/Поглед.инфо/ Коронавирусът нападна цялото човечество, не подбирайки по раса, националност, страна, не подбирайки по възраст и съсловие. Борбата срещу пандемията е война, световна война. Всеки народ и всяка държава води тази война по свой начин. Русия е един от фронтовете на тази война. Русия понася загуби. Загиналите в инфекциозните клиники са военни загуби. Страданията на гражданите, обречени на затвор са страдания на военното време. Паниката и загубата на самообладание са паниката от военно време.

В тези условия да преодолеят пандемията могат единствено силната държава и дисциплинираният народ. Само държавата може да създаде ред и да осигури ваксинация на цялото население. Единствено държавата може да изплати помощи на загубилите работа. Само държавата може от своята хазна да излива пари в разоряващите се малки и средни предприятия. Единствено държавата може да строи огромни военни болници. Само държавата може да осигури карантина, изолация, дистанционни обучение и работа. Държавата има много недостатъци, много слабости и грешки, много неточности и противоречия. Държавата не беше подготвена за пандемия, както и Съветският съюз през 1941 година не е готов за нахлуването на немците. Резултатът от тази неподготвеност са огромни жертви, загуба на територии, опасност от пълно изтребление на страната и народа.

Днес народът роптае, вини държавата в бедите си. Опозиционерите използват народното недоволство за своето самоутвърждаване, засилват нападките срещу държавата, винят я за всичките си беди. Те отслабват държавата, вселяват у държавните чиновници неувереност, ожесточават и без това недоволното население.

Какво щеше да значи през 1941 г. отслабването на държавата? Какво би значило отслабването на държавата в период на пределна опасност: при отбраната на Москва и Ленинград? Живеем във военно време, затова и времената трябва да съответстват на законите на военното време, мобилизацията на военното време, чиито черти вече се очертават днес, макар и абсолютно недостатъчно.

Държавата е непоследователна в стремежа си да спре разпространението на болестта. Много хора, особено млади, не слушат телевизионните увещания, с които държавата предлага на младите да се откажат от дискотеки, разходки и събирания. И сякаш напук на държавата, въпреки здравия разум младежта си организира срещи, седянки, масови развлечения. На младите хора няма да се видят маски, на тях няма ръкавици. Държавата не се бори с мародерите, които се нагушват от народната беда. В Ленинград, когато хората умират от глад и крайщник хляб струва повече от всякакви антики, намират се дейно люде, които евтино изкупуват всичко от отслабналите, изтощени хора, вземат им ценностите, ръкописите, редките книги, давайки в замяна трохи хляб. Има и такива, които бягат от фронта, бягат в богатите на хляб градове на Централна Азия и там, далеч от войната, продължават с безоблачния си живот.

Държавата разчита на разбирането на народа, на подкрепа за своите начинания. Народът разчита на разбирането на държавата, която според закона на военното време трябва да наказва мародерите. Мобилизационният проект предполага равно участие на всички, въпреки поста, съсловието и общественото положение. Съветският елит в период на войната не крие децата си, а ги праща на фронта. Децата се сражават и гинат. Децата на Сталин се сражават и гинат. Това равенство пред смъртната заплаха, участието на всички в сраженията и боевете е непременно условие за общонародната мобилизация.

Държавата, която действа въпреки националните интереси, обслужвайки олигархичните групи, обричащи народа на бедност и нищета, днес трябва да осъзнае себе си като изразител на народните интереси. Тогава народът ще открие в лицето на държавата единственият защитник, способен да мобилизира страната и и да противодейства на тази ужасна глобална агресия.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели