В същност, кой е Светият Праведен Воин адмирал Фьодор Фьодорович Ушаков – единственият от флотоводците, официално причислен на 5 август 2001 г. от Православната Църква към светците? Кой е знаменитият «Ушак-паша», от когото са се бояли, но когото са уважавали главните му врагове – турците и с какво този най-прославен флотоводец и праведен човек е свързан с нашето Отечество – с България?
Фьодор Фьодорович Ушаков е роден на 13 (24 по нов стил) февруари 1745 г. в малкото селце Бурнаково, намиращо се сега в Рибинския район на Ярославска област. От 1761 до 1766 г. той завършва Морския Кадетски Корпус четвърти във випуска си, на 1 май 1766 г. е произведен от капрал в мичман и е изпратен да служи в Балтийския Флот. От декември 1768 г. е изпратен да служи в Донската (Азовската) Флотилия под командването на адмирал Алексей Наумович Сенявин, в състава на която участва в Руско-турската война от 1768-1774 гг. На 30 юли 1769 г. е произведен в лейтенант, а вече през 1770 г. е назначен за командир на прам (прамът е голям плоскодънен платноходно-гребен артилерийски плавателен съд – плаваща батарея с квадратна форма.)
В края на август 1772 г. лейтенант Фьодор Фьодорович Ушаков е назначен за командир на първия в Донската (Азовската) Флотилия палубен бот (бързоходен куриерски плавателен съд) «Куриер», на който до юли 1773 г. извършва крайцерски действия край южния бряг на Крим.
През юли 1773 г. е назначен за командир на 16-топовния двумачтов кораб тип «Морея», а през октомври 1773 г. – за командир на същия такъв кораб «Модон». Тези назначения са свидетелство за голямото доверие на командващия Флотилията вице-адмирал Алексей Наумович Сенявин в младия офицер.
През 1780 г. капитан II ранг Фьодор Фьодорович Ушаков е назначен за командир на императорската яхта в Балтийско море, обаче, такава «придворна» служба никак не можела да задоволи истинския морски офицер и през същата 1780 г. е преведен за командир на линейния кораб «Виктор», на който през 1780-1782 години осъществява политиката на «въоръжен неутралитет» на Руската Империя в състава на Средиземноморската ескадра.
През 1783 г. е изпратен в град Херсон в строящия се Черноморски Флот. В Херсон командата му пристигнала в разгара на най-страшната епидемия от чума. Хората мрели като мухи, а тези, които оставали живи, бягали далече от корабостроителницата. Заплашено било строителството, а и цялото бъдеще на Флота. Спасил и града, и корабостроителницата, и самия Флот именно капитан II ранга Фьодор Фьодорович Ушаков.
Началото на Руско-турската война от 1787-1791 години капитанът в бригадирски ранг Фьодор Фьодорович Ушаков срещнал като командир на 66-топовния линеен кораб «Свети Павел» и на авангарда на Севастополската ескадра. През 1788 г. той вече бил назначен за командващ Севастополската ескадра и Севастополското морско пристанище, а през 1879 г. бил произведен в контра-адмирал.
Именно в сражението при остров Фидониси (3 (14) юли 1788 г.) и изгряла звездата на непобедимия флотоводец Фьодор Фьодорович Ушаков. Още в това първо свое победно сражение флотоводецът Фьодор Фьодорович Ушаков се проявил като реформатор на морската тактика, действайки стремително, настъпателно, активно прилагайки маньовър винаги и навсякъде, където това е възможно. Той винаги и навсякъде съсредоточавал всичките сили, намиращи се в негово подчинение на направлението на главния удар, предоставяйки на командирите на подчинените му линейни кораби и фрегати достатъчно голяма свобода на действията им. В резултат корабите на Фьодор Фьодорович Ушаков винаги побеждавали неприятеля, маневрирайки по-бързо и стреляйки по-точно. Новаторството на флотоводеца Фьодор Фьодорович Ушаков довело до това, че той не е изгубил нито едно сражение, а те в неговата дълга служба на флотоводец са били 43. Освен това, във всичките 43 сражения флотоводецът Фьодор Фьодорович Ушаков не е изгубил нито един кораб.
Няма възможност в тази статия да опиша и 43-те доблестни битки, но ще ви разкажа за последното и най-решително морско сражение през Руско-турската война от 1787-1791 години, станало на 31 юли (11 август) 1791 г. при нос Калиакра.
Към този момент в състава натурския флот влизали 18 линейни кораба, 10 линейни фрегата, 7 малки фрегата и 48 спомагателни кораба. Корабите стояли на котвени стоянки под крепостта на нос Калиакра, под прикритието на крепостната артилерия.На 28 юли (8 август) 1791 г. Черноморската ескадра, имаща в състава си 7 линейни кораба, 10 фрегата и 19 спомагателни кораба, под командването на контра-адмирал Фьодор Фьодорович Ушаков излязла от Севастопол и под всичките платна се насочила срещу Турския Флот.
Около 14 часа на 31 юли (11 август) 1791 г. Севастополската ескадра, намирайки се в походен строй се устремила срещу неприятеля. Около 14 часа и 45 минути корабите на ескадрата преминали от северо-изток между Турския Флот и крепостта, независимо от това че попадали под огъня на крепостната артилерия и стремително атакували неприятеля направо на котвените стоянки.
Турците, съвсем не очакващи атаката на руските кораби и изгубили вятъра, благодарение на необичайния и смел маньовър, приложен от флотоводеца Фьодор Фьодорович Ушаков, били объркани и след кратки опити да отблъснат атаката предпочели да избягат. По-късно – на 8 (19) август 1791 г., приближавайки към крепостта Варна, контра-адмирал Фьодор Фьодорович Ушаков получил съобщение за сключването на примирие с Турция.
Победата на флотоводеца Фьодор Фьодорович Ушаков заставила Високата Порта (Правителството на Османската Империя) и Султан Селим III да започнат преговори и на 29 декември 1791 (9 януари 1792) г. бил сключен Яшкият мирен договор. Договорът закрепил за Руската Империя цялото Северно Причерноморие, включително и полуостров Крим, а също земите между реките Южен Буг и Днестър. По река Днестър била установена новата граница между Руската и Османската Империи. Турция се отказала от всякакви претенции към Грузия и се задължила да не предприема никакви враждебни действия против грузинските земи. Руската Империя укрепила значително влиянието се на Балканите, в Кавказ и в Закавказието.
Победата на флотоводеца Фьодор Фьодорович Ушаков в морското сражение при нос Калиакра имала изключително значение и за разрастването на национално-освободителното движение на българския народ. Разгромът на турците укрепил вярата на поробените българи в приближаването на дългочаканата свобода. Резултат от всичко това по-късно станало създаването на Българската земска войска в следващата Руско-турска война през 1806-1812 години (за това, обаче, ще напиша специален материал, тъй като Българската земска войска заема особено място в българската, но и в руската история, в това число – във военната история.)
След победния край на Руско-турската война през 1787-1791 години командващият Черноморския Флот Фьодор Фьодорович Ушаков се заел със строителството на Севастополското пристанище и на града-крепост Севастопол. Под личното му ръководство се изграждали казарми, офицерски домове, болници, а също – пътища, улици, пазари, осигурявало се водоснабдяването на града-крепост.
От 29 май 1802 г. адмирал Фьодор Фьодорович Ушаков бил назначен за командир на Балтийския Гребен Флот. На 15 юни 1804 г. бил произведен в адмирал на белия флаг, а на 27 септември същата 1804 г. бил назначен за Началник на флотските команди в Санкт Петербург, оставайки и командир на Балтийския Гребен Флот. На 17 януари 1807 г. адмирал Фьодор Фьодорович Ушаков подал рапорт до Император Александър I и «по прошение» бил уволнен в оставка «с мундир и с пенсия».
Адмирал Фьодор Фьодорович Ушаков починал на 2 (14) октомври 1817 г. на 72-годишна възраст, в имението си в село Алексеевка. Когато, след панихидата в Спасо-Преображенската църква в град Темников, ковчега с тялото на адмирала искали да положат в каруца, хората не разрешили да направят това, а го носили на ръце до Рождественско-Богородичния Санаксарски манастир, където и бил погребан.
Името на адмирал Фьодор Фьодорович Ушаков са носили и носят кораби от руския военноморски флот, бухта (залив) в Охотско и нос в Баренцево морета, площади, улици и булеварди. На 10 август 2006 г. на нос Калиакра в Република България, на брега, в подножието на който флотоводецът е удържал една от най-славните си победи, беше открит паметник на адмирал Фьодор Фьодорович Ушаков.
Тук и настъпи моментът, когато трябва да дадем отговор на хулителите, стараещи се да изтрият от народната памет историята – истинската история, за да превърнат българите в безпаметно, не помнещо своето славно минало племе. На тях ще отговоря с думите на най-великия български творец – Патриарха на нашата литература Иван Вазов: «Не се гаси туй, що не гасне!».
Най-великият флотоводец, светият праведен воин Фьодор Фьодорович Ушаков е громил и побеждавал Флота на нашия поробител, укрепвайки могъществото и влиянието на Русия в Черно и не само в Черно море. Едновременно с това, със своите победи в морските сражения той неотклонно е приближавал часа на Освобождението на нашето Отечество и на нашия народ от кървавото петвековно турско робства. Победата на руските освободители в Руско-турската Освободителна война през 1877-1878 години и Освобождението на България и на българския народ са се готвили и приближавали крачка по крачка във всичките 10 предишни руско-турски войни. Едновременно победите на флотоводеца Фьодор Фьодорович Ушаков над турците са вселявали надежда и вяра у поробените българи, че ще настъпи часът на избавлението, подтиквали са ги към борба.
