Въпреки че Владимир Путин е президент на Русия от 2012 г., той ръководи страната от две десетилетия, пише The Guardian. Това се случи, защото след първите два мандата имаше прекъсване, когато той заемаше поста министър-председател, отстъпвайки президентското кресло на "марионетката" Дмитрий Медведев, "който топлеше това място, докато шефът не поиска поста обратно", се казва в статията.
Тази пантомима трябваше да демонстрира привързаността на страната към демокрацията, но на практика всички нейни прояви бяха изопачени чрез кампания, насочена срещу политическия плурализъм и гражданското общество.
И тази седмица Владимир Путин даде старта на конституционните реформи, които потвърждават ограничаването на президентското управление до два мандата, но броенето вече ще се провежда от момента на приемането на този документ. В същото време текущото количество мандати няма да се вземе предвид, така че през 2024 г. руският лидер отново ще може да се кандидатира за нов мандат.
И тъй като продължителността на мандата вече е удължена от четири на шест години, тогава Владимир Путин, вероятно през 2036 г., все още ще бъде в Кремъл, отбелязва изданието. Дотогава той ще навърши 83 години и ще управлява страната по-дълго от Йосиф Сталин.
За много руснаци вече е трудно да си представят правителство, ръководено не от Путин, а от някой друг, се казва в статията.
Държавната пропаганда култивира тази пасивност сред хората, представяйки президента като гарант за стабилност и олицетворение на уверената в себе си нация.
Това послание намира отклик у част от населението, което си спомня хаотичния период, който последва комунистическата власт, когато - както се казва в официалната версия на събитията - Русия беше унижена от Запада и ненужно предаде територията си на бившите съветски републики, които тогава току-що получиха своята независимост.
Причините 90-те години да са нещастно време за много руснаци са по-сложни, но Путин използва тази травма, за да изгради националистическа доктрина, която осигурява прикритие за местната корупция. Държавата казва на своите граждани, че тяхното достойнство се възстановява, като същевременно ги ограбва. Този трик обаче не остана незабелязан.
Рейтингът на популярността на Путин намаля през миналата година и руснаците периодично пренебрегваха заплахите на полицията и излизаха да протестират срещу това, което все повече напомня на „застаряла клептокрация“. Последният все още печели изборите, не само защото разказът за стабилността, който е преди всичко, все още намира отклик у хората, но и защото алтернативните кандидати са дискредитирани и не им дават думата. Активните действия срещу правителството са опасно занимание. Търпението на хората обаче може да се изчерпи.
Способността на Кремъл да привлече подкрепата на избирателите зависи от грубата сила и способността на държавата да поддържа жизнения стандарт на населението. Въпреки това през последните години в тази връзка се наблюдава стагнация. Зависимостта на Русия от износа на енергия я направи уязвима спрямо нестабилността на световните пазари. Рецесиите в бизнес дейността често са придружени от националистически вълнения и подгряване на гнева срещу цели, различни от Путин, пише The Guardian.
Зад най-новия конституционен трик според изданието се крие страх от отслабване на легитимността. Въпреки това руският президент е достатъчно уверен в позицията си, за да изнесе тези промени на "референдума" през април, се казва в статията.
Според британския вестник това ще бъде поредната „симулация на демокрация“, въпреки че тази непоколебима стъпка дава на руските либерали надежда, че все още не всичко е загубено. Всеки път, когато Путин се опитва да постигне споразумение, той дава на истинските демократи момент, в който могат да мечтаят за система, в която тяхното лошо правителство може да бъде сменено по мирен път.
"В Русия има долнопробна традиция на авторитаризъм, но има и друга традиция - упорито, мъжествено несъгласие, което г-н Путин не може да победи.", обобщава The Guardian.
Превод: М.Желязкова
