/Поглед.инфо/ В Казахстан решиха да проверят дейността на „езиковите патрули“, чиито членове унижаваха и тормозеха рускоезичните жители. Подобна работа започва в Киргизстан. Първоначално властите на двете републики не забелязваха подобни инциденти или ги смятаха за чисто битови, но с течение на времето трябваше да реагират на зверствата на русофобите. Каква беше причината за това развитие на събитията?

В петък МВР на Казахстан обяви решение да започне одит и да даде правна оценка на нападения от "езикови патрули" в републиката. По-рано министерството получи много жалби от местни жители с искане да се разреши ситуацията, когато местните активисти „проверяват“ за използването на казахския език в магазините и държавните агенции.

В резултат на подобни „проверки“ в “Ютюб” се появиха видеоклипове, където националистите обиждат хората за общуване на руски език, който има официален статут в Казахстан. А сред жертвите на хулиганите бяха предимно жени.

Тези дни полицията глоби един от организаторите на акцията “Тил Майдани” („Вълна на езика“) и „езикови патрули“ Куат Ахметов в размер на 145 хиляди тенге (25 хиляди рубли). Срещу него е образувано наказателно дело за разпалване на етническа омраза. Министерството на вътрешните работи на Руската федерация вече забрани на Ахметов да влиза на територията на Русия за 50 години заради „презрението му към руския език“.

По-късно първият заместник-ръководител на президентската администрация Даурен Абаев трябваше да реагира на вълната от възмущение, която смята подобни прецеденти за неприемливи и отровни. А омбудсманът по правата на човека в Казахстан Елвира Азимова нарече „езикови патрули“ грубо нарушение на правата на човека, за които „е предвидена наказателна отговорност“.

Един от най-известните казахстански националистически блогъри обаче Диас Кузаиров заяви в социалните мрежи, че Нурсултан се опитва да ограничи дейността на местните радикали поне до провеждането на парламентарните избори за Държавна дума. "В Русия се вдигна врява, необходимо е да се направи пауза, докато се проведат избори в Русия", каза Кузаиров и добави, че самият той временно ще откаже да участва в набезите, но призова публиката си да продължи "патрулирането".

Освен това тази седмица в Казахстан на седем години строг режим бе осъден общественик Ермек Тайчибеков, който отстоява правата на говорещите руски език. Той беше осъден по същия член, по който беше образувано дело срещу Ахметов, само че последният се размина с глоба.

Подобни случаи се наблюдават в Киргизстан. Нашумя историята за момчето, малтретирано за общуване на руски и православна вяра. А миналата седмица в Бишкек мъж хвърли калкулатор по продавачката, че говори руски. Видеозаписът на инцидента предизвика широк резонанс в руската блогосфера. Срещу нападателя е образувано наказателно дело по чл. 266 (хулиганство) от НК Киргизската република.

Държавната дума нарече реакцията на казахстанските и киргизските служители на реда за случващото се "малка победа". "Но е твърде рано за празнуване, защото това може да предизвика реакция в Казахстан и Киргизстан, която не бихме искали", обясни Константин Затулин, първи заместник-председател на Комитета на Държавната дума по въпросите на ОНД, евразийската интеграция и отношенията със сънародниците.

Според него Русия трябва да премине към системна работа за защита правата на сънародниците в бившите републики на СССР. Тази работа трябва да се извършва от държавата и гражданското общество. „За съжаление, досега максимумът, на който можем да разчитаме в такива ситуации, е реакцията на медиите и блогосферата. Обществената камара, други подобни структури и всякакви „общества на приятелството“ между страните трябва да се заловят с тази работа “, припомни депутатът.

Депутатът отбеляза също, че в горните случаи не става дума за хулиганство, а за опасна тенденция, започнала през 1991 г. „Причините за случващото се също се коренят в едностранното разбиране на някои републики за независимостта им от Русия“, уточни Затулин.

В същото време журналистът и депутат от Московската градска дума Андрей Медведев е сигурен, че глобата няма да спре същия Ахметов и той „ще продължи да се занимава с дейността си“. С него е съгласен и военният кореспондент на „Комсомолская правда“ Александър Коц, който смята, че Ахметов трябва да носи наказателна отговорност. „Глобите не са победа, това може да се разглежда като подарък“, убеден е Коц. По -рано именно Медведев и Коц бяха сред първите, които обърнаха внимание на русофобските инциденти в Казахстан и Киргизстан.

Събеседниците обаче приветстваха факта, че „тези проблеми са престанали да се премълчават и ги наричат битови проблеми“. „Хората от Казахстан често ми пишат. Там е израснало цяло поколение хора, които не си спомнят общото минало... Не можем да повлияем на съдебната система на Казахстан, но е в нашите правомощия да направим публично достояние такива случаи, да се обърнем към защитниците на правата на човека и депутатите “, - добави Коц.

Медведев от своя страна критикува назначаването на Аскар Умаров на поста заместник -министър на информацията и социалното развитие на Казахстан тази седмица, който бе администратор на анонимна русофобска общественост в интернет, който заяви, че „с руските проблеми на езика и културата - към Русия и заяви, че руснаците в страната са “наложена диаспора. " Според Медведев, руското външно министерство трябва да реагира на такива назначения и да заеме по -строга позиция, а не само да "изразява загриженост".

„Казахстан прехапа езика на русофобските„ патрули “едва след масовото възмущение в руската блогосфера и медиите. Разбира се, по -късно имаше реакция от МВР и Държавната дума, но действията им в тази посока изглеждат недостатъчни. Трябва да направим всичко, за да защитим нашите сънародници и руския език “, подчертава Алексей Мартинов, директор на Института за най -новите държави.

Експертите обърнаха внимание и че подобни инциденти предхождат посещенията на руския премиер Михаил Мишустин в Казахстан и Киргизстан, както и посещението на казахстанския президент Касим-Жомарт Токаев в Москва на 21 август за преговори с Владимир Путин.

В същото време икономическите отношения на Русия с двете републики се засилват. По-специално, през януари-юни обемът на търговията между Москва и Нурсултан се е увеличил с 34% спрямо същия период на миналата година до 11,8 млрд. долара, а търговията с Бишкек през първата половина на годината се е увеличила с 37%. И според експертите, без междуетническа хармония в републиките и зачитането на руския език, ще бъде трудно да се поддържат такива показатели.

Превод: В. Сергеев