/Поглед.инфо/ Критиката на Путин към капитализма, а също така редицата други ярко украсени идеологически заявления на държавния глава, са много сериозно събитие.

Путин е прагматик и реалист, старае се да стои колкото се може по-далеч от идеологията в течение на управлението си. Това е неговият фирмен стил: никакви идеологически предпочитания, и сдържане на всякакви идеологически крайности. С това е свързана, в частност, и пълната неяснота около „Единна Русия“, на чието място за идеи зейва черна дупка.

По последно време това устройваше Путин най-малкото, защото работеше и не му пречеше да управлява.

И сега Путин прави толкова резки и недвусмислени заявления: съвременният капитализъм е в безизходица, либералните ценности унищожават обществото, нужно е мащабно обръщане към консерватизма.

Формалните политолози се оплетоха тук. Критиката на капитализма е теза на левите. Оказва се, че Путин е за социализъм. Но либералната гледна точка – ЛГБТ, феминизмът, демокрацията на малцинствата по целия свят се подкрепя именно от левите в съвременното западно тълкуване. И накрая Путин пряко призовава към консерватизъм и руската политическа философия.

Това не е набор от случайни и противоречиви тези, това е очертание, макар и предварително, ъм напълно оригинална идеология, която може обобщено да се нарече „десен антикапитализъм“. Тук прекрасно се вписва и споменаваният от Путин монархист Иван Илин (десен антикапиталист) и проектът на Бердяев (Новото Средновековие е също десен антикапитализъм), и цялата славянофилска традиция, и евразийците, и руската религиозна философия.

И тук започва най-интересното: десният антикапитализъм е несъвместим с трите класически политически идеологии на Запада.

Капитализмът и неговата тотална апология лежи в основата на класическия либерализъм. Путин го подлага на критика. Значи Путин отхвърля радикално първата политическа теория – тази на либерализма.

Левият антикапитализъм, тоест комунизмът или социализмът, втората политическа теория, не е съвместим с консерватизма. Значи Путин и това го няма предвид.

И накрая, третата политическа теория – национализмът или фашизмът не са дори и разглеждани от Путин. Това е още една креатура на Запада, която е несъвместима с историческия опит на Русия.

И така, ние приближаваме плътно до Четвъртата политическа теория. Само на нея ѝ съответства „десният антикапитализъм“. И само решила се на еднозначно късане с трите политически теории на класическия западен Модерн, Русия ще може да си отвоюва пълноценен политически хоризонт. Остава малко. Кога Путин пряко ще се обърне към Четвъртата политическа теория?

Превод: В. Сергеев