/Поглед.инфо/ След като влезе в пряка опозиция със Запада по време на специалната военна операция, дори ако самият Запад участва чрез своята украинска прокси структура, която езикът не смее да нарече „държава“, Русия е принудена да защитава своя суверенитет на всички нива.

По отношение на военната сфера, икономиката и формалната политика това е съвсем очевидно. Но Западът е много повече от просто военно-политико-икономическа структура. Това е цивилизация със своя основен програмен код.

Всичко останало следва от този код – оръжия, икономика, политика, култура, образование, наука, медии и т.н. И Русия сега е принудена да се бори с целия този спектър и като цяло със самия западен код.

Руските власти все още нямат пълно разбиране за това и дори най-яростните опоненти на Запада във властта мислят за това като за военно-стратегическа, политико-дипломатическа и информационна конфронтация. Но преходът към ново ниво на разбиране от властите и обществото за това какво е суверенна цивилизация е неизбежен. Може да се отложи, но не може да бъде предотвратено.

Какво представлява националният суверенитет във Вестфалската система на международните отношения и в теорията на реализма в МО може да се разбере. Въпросът е, че една национална държава, призната (от себе си и от другите) за суверенна, не може по дефиниция да има никаква друга власт над себе си, която непременно би могла да диктува какво трябва да прави тази държава и какво не.

Суверенитетът тук означава, че всяка суверенна национална държава може да прави каквото си поиска, стига да може да го прави - защото някои от другите национални държави може да не го харесват. В крайно критични случаи всичко се решава от войната. Това е националният суверенитет в теорията на реализма в международните отношения.

Тази теория се противопоставя на либерализма в международните отношения, който настоява:

- за ограничаването на суверенитета,

- за неговата относителност и

- за постепенното прехвърляне на властта от националните държави към Световното правителство.

В тази теория суверенитетът не е ценност, още по-малко по-висока. Просто преходно състояние по пътя към човешката интеграция.

Путин ясно стои на позициите на реализма, който в крайна сметка ни доведе до специалната военна операция. Показателно е, че в МГИМО, както и сред международните експерти, противно на очевидната ориентация на самия Путин, либерализмът продължава да доминира. Това е пълна аномалия, но е резултат от дълбоко въвеждане на западния код в самите основи на руската образователна система и експертна среда.

Суверенитетът от Путин – съвсем в духа на реализма – се разбира преди всичко:

- във военно-стратегически,

- след това в политически и

- на трето място в икономически категории.

Затова Русия под негово ръководство реагира най-остро на:

- опитите за разширяването на НАТО,

- опитите за чужда намеса във вътрешната политика (до операция за смяна на режима, от каквато Западът не се отказва, упорито подкрепяйки радикалната опозиция)

- и в по-малка степен пряка зависимост на руската икономика от световните институции и глобалните западни монополи.

Приблизително така си представя йерархията на суверенитета и школата на реализма в международните отношения. Ако се ограничим до такъв мащаб, тогава въпросите на науката, културата, технологиите, образованието, масовите комуникации, изкуството, в крайна сметка, ежедневието и психологията на населението отстъпват дори не на заден план, а в десети план. Създава се впечатлението, че те нямат нищо общо със суверенитета, а ако имат, то е много далечно.

Това би било вярно, ако съзнателно бихме се съгласили с основното предположение, че сме вътре в съвременната западна цивилизация, споделяме нейните основни насоки и ценности, съгласяваме се с нейните правила и норми, тоест приемаме нейния фундаментален код, нейната операционна система.

В крайна сметка самата школа на реализма в международните отношения е създадена на Запад и остава влиятелна и авторитетна там и до днес (въпреки рязкото нарастване на либерализма в международните отношения, особено през последните 40 години).

С други думи, за Путин въпросът за руския суверенитет е поставен в широко разбираната западна парадигма. Русия приема западния кодекс, но яростно се бори за запазване на суверенитета в рамките на тази парадигма, печелейки място за себе си под слънцето - но под западното, залязващо слънце.

