/Поглед.инфо/ Широката общественост не подозираше, а междувременно Русия отприщи нова война на унищожение. Именно за това и точно в този дух дрънкат през последния ден всички медии в съседна Украйна.

Местните издания, позовавайки се на председателя на парламентарната комисия по енергетика и жилищно-комунални услуги Андрий Герус, съобщават, че Русия е забранила доставките на въглища, използвани в украинските ТЕЦ и инсталациите за парно отопление.

Съгласно сведенията на украинския парламентарист, страната ни отказва да доставя въглища от клас А (антрацит) и Т (постни), които използват като основно горивопоне пет от дванадесетте все още работещи украински ТЕЦ.

Нека се опитаме да разберем какво се случва и какво общо има отново Русия с това.

Веднага хваща окото факта, че само местни компании са изброени в списъка на враговете на украинската държавност и на топлите апартаменти. Това са ДТЕК, която включва Луганск и Криворожската ТЕЦ, Донбасенерго, което притежава Славянската ТЕЦ, и Технова, която притежава Дарницката, Сумската и Черниговската ТЕЦ. Именно тези юридически лица през последните години внасяха в Украйна, която загуби находищата на Донбас, руски въглища в търговски количества.

В изкривената реалност на украинската медийна машина тихо съжителстват два взаимно изключващи се факта – че Украйна е във война с Русия от осем години и че Украйна от година на година купува от Русия най-големите количества горивни ресурси, които ежегодно се хвърлят, за да спасят нестабилната украинска индустрия и енергетика.

Главната статистическа агенция на Украйна съобщава, че всяка година Киев купува средно десет милиона тона руски въглища, което осигурява печалба на доставчиците малко по-малко от шестстотин милиона долара. През осмата година от широко обявената война Русия продължава да бъде основен доставчик на въглища: нейният дял в общото потребление достига 65 процента, докато руските въглища също са главна стокова позиция от импорта на Украйна.

За да се разбере абсурдността на ситуацията, е наложително да се спомене, че Русия, в отговор на неприятелските действия на Украйна, отдавна въведе редица ограничителни мерки. От 1 юни 2019 г. е в сила забрана за износ на петрол, нефтопродукти и въглища за Украйна без предварително разрешение от Министерството на икономическото развитие.

Тогава, между другото, украинските власти пуснаха истерична вълна от публикации чрез контролираните от тях медии, където също обвиниха Москва в отприщване на война, удушаване на свободата и други задължителни грехове. В същото време забравиха да информират обикновените граждани, че указът, иницииран от Дмитрий Медведев, има една и единствена цел - да изведе всички подобни операции от сенчестия им статус и да унищожи съществуващия и успешно действащ канал за доставка на руски енергийни ресурси през Беларус.

Така например, според резултатите от 2018 г., Беларус, която няма нито едно находище или мина, увеличи износа си на въглища за Украйна почти хиляда пъти, доставяйки 680 хиляди тона въглища и повече от сто хиляди тона антрацит . Участниците в тази схема спечелиха почти 90 милиона долара за една година.

В същото време, въпреки всички приети ограничения, руските въглища продължават да бъдат основното спасение на украинския енергиен сектор - и покупките му само нарастват.

За да разберем защо гражданите на Украйна отново са уплашени от фиктивната война, нека превъртим лентата на историята само за два месеца назад. На 31 август държавната компания "Укренерго" издаде спешно съобщение.

Същността му се свеждаше до факта, че по времето, когато до началото на отоплителния сезон оставаше не повече от месец, запасите от антрацит и въглища за украинските ТЕЦ са два пъти по-ниски от предвидените със заповед на Министерството на енергетиката. Изглежда, че има и време и възможност за натрупване на резерви и влизане в студения сезон, ако не напълно подготвени, то поне без да се доведе ситуацията до крайност.

