/Поглед.инфо/ Краят на мандата на руския президент Владимир Путин като държавен глава се приближава и в този момент той обяви значителни промени в три области: промени в конституцията; разбъркване на част от близките съратници и онези хора, които формулират политиката; редица икономически и социални мерки, предназначени да повлияят както на руската икономика, така и на обществото като цяло. Какви са тези промени и какво казват те за плановете на г-н Путин за руската държава и за него като централна фигура?

Г-н Путин говори за тези промени в реч на съвместно заседание на двете палати на руския парламент. Влиятелният руски съвет за сигурност получи нова длъжност заместник-председател, като самият съвет се оглавява от президента. Тези конституционни промени са свързани и с разбъркването на хора от неговия близък кръг. Премиерът Дмитрий Медведев, най-близкият помощник на Путин, е преназначен за този новосъздаден пост. Този вид изменения на конституцията трябва да бъдат внесени за одобрение от Думата и след това подписани от президента. Очевидно това ще стане факта без никакви проблеми, тъй като Думата е под контрола на г-н Путин, а партията му има мнозинство там.

Наследник на г-н Медведев е 53-годишният Михаил Мишустин, който преди това оглавяваше руската данъчна служба. Това е технократ, който по правило действа „зад кулисите“, а той едва ли е известен на руската общественост. Освен това бе обявено, че ще бъдат направени и други промени.

Медведев Фактор

Очевидно предложените изменения в Конституцията по отношение на Съвета за сигурност са направени за г-н Медведев, който е близък помощник на г-н Путин от 90-те години. Тъй като руската конституция му позволи да заема поста държавен глава само два поредни мандата, г-н Медведев заемаше тази длъжност от 2008 до 2012 г., а г-н Путин стана министър-председател. Беше ясно, че г-н Медведев ще запази това място топло, докато г-н Путин отново не го зае през 2012 година. Що се отнася до работата на г-н Медведев като президент, той не взе независими решения, но беше ръководен от г-н Путин. През 2012 г. г-н Медведев отново става министър-председател и работи на този пост до миналата седмица.

Възниква въпросът дали г-н Медведев е получил почетна оставка, като го назначава за заместник-председател на Съвета за сигурност. Бих искал също така да знам точно г-н Путин кого подготвя в играта за наследяване на властта до края на мандата му. В момента обаче г-н Путин има власт и контрол, така че засега държи картите си затворени.

Значително е и друго предложение за изменение на конституцията. Г-н Путин предложи Думата, руският законодателен орган, всъщност да получи повече правомощия. Така, например, Думата вече ще одобрява назначаването на министър-председателя, неговите заместници, както и министри от кабинета.

Според действащата конституция само президентът ги назначава. Сега Думата ще има възможност да одобри или отхвърли президентските избори. Президентът обаче си запазва правото да назначава длъжностни лица и да ги освобождава.

В допълнение, предложенията, представени за разглеждане, включват разширяване на правомощията на Държавния съвет. Държавният съвет е среща на управителите от федералните окръзи, чиито членове се събират редовно, а решенията му имат консултативен характер. Сега този орган получава конституционен статут. Въпреки че г-н Путин обяви референдум по предложените промени (резултатите от него няма да бъдат обвързващи), руската политическа система продължава да бъде президентска и силно централизирана.

План за игра до 2024г

Очевидно е, че г-н Путин ще продължи да поддържа пълен контрол. Въпреки това той също формира наследството си като създател на конституционни институции и предоставяйки допълнителни правомощия на Държавната Дума, г-н Путин показва, че иска да даде по-големи правомощия на този орган.

В своето послание г-н Путин се обърна и към основните заплахи за вътрешната сигурност, което се отнася до дълбоката и продължаваща демографска криза (населението на страната намалява с почти милион души всяка година). Той нарече ниската плодовитост и високата смъртност неприемливи. За да се преодолее тази демографска криза, той предлага да се предприемат следните мерки: всички семейства с ниски доходи с малки деца ще получават месечна помощ; всички деца до четвърти клас във всички руски училища ще бъдат снабдени с безплатна храна; всички майки след раждането на първо и второ дете ще получат обезщетения и плащания.

В допълнение към тези плащания, г-н Путин обяви отпускането на публични средства и изпълнението на инфраструктурни проекти, които ще бъдат насочени към борба с бедността, намаляване на социалното напрежение, намаляване на разликата в доходите и подобряване на системата на здравеопазване. Това ще добави 450 милиарда рубли (7,5 милиарда долара) към годишния бюджет на Русия, които ще бъдат изразходвани за обществени нужди. Тези средства могат да стимулират икономиката, да решат демографския проблем и също да преодолеят стагнацията в икономиката. В момент, когато по света се въвеждат мерки за строги икономии и социалните разходи намаляват, г-н Путин отива срещу приливите. Руските граждани подкрепят тези мерки.

И така към какво са насочени всички тези промени? Някои наблюдатели смятат, че желанието на г-н Путин да поддържа контрола над Руската федерация не намалява. Изглежда обаче, че има смесена картина. Г-н Путин продължава проекта си за укрепване на руската държава. Именно с това той започна своята дейност, когато установи контрол над държавата, която се срути след управлението на г-н Елцин. С право беше критикуван, че не създава автономни институции, не взема предвид разделянето на властите, поддържа централизирана федерална система, контролира пресата и подкрепя капиталистическа клика, близка до себе си. Г-н Путин и Русия обаче са изправени пред външни предизвикателства. Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) и Западът смятат Русия за основна заплаха, следователно Москва е принудена да поддържа огромния си военно-промишлен комплекс. Санкции се налагат срещу Русия. Г-н Путин беше принуден да маневрира и да установи отношения с тези държави, които бяха готови да игнорират тези санкции. Основните руски интереси трябва да бъдат балансирани в западна и източна Азия, както и на изток с Китай и Индия. Затова г-н Путин трябва да се справи с тези въпроси.

Въпреки че опозицията и критиците демонизират Путин, той продължава да поддържа контрол и може да разчита на подкрепата на жителите на страната. В сегашния период, когато десният популизъм държи властта и увеличава контрола над институциите по света, когато многостранността отслабва и се появяват нови заплахи, г-н Путин и Русия отказват да бъдат пасивни наблюдатели и продължават да се съпротивляват. Правителството на г-н Путин може да се нарече популистки авторитаризъм. Тъй като г-н Путин отхвърля либерализма и няма достатъчно време за базирана на процедури демокрация, той не бива да има нищо против такова определение. В тези руски шахматни игри г-н Путин играе ролята на кралица.

Анурадха Ченой е бивш професор и декан на Ню Делхийската школа за международни изследвания в университета Джавахарлал Неру.

Превод: Поглед.инфо