват континенти и прокарват нови морски пътища, което другите народи не правят. Следователно другите народи имат по-малко способности, тези народи са слаби и изостанали и силата на Запада е несъмнена благословия за тях. Така възниква идеята за „бремето на белите” и англичаните като единствените „напреднали хора”, своеобразна аристократична нация в света на простолюдието.

Теорията за културното превъзходство беше също толкова несъстоятелна, колкото и предишните две, тъй като Западът не измисля сам основните си технологии, а ги заимства с известно закъснение от Изтока: от византийците, арабите и китайците. (Ще оценим само китайския принос: барутът е открит от китайците през IX век, а в Европа те научават за него едва през XIV век, печатането е изобретено в Китай през VIII век и се появява в Европа едва през XV, хартията е изобретена в Китай през II век, а в Европа се появява през XII). Става още по-трудно да се запази вярата в културното превъзходство, когато в средата на ХХ век „изостаналите жълти“ навсякъде вземат оръжие и изгонват „аристократичната нация“ от Изтока.

В резултат на това теорията за изключителността (която, между другото, предизвика две чудовищни световни войни) отново е коригирана. В съвременната си американска версия превъзходството на Запада се крие в удивителното съвършенство на неговите политически институции. Тези институции по чудодеен начин правят западните хора свободни, докато руснаци, перси, араби, китайци и всички останали стенат под игото на автокрацията и тоталитаризма и нямат търпение да бъдат "освободени".

Трябва да се отбележи, че Западът, преминавайки от една теория за изключителност към друга, става все по-малък и по-малък, разбира другите все по-малко и все по-малко осъзнава собствените си действия. Сега сме свидетели на развитието (окончателно?) на едно дългогодишно заболяване. Сегашното глупаво и демонстративно поведение на Запада е плод на много стари хрумвания. И това повдига още един важен въпрос за нас: способен ли е Западът все още да опознае себе си или е обречен да потъва все повече във вечното сладко детство?

Вероятно прогнозата щеше да бъде недвусмислено отрицателна, ако на Запад във всички епохи нямаше хора, които се бунтуваха срещу лъжите. Лоренцо Вала, без да се страхува от съда на инквизицията, доказа фалшивостта на "дара на Константин", Суифт и Честъртън се подиграваха на теорията за превъзходството на белия господар, Рудолф Вирхов подложи класификацията на човечеството на висши и низши раси на унищожителна критика, Франц Боас и Леви-Строс разбиха концепцията за културния расизъм, Ноам Чомски доказа, че така наречената свободна Америка е достигнала безпрецедентно ниво на вътрешен тоталитаризъм. Изобщо през цялото време имаше много такива - честни, свестни, умни, предизвикващи империята на лъжата и готови да отидат на кладата за своите убеждения. Те съществуват и днес.

Всъщност с тази мярка трябва да измерваме всичко, което се случва на Запад. Не приемайте болестта, а приемете тези, които се борят с нея. И им помагайте с каквото можете.

Западът се нуждае от твърдо рамо повече от всякога. Трябва да се ръкуваме с истинския, честен, консервативен Запад, да се ръкуваме над главите на онези, които гримасничат, скачат, беснеят и носят гуми (а вече и снаряди) в огъня на украинската криза. В девиантното и дълбоко порочно поведение на Запада, ако желаете, можете да видите и зов за помощ. От тази гледна точка дори гей парадите са жест на отчаяние, истеричен опит на болната западна общност да привлече вниманието върху себе си, да предизвика строга реакция от по-възрастните.

И това ни отвежда до ново предизвикателство. През цялото това време се опитвахме или да се интегрираме в Запада, или да получим гаранции за сигурност от него. Тази стратегия обаче не работи. Докато съществува „цивилизация на изключителните“, нито един народ на света няма да живее в безопасност. Затова нашата цел трябва да бъде ако не пълното излекуване на Запада, то поне привеждането му в средна поведенческа норма.

Това означава, че трябва да помислим за средствата и методите, които ще помогнат на Запада да излезе от инфантилното си състояние. Време е да създадем мозъчни тръстове за изследване на Запада; време е да се разработи дългосрочна програма за действие за освобождаване на Запада от мошениците, които са му наложили отвратителни форми на расизъм и шовинизъм. Ние трябва да помогнем на един нов, неизключителен Запад, способен да види и разбере другия, да се роди на света. Западът, тихо застанал в редицата на цивилизациите и не привличащ вниманието към себе си с грозни лудории.

И всичко това трябва да се направи сега.

Превод: В. Сергеев

Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и конкретно за 11 МИР Ловеч с водач на листата Румен Вълов Петков - доктор по философия, главен редактор на 'Поглед.Инфо' и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите приятели в Ловеч и София кого да подкрепят!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?