Тук започва най-важното. Новата световна организация, инициирана от Русия, се възприема от самия Запад като цивилизационно предизвикателство.

Франсис Фукуяма написа характерна статия в самото начало на специалната военна операция, наречена „Войната на Путин срещу либералния световен ред“. Тук е важно не само, че говорим за предизвикателство пред глобализма и либерализма в международните отношения (това би могло да се тълкува и от гледна точка на реализма – както го правят например Миършаймър, Кисинджър или Банън), но и за революционното руско поставяне под въпрос на самите основи на цивилизацията, която до последния момент беше изцяло контролирана от Запада.

Ето защо СВО постави въпроса за прехода от еднополюсен свят към многополюсен, а това е съвсем различен световен ред, където Западът и неговият цивилизационен код не са нещо цялостно и универсално, а само част и нещо локално, нещо регионално, напълно незадължително за всички останали.

Фукуяма видя в действията на Москва нещо повече от самата Москва. Това е самият сблъсък на цивилизациите, за който предупреждава Самюел Хънтингтън, главният противник на Фукуяма. Русия влезе в цивилизационен, а не национален конфликт със Запада. Това е със Запада като цивилизация, като код, а не с някои отделни държави.

Това обяснява реакцията на Запада:

- изключва Русия от себе си,

- отрязва я от икономически и технологични мрежи,

- гони я от всички глобални структури, контролирани от Запада (а се оказа, че Западът контролира почти всички!),

- изолира я от незападните партньори, като оказва натиск върху тях по всякакъв начин,

- мобилизиране на всички мрежи, ориентирани към Запада в самата Русия, за да се спре спецоперацията възможно най-скоро, да се забави руската офанзива до краен предел , както и да се свали Путин.

- Западът иска да покаже, че без него и без съучастие в западната цивилизация – без западния код – Русия ще загине и ако настоява, тогава Западът активно ще допринесе за тази смърт.

Възникна следната ситуация: Москва, провеждайки специалната военна операция, разбира суверенитета секторно, а Западът – тотално, не само на ниво национални интереси, но и на нивото на самия цивилизационен код, от който Русия е решително отлъчена.

Тази празнина в осъзнаването от наша страна поражда изоставане във формулирането на суверенна идеология, в разработването на пълноценна суверенна стратегия във всички области на живота.

Все още не сме осъзнали колко фундаментален феномен, от гледна точка на цивилизацията, е специалната военна операция. Започнахме нещо, на което не разбрахме напълно смисъла. И сега с изумление наблюдаваме колко дълбоко е проникнал западният код в нашето общество.

Тук не става дума само за нарастващия брой чуждестранни агенти, олигарси, предатели и русофоби. Това е просто симптом. Говорим за необходимостта да се положат невероятни – държавни и национални – усилия за оправдаване на цивилизационния суверенитет.

А това означава, че преди всичко трябва да одобрим - отчасти да запомним, отчасти да пресъздадем - нашия руски код. А това налага радикални промени в онези области, които очевидно не са приоритетни за властта – философия, наука, култура, образование, изкуство, обществено съзнание, психология и дори мода и стилове.

Това се нарича "идеология", но чак сега не говорим за идеологическите варианти, предлагани от съвременния Запад (либерализъм, социализъм, национализъм), а за една особена цивилизационна - руска - идеология от другата страна на западните клишета. Можете условно да я наречете „Четвърта политическа теория“, която е от другата страна на либерализма, комунизма и фашизма.

Неизбежно навлизаме в нова фаза на борбата – битката за руския код. И ако щете, тази борба не зависи пряко от успеха и скоростта на специалната военна операция.

Нашето отлъчване от Запада вече се случи. Западът вече осъди Русия. Невъзможно е да се коригира ситуацията и да се върне всичко обратно, както беше преди 24 февруари 2022 г. Трябва да приемем докрай и дълбоко последствията от цивилизационното предизвикателство, което сами сме направили.

Превод: СМ

ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?



Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели