/Поглед.инфо/ Ерата на коронавируса и изолацията показа нещо важно: първо, глобалната капиталистическа система, която триумфира след падането на СССР, е неефективна при справянето със сериозни предизвикателства пред човечеството. Така и не даде понятен отговор на предизвикателствата.
Никой не е доволен: нито тези, за които карантинните условия изглеждаха твърди, нито онези, на които изглеждаха твърде леки, нито онези, за които изобщо нямаше карантина (както в Швеция). Ние не се справихме с вируса, както и всички останали. Недоволството в Русия от мерките е социологически факт. Може би бяхме по-ефективни от мнозина, но в съзнанието на руското общество всичко беше свършено погрешно.
Властите допускат и грешки, но извършват много неща правилно - но хората остават въпреки всичко недоволни. Това по-скоро говори за отношението на народа и обществото към властите.
В условията на самоизолация обществото внезапно видя разстоянието между себе си и властите. Обществото забеляза, че нещо не е наред с властите.
Сблъскваме се с разклон: първият вариант е протестните настроения да нараснат („смяна на правителството“). Либерализмът като основа на протеста е обречен. Ако протестът стане напълно независим - недоволството от правителството като такова - нещата ще са съвсем различни. Тогава няма да е необходимо да се потискат агенти на влияние, но държавата ще трябва да действа срещу народа. Но това е най-грешният и ужасен път: както например по време на разпадането на СССР - това не доведе до нищо добро. Но също така е невъзможно да се надяваме на режима такъв, какъвто е - това води до робство с окончателна загуба на достойнство.
Трябва да започнем да самоорганизираме нашето общество. Вижте колко токсични са градовете и апартаментите и колко лесно е да се поддържат диктатури в столичните райони. Регионите и земята са нашето спасение, включително от държавата по пътя, по който се движи сега.
Нека държавата живее своя собствен живот, а народът - свой собствен. Нужен е живот в самоорганизация. "Не се доверявайте нито на князе, нито на човешки синове, в които няма спасение." Спасението е в Бога, Църквата, народа и земята.
Докато сме разделени - и в града сме разделени - ние сме роби на държавата. Дори да мислим, че сме свободни хипстъри и фризьори, това е илюзия. Коронавирусът ни показа колко е механичен човешкият живот в града.
Ако трябва да избирам между протест и самоорганизация, избирам последното. Трябва да възстановим връзките със собствения си народ, това е единственият начин за спасение.
Превод: В. Сергеев