/Поглед.инфо/ Обърнах внимание, че политическият анализ в Русия в последно време е започнал да деградира стремително. Емоцията и истерията напълно са изтласкали рационалността. Поради вирусоподобното разпространяване на видеоблоговете и тик-ток стратегиите, каквото и да обсъждат хората - изборите или ваксинацията, гей-парада или Висшата школа по икономика, Санкт-Петербургския форум или НАТОвските учения, всичко се свежда до най-прост спор между две алтернативи. Бедно съзнание, какво стана с теб?...
Въпреки че слабоумието се засилва и все повече засяга политическите и политологичните кръгове експерти, все пак трябва да се запазва определена трезвост и рационалност. За да се постигне това, е нужно да се погледне Русия и нейната политика като цяло - от определена дистанция. Ние постоянно забравяме това, смятайки го за нещо подразбиращо се... Но малко по малко това очевидно се губи от поглед, забравя се и никой повече не помни това, не го знае и не ще да знае.
Ключ към разбирането на всичките политически процеси, произтичащи в съвременна Русия, е глобалното противостоене между двата модела на световния ред. Това е основния спор между глобализма и многополюсността. В теорията на международните отношения това се описва като големия дебат между реалистите и либералите. Путин е класически реалист в международните отношения. Той приема националния суверенитет на Русия като нещо абсолютно. Не просто като условност, а именно като съвършена реалност или най-малкото като решително движение към осъществяването на това. От това произтича изобщо всичко останало.
Русия трябва да бъде самостоятелен център за вземане на решения от световен мащаб, а вътрешната политика трябва да бъде напълно свободна от каквито и да е външни влияния. Русия или е суверенна, или нея, а може би и цялото човечество, няма да ги има. Путин даде еднозначно да се разбере именно това. И именно за това едни му се възхищават, а други го ненавиждат.
Но има и обратна гледна точка. Тя е представена от либерализма в международните отношения. Джо Байдън и неговата администрация стоят именно на такава позиция. Това е обикновен глобализъм, виждащ световната история като линеен прогрес, минаващ през епохата на националните държави, която днес приключва и водещ до наднационалното Световно правителство. Всеки специалист по международни отношения, чел какъвто и да е учебник по дисциплината, знае, че Световното правителство не е продукт на теории на конспирацията, а е ясно обозначена и открито провъзгласена цел на либерализма в Международните отношения. В този случай суверенитетът, а още повече истинският суверенитет, за какъвто настоява Путин, влиза в пряко противоречие с глобализма и либералния световен ред .
Може да ни учуди как американците реагират болезнено на всяка - най-често мнима, намеса във вътрешната им политика и как откровено и безцеремонно се месят в политиката на Русия, Беларус, Унгария, Турция или Иран, подкрепяйки всякакви екстремистки маргинални елементи - само и само те да помагат за отслабването на суверенитета и разклащането на ситуацията.
Това не са просто двойни стандарти и нагла лъжа от Запада. Либералите искрено вярват, че тяхната намеса е прогрес, защото води до края на националните държави и до Световното правителство, а всеки симетричен отговор от страна на реалистите е нещо възмутително и скандално, дори престъпно. Това не е просто логичен ход на тези, които са атакувани на тяхна територия, защото за либералите цялата територия принадлежи на тях. Оттук и толкова силният натиск върху Русия и откритата подкрепа за петата и шестата колона - преките агенти на либералния глобализъм.
Ето го и основният алгоритъм на това, което се случва в руската политическа действителност. Не празни спорове, а реализмът и суверенитетът срещу либерализма и глобализма - това е въпросът.
И изборите, и икономическите процеси, и проблемите около пандемията и ваксинацията, и кадровите рокади, и самата приемственост на властта, която рано или късно ще стане неизбежна, въпреки временното отлагане - всичко това в края на краищата се свежда до противопоставянето на два модела на световното устройство.
От една страна многополюсността и суверенна Русия, а също така всички, които водят към тази цел и помагат за нейното постигане. От друга, край на този курс, срив на патриотичните вектори и срив в либерализъм. Много добре знаем що е то и от 90-те години и отчасти от краткото, слава Богу, управление на умерения либерал Медведев.
Това е смисълът на случващото се в руската вътрешна, да не говорим външна политика. И това е отворен процес - както винаги в историята, всичко зависи от всички и всеки. И ако не сме загубили напълно способността за разумна дейност, тогава всеки анализ, всякакво разсъждение, всеки спор и всяка прогноза трябва да започнат с този основен въпрос, с разрешаването на тази дилема.
Превод: В. Сергеев