Календарът показва, че на границата на октомври и ноември, в Украйна поради липса на въглища е спряна ключовата ТЕЦ Славянская, а в бившия Кировоград в детските градини, поради липса на отопление, температурата в помещенията при отопление с подръчни средства не се повишава над 15 градуса. Естествено, в съзнанието на населението изникват два извечни въпроса: какво да се прави и кой е виновен.

Ситуацията може да бъде спасена само чрез спешни доставки на въглища. Проблемът на украинските власти е, че сега в Европа няма не само свободни количества природен газ, но и въглища. Цената на последните, на фона на енергийната криза, също постави няколко не особено приятни рекорда. Към 28 октомври европейските борси искаха 225 долара за тон енергийни въглища, което е два пъти над среднопретеглената пазарна цена през последните три години. А няколко дни по-рано тази цифра достигаше 270 долара.

Нека се върнем към началото на нашата статия и още веднъж да разгледаме отблизо кого споменава в изявлението си украинският парламентарист.

Донбасенерго АД е държавна собственост и е част от НАК „Енергетическа компания на Украйна“. ДТЕК е украинското енергийно чудовище, което контролира лъвския дял от останалия в страната добив на въглища и принадлежи на олигарха Ринат Ахметов. "Технова" е собственост на друг доста богат бизнесмен, бившия депутат от Върховната Рада Анатолий Шкрибляк.

На пръв поглед, какво общо може да има между представители на частния бизнес и държавната фирма? Това е неразбираемо, но само на пръв поглед.

Ринат Ахметов притежава три въгледобивни предприятия в Ростовска област на Руската федерация, това са „Донской антрацит“, „Сулинантрацит“ и Обуховската мина. По времето на управлението на Петро Порошенко, подконтролните му държавни органи и подхранваните от тях ултранационалисти нееднократно обвиняваха Ахметов за това, че неговите предприятия не само внасят въглища от „страната-агресор“, но и тайно купуват гориво от неконтролираните територии на Луганската народна република.

Шкрибляк получаваше точно същите обвинения. През зимата на 2020 г., СБУ поиска от него да предостави сертификати за произход на въглищата, които са били използвани за осигуряване на работата на Черниговската ТЕЦ.

И в двата случая обвиненията завършиха с нищо, но собствениците на украинския енергиен сектор са готови да си отмъстят, а държавата е готова да им помогне в това. С отчитане на интересите на участниците, разбира се.

От няколко години Украйна извършва всички експортни покупки на въглища по така наречената формула "Ротердам +". Това предполага, че закупеното черно злато от всякакъв произход се твърди, че се доставя до пристанището на Ротердам, където се купува от украински доставчици, за да бъде изпратено до украинските пристанища. На практика населението на Украйна плаща за несъществуваща логистика, транспорт и процента на прекупвачите (точно както става в случая и с природния газ).

Сега, когато ситуацията с отоплението в страната е доведена до пълна безизходица, украинците се приучват да мислят, че държавата и опериращите компании нямат друг избор, освен да купуват въглища от всеки и на всяка цена. Дори и да е абсолютно спекулативно и да е кратно по-скъпо от това в предходния период.

Ахметов и Шкрибляк получават картбланш за покупки, които ще донесат значително по-високи печалби, а държавата, представлявана от премиера Денис Шмигал (бивш ръководител на ТЕЦ Бурщин, която е част от структурата на Ахметов ДТЕК), докладва за спасяването на страната от студено време. И по този начин спасява рейтинга на президента Зеленски, който се гмурка от доста време към дъното.

Всички печелят. Олигарсите добавят допълнителни нули към ултрапечелившата схема Ротердам +, а екипът на Зеленски записва плюсче за спасяване на Украйна от студа в брошурите на предизборната програма,.

Единствените губещи са обикновеното население, което се нуждае от топли радиатори в апартаментите си и което е поставено в безалтернативно положение, когато цената на топлата вода нараства бързо на всяко тримесечие.

И за да не задават ненужни въпроси гражданите, трябва отново да се наплашат с войната. Тази схема работи перфектно от осем години.

Превод: ЕС


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели