/Поглед.инфо/ Русия изстреля в космоса нова тежка ракета-носител “Ангара-А5” от космодрума “Восточний”. Това е най-важното събитие в руската космическа индустрия от няколко десетилетия. С какво се различава новият превозвач от легендарния "Протон", какви задачи ще изпълнява новата "Ангара" и какво значение има това за цялата страна?

За цялата история на руската (съветската) космическа индустрия Русия е създала само две серийни тежки ракети-носители: легендарният „Протон“, който все още се използва, и сега ракетата „Ангара-А5“. Преди това "Ангара" извършваше изпитателни изстрелвания само от космодрума “Плесецк”. На 11 април тежка модификация на тази ракета-носител беше изпратена за първи път в космоса от най-новия руски космодрум “Восточный”. Натоварването все още е само изпитателно.

На пръв поглед ракетата не изглежда като някакво особено постижение, предвид факта, че в САЩ вече работят ракети-носители със степени за повторно използване. Всъщност обаче сме изправени пред истински пробив в местната космонавтика.

Основа за изследване на космоса

Основният показател за представянето на националната космонавтика не е броят на изстрелванията, бюджетът или наличието на някакви уникални мисии. Всичко е много по-прозаично. Основната задача на космическата индустрия е да създаде космическите кораби, необходими на страната, да ги изпрати в орбита в точното време и след това да поддържа тяхната непрекъсната работа.

Може да не звучи много романтично. Но това е основата. С нейна помощ работят комуникациите, сателитната навигация, дистанционното наблюдение на Земята, метеорологията и други индустрии, които ежедневно осигуряват комфорта и качеството на живот на всеки гражданин на Русия. Влияние върху цялата реалност, която виждаме както извън прозореца, така и в собствения си телефон. Всичко останало - научни изстрелвания, космически обсерватории и добив на лунен реголит - се създава допълнително.

Ето защо е важно за всяка космическа сила да има основна гама ракети-носители за изстрелване на различни космически кораби. Тези ракети-носители са разделени на три класа - леки, средни и тежки. В Русия това са съответно “Союз-2.1в” и “Ангара-1.2ПП” (леки), две модификации на ракетата-носител “Союз-2” (“Союз-2.1а” и “Союз-2.1б” - средни) и “Протон-М” (тежки) .

Защо тежките ракети са най-важни

Ако няма ракети, тогава изстрелването на космически кораб в орбита е невъзможно. Невъзможно е самостоятелно да се осигури нито телевизионно излъчване, нито комуникации, нито картография, да не говорим за изпълнението на ключови отбранителни задачи. Перфектна илюстрация за това е ситуацията, в която се намира Европейската космическа агенция (ЕКА). Тяхната триада от ракети бяха “Вега”, “Союз” и “Ариана 5”. Днес никоя от тях не работи.

При тежките ракети “Ариана-5” се отложи преходът към ново поколение “Ариана-6”, чийто първи старт трябва да се състои едва през лятото на тази година. Тъй като самата Европа прекъсна всички космически връзки с Русия, изстрелването на руски ракети от среден клас "Союз" в интерес на европейски клиенти от космодрума “Кура” е невъзможно. ЕС също има много проблеми с леката ракета “Вега” - висока аварийност, както и невъзможност за доставка на четвъртата степен от украинския “Южмаш”.

Въпреки факта, че общият космически бюджет на ЕС надвишава няколко пъти руския, Европа всъщност в момента няма собствен носител. За разлика от Русия. Брюксел, дори със сателитите “Галилео”, трябваше да се преклони пред Илон Мъск.

И сред трите класа ракети най-важни са тежките. Те са способни да направят нещо, което другите не могат: да изведат в орбита тежки комуникационни сателити, метеорологични спътници, модули на орбитални станции и прочее. И не просто в орбита, а в геостационарна орбита, която е необходима именно за осигуряване на космически комуникации. А космическите комуникации в сегашните условия са от основно значение и за търговията, и за гражданската индустрия, и за отбраната, и за ежедневния комфорт.

Замяна на “Протон”

Ракетата-носител “Ангара-А5”, изстреляна от космодрума “Восточни”, е именно основната руска тежка ракета на близкото бъдеще. Защо не можеше да стане на главния „работен кон“ на съветската, а след това и на руската космонавтика – “Протон”? Има два основни проблема.

Първият е географията. Протон може да изстрелва само от Байконур, което прави руската космонавтика зависима от споразуменията с Казахстан. Вторият проблем на “Протон” е горивото. Много е токсично.

Ето защо Русия построи космодрума “Восточний” и тества нова тежка ракета-носител. “Ангар” използва много по-екологични керосин и кислород като гориво и окислител.

Задачи за "Ангара"

Важно е, че „Ангара“ може да бъде изстреляна не само от “Восточний”, но и от кеверния космодрум Плесецк, в зависимост от полезния товар. Всичко е въпрос на балистични условия. За най-ефективно изстрелване на сателити в геостационарна орбита и други орбити в екваториалната равнина е необходим космодрум възможно най-близо до екватора, където скоростта на въртене на Земята е по-висока. За изстрелване в полярни орбити, често използвани за спътници за дистанционно наблюдение на Земята, напротив, космодрумът на север е по-удобен.

„Ангара” не е една ракета, а цяло семейство. От леката “Angara-1.2PP” до тежкия “Ангара-A5” и дори перспективната “Ангара-A5B” с увеличена товароносимост поради поставянето на допълнителна водородна степен.

Ангара има много различни задачи пред себе си. Ще бъде изпитан перспективен пилотиран транспортен кораб и ще бъдат изстреляни лунните станции “Луна-26” и “Луна-27.” Проектира се нова руска орбитална станция. Именно "Ангара" трябва да изведе сателити на проекта "Сфера", чиято задача е да осигурят непрекъсната комуникация и интернет в цяла Русия.

„Ангара-А5“ ще поеме щафетата от отиващия си в историята „Протон“ и ще осигури изпълнението на основните задачи на Русия в космоса. Засега това е повече от достатъчно.

Превод: В. Сергеев