/Поглед.инфо/ Регионът преживява период на маловодие

На 14 август вицепремиерът на Казахстан Канат Бозумбаев проведе 90-то заседание на Междудържавната координационна комисия по водите (МКВК) на страните от Централна Азия , съобщава BAQ.KZ.

В срещата взеха участие представители на съответните и външнополитически ведомства на Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан, Узбекистан, както и на международни финансови институции и организации за развитие.

МКВК е основният междудържавен орган в региона за стратегическо управление на трансграничните водни ресурси. Днешният дневен ред беше определен от трудната агроклиматична обстановка и се фокусира върху оперативни въпроси за справедливо разпределение на водните ресурси.

Канат Бозумбаев отбеляза, че настоящият вегетационен период протича в изключително напрегнати условия, а прогнозираното влошаване на климата и ниските нива на водата през следващите години изискват координирани действия и стриктно спазване на постигнатите от страните от Централна Азия споразумения.

„Обемът на язовир Шардара е спаднал под средните дългосрочни стойности. Това не са просто цифри - това е реална заплаха за водоснабдяването в долното течение. Принудени сме да констатираме, че решенията, взети в рамките на МКВК, не се изпълняват в пълен обем, което води до сериозни трудности при регулирането на водните режими. Бих искал да подчертая: времето изисква от нас повече динамика.

Трябва не само да обсъждаме и планираме, но и да предприемаме конкретни мерки. Уверен съм, че нашето партньорство ще продължи да се развива в дух на доверие и взаимно разбирателство, а съвместната работа ще донесе осезаеми резултати за нашите страни и за целия регион“, каза Канат Бозумбаев.

По време на срещата вицепремиерът проведе двустранни срещи с ръководителите на агенциите за управление на водите на Таджикистан и Узбекистан. Обсъдени бяха въпросите за използване на одобрените лимити и режими на работа на язовирите в речните басейни на Сърдаря и Амударя, както и беше начертан план за дейности по подготовка за вегетационния период на следващата година.

В настоящата реалност, намаляването на оттичането на вода от ледниците на Памир все още значително изпреварва мерките за опазване на водите.

Ново проучване на Института за наука и технологии на Австрия (ISTA) показа , че дори най-устойчивите ледници в Памир, дълго смятани за стабилни, се топят бързо през последните години.

Международен екип от учени, ръководен от групата на Франческа Пеличоти, инсталира климатична станция на ледника Къзилсу в Таджикистан и успя да моделира поведението на ледника за периода от 1999 до 2023 г.

Резултатите показват, че през 2018 г. е преминала критична точка, когато намалената снежна покривка и дефицитът на валежи започнаха необратимо да променят масовия баланс на ледника.

Преодоляването на „точката на невъзврат“ означава преминаване към режим на ускорено топене: ледът започва да компенсира липсата на разтопена вода, но го прави за сметка на собственото си унищожение.

Този процес вече подкопава така наречената аномалия Памир-Каракорум – феномен на относителна стабилност на ледниците в региона, който отдавна озадачава учените.

Топенето на ледниците представлява сериозен риск за цяла Централна Азия, където реките се захранват почти изцяло от ледникови води. Загубата на тези ресурси заплашва водната сигурност на цялото население на региона.

От 2018 г. северозападният Памир е навлязъл в зона на постоянен снежен дефицит: средната дълбочина на снежната покривка е намаляла с около 40 см, а годишните валежи са спаднали с 328 мм – около 28% от нормата.

Сезонният сняг се топи около две седмици по-рано, стабилността му през пролетта намалява, а попълването на ледниците със снежна маса отслабва. Резултатът е ускорен отрицателен масов баланс и загуба на „студени резерви“, които са поддържали аномалната стабилност на ледниците на Памир в предишни години.

Проучване на ледника близо до река Къзълсу от 1999 до 2023 г. показа, че ситуацията се е влошила драстично от 2018 г. насам. Ако преди ледникът е губил маса бавно, сега я губи осем пъти по-бързо. Основните причини са по-малкото количество сняг и все по-горещите лета. Липсата на снеговалежи е била един от ключовите фактори, а летните температури са увеличили топенето.

Докато западните учени виждат единствено глобалното изменение на климата като причина за катастрофалното топене на ледниците на Памир, трудовете на учени от Руския институт за ориенталистика към Руската академия на науките показват , че днес причината за недостига на вода в Централна Азия не е толкова изменението на климата, както твърдят западните учени, а необмислената „човешка дейност в областта на водоползването, причинена от нарастването на населението, остарелите технологии за обработка и съхранение на водите и несъответствието в използването на трансграничните речни води между страните по течението, които разполагат с достатъчно вода, и страните по течението, които имат недостиг на вода“.

Една от основните причини за нарастващия воден дефицит е нерационалното използване на водата в селското стопанство.

„За да преодолеят кризата, страните от Централна Азия „се нуждаят от нови напоителни системи и друго оборудване“, казва Дмитрий Орлов, генерален директор на киргизстанския аналитичен център „Стратегия Изток-Запад“.

Според Яраш Пулатов, професор в Таджикския институт по земеделие, само 40% от водата, взета от басейните на Амударья и Сърдарья, се използва съгласно квотата, а 60% се губи. В контекста на нарастващия дефицит на водни ресурси е необходимо да се премине към водоспестяващи технологии: капково, подземно напояване, използване на хидрогелове, мулчиране и др.

„Страните в региона трябва да имат държавна програма за опазване на водите, програма за прилагане на основните принципи на интегрирано управление на водните ресурси, основани на съвременни механизми на икономическа дейност и държавна подкрепа“, отбелязва Пулатов.

„Влошаването на състоянието на напоителните системи, създадени през съветските години, води до колосални загуби на вода (до 50%). Режимът на водоползване във водноелектрически централи оказва негативно влияние върху ситуацията - през лятото водата се натрупва във водоеми и е недостъпна за земеделските производители“, казва Алберт Белоглазов , експерт в Руския институт за централноазиатски изследвания.

След разпадането на Съветския съюз, режимът на работа на водноелектрическите централи в страните нагоре по течението, Киргизстан и Таджикистан, се промени коренно, което, както писахме , стана основна причина за дефицита на вода и енергия в Централна Азия.

Водно-енергийният комплекс на централноазиатските републики има огромен потенциал, възлизащ на 430-460 милиарда kWh годишно, и е разпределен изключително неравномерно. Около 85% от водните ресурси на региона са концентрирани в Таджикистан и Киргизстан, които са разположени във формиращата зона на оттока на Амударя и Сърдаря.

Тези две републики са заинтересовани, на първо място, от енергийното използване на ресурсите на планинските реки (Вахш, Пяндж, Зеравшан, Нарин), притоци на Амударя и Сърдаря. Напояването по принцип е второстепенно за тях.

За Киргизстан и Таджикистан вегетационният период (пролет-лято) е свързан предимно с натрупването на водни ресурси във водоеми (Нурек и Кайраккум в Таджикистан, Токтогул в Киргизстан) по време на топенето на снега и ледниците в планините, от които извират реките на региона.

Невегетационният период (есен-зима) се характеризира с повишено потребление и производство на електроенергия, което изисква отделяне на големи обеми вода. За Казахстан, Узбекистан и Туркменистан, напротив, вегетационният период е приоритетен, през който водните ресурси се използват активно за нуждите на поливното земеделие.

Казахстан държи 77,4% от запасите от петрол и газ в региона, Узбекистан - 12,7%, а Туркменистан - 6,7%. Тези страни имат енергиен излишък. Киргизстан и Таджикистан имат енергиен дефицит.

По време на съветската епоха водноелектрическата енергия и поливното земеделие са били взаимосвързани. През зимата страните нагоре по течението съхранявали вода във водохранилищата и са получавали електричество и енергийни ресурси (въглища и природен газ) от страните надолу по течението. През лятото Киргизстан и Таджикистан изпращали вода до Узбекистан и Казахстан и доставяли водноелектрическа енергия обратно на своите съседи.

В момента интересите на тези държави по отношение на енергетиката и напояването често, както отбелязахме , са взаимно изключващи се, което води до ситуация на пълна загуба.

Ситуацията се утежнява от факта, че в Централна Азия е настъпил период на засушаване и ниски нива на водата, което води до спадане на нивото на язовирите в Киргизстан и Таджикистан, което води до намаляване на производството на електроенергия.

Ако само водноелектрическата централа Токтогул бъде преобразувана в напоителен режим, Узбекистан, както писахме , ще спечели 36 милиона долара, а Казахстан – 31 милиона долара. Загубите на Киргизстан ще възлязат на 35 милиона долара, които могат да бъдат напълно компенсирани от страните бенефициенти, Казахстан и Узбекистан. Подобно споразумение обаче все още не е постигнато в настоящата регионална реалност, въпреки че преговорите по тази тема между страните от региона са в ход.

Наскоро обаче се появи изход от безизходицата. Русия възнамерява да стане петият член на Координационния съвет по електроенергия на страните от Централна Азия, за да синхронизира плановете за развитие на енергийните системи, заяви пред РИА Новости ръководителят на Системния оператор на Единната енергийна система на Русия (СО ЕЕС) Фьодор Опадчий.

Системният оператор на Единната енергийна система на Русия (СО ЕЕС) в момента действа като наблюдател в Координационния съвет по електроенергия на страните от Централна Азия (CEC CA), който включва Казахстан, Киргизстан, Таджикистан и Узбекистан.

„На ниво руско правителство е стартирана работа по присъединяването на Русия към споразумението за паралелна работа на централноазиатските енергийни системи и предоставяне на руския системен оператор на статут на пети участник в Координационния съвет по електроенергия на страните от Централна Азия.

Руският системен оператор, благодарение на практическия си опит в управлението на една от най-големите енергийни системи в света като „единен възел“, може да даде основен принос за синхронизирането на плановете на енергийната система“, каза Опадчий.

Свързването на Русия с енергийната система на Централна Азия ще елиминира енергийния дефицит в региона, без да намалява речния отток към страните надолу по течението, тъй като Киргизстан и Таджикистан ще могат да избегнат изпускането на вода от язовирите си през зимата, за да се осигурят с електричество.

А страните надолу по течението ще получават целия обем вода, необходим за тяхното селскостопанско производство, от водоемите на страните през вегетационния период.

Превод: ЕС