/Поглед.инфо/ Американската арктическа доктрина, формулирана от Майк Помпео през май тази година, вдъхнови американските медии да продължат да спекулират за арктическата принадлежност към Америка, както беше направено в статия от септември на Даяна Франсис в The American Interest.

Темата не е нова. За първи път претенциите на САЩ за военно господство в Арктика бяха обявени в президентската директива № 66, подписана от Джордж У. Буш през януари 2009 г. В нея се казва: „Съединените щати имат широки и основни интереси на националната сигурност в Арктическия регион и те са готови да защитават тези интереси както независимо, така и в сътрудничество с други държави. Сред тези интереси са въпроси като противоракетната отбрана и ранното предупреждение; внедряване на морските и авиационни системи за стратегически морски транспорт; стратегическо сдържане; морско присъствие; операции за морска сигурност; осигуряване на свобода на навигацията и авиацията“.

В директивата се посочва, че свободата на мореплаването е основен приоритет на Съединените щати и това се отнася пряко до Северния морски път, който „включва проливите, използвани за международно корабоплаване; режимът на транзитно преминаване се прилага за преминаване през тези проливи. "

С появата на президентската директива № 66, тоест преди 10 години, САЩ започнаха активно да разработват програми за промяна на баланса на силите в Арктика. През 2012 г. Националният съвет за разузнаване на САЩ публикува доклад с прогноза за недостиг на енергионосители до 2030 г. Арктика в този доклад се разглежда като алтернативен източник на въглеводороди за САЩ. След публикуването на доклада стратегическите планове за Арктика бяха преразгледани не само в САЩ, но и в целия Северноатлантически алианс. Потенциални противници в региона са Русия и Китай, който се позиционира като „почти арктическа сила“.

Много преди да възникне Директива 66, на 25 април 2002 г., Джордж Буш създаде Северното командване (USNORTHCOM), чиято зона на отговорност включва континенталните Съединени щати, Канада, Мексико и околния океан на разстояние около 500 морски мили (930 км). От 2014 г. Аляска е включена в зоната на отговорност USNORTHCOM. Северното командване бе засилено от екипа за специални операции „Север“ (през 2012 г.) и екипа „Аляска“ (през 2014 г.). USNORTHCOM включва също 5-та армия на САЩ и резервните сили на морската пехота.

За пълноценното военно присъствие в Арктика обаче са необходими големи военноморски бази, които могат да осигурят целогодишна поддръжка за флота. Съединените щати разполагат с две въздушни бази в Аляска, където са разположени последните изтребители F-35A Lighting II, които допълват съществуващия флот на изтребители F-22 и F-16. Там се изграждат нови военни съоръжения и се предвижда да се настанят до 10 хиляди войниции. Съединените щати разполагат и с две чуждестранни арктически военни бази. Това е авиобаза „Туле“ в северната част на Гренландия и авиобазата в норвежкия Ставангер.

През юни 2018 г. Конгресът на САЩ възложи на Пентагона да намери зони за създаване на още няколко военноморски бази и пристанища в Арктика. Въпреки това, дори ако САЩ имаха такива бази и пристанища, ВМС на САЩ изпитват големи трудности с редките си пътувания до северните води.

През октомври 2018 г., като част от ученията „Единен Тризъбец“, американска ударна група, ръководена от самолетоносача „Хари Труман“, премина през Арктическия кръг за първи път от 30 години, за да демонстрира "гъвкавостта и издръжливостта на американския флот". По време на ученията, проведени на територията и по крайбрежието на Норвегия, задачата „30/30/30“ беше изпълнена, тоест прехвърлянето и концентрацията в района на хипотетичен военен конфликт на група от 30 батальона на сухопътните войски, 30 военноморски кораби и 30 бойни авиационни ескадрили за 30 дни. Тази демонстрация на морски сили в северните ширини обаче се провали. Макар и самолетоносачът да не изпитваше трудности в северните води, то другите кораби се показаха не по най-добрия начин.

След като приключи с ученията „Единен Тризъбец“, заместник-командирът на ВМС на САЩ Джефри Баркър заяви, че вероятността за добавяне на надводни военни кораби към американските подводници в Арктика в близко бъдеще е "малка": ограничаващият фактор за ВМС на САЩ е логистиката.

През юни 2019 г. Пентагонът представи на Конгреса на САЩ нова арктическа стратегия. Той отбелязва, че стратегическата ситуация в региона става все по-несигурна поради промени във физическата среда: площта на морския лед и снежната покривка намалява, ледниците се стопяват. Температурата в Арктическия регион расте повече от два пъти по-бързо от средната за света.

„Намаляването на арктическия морски лед отваря нови морски пътища и разширява достъпа до природните ресурси през летните месеци. Ако тенденциите на затопляне продължат със сегашните темпове, тогава намаляването на площта на леда в Арктика може да доведе до почти освободена от лед Арктика през летните месеци до 2040-те години “, се казва в документа. От гледна точка на американските военни, ерата на стратегическата конкуренция в Арктика е започнала. .

Експертите изразяват скептицизъм относно тези оценки. „Новата стратегия предоставя малко подробна информация за това как САЩ ще се стремят да увеличат присъствието си в Арктика. Вместо това се използват общи фрази, като „поддържане на устойчива инфраструктура“, „подобряване на позицията на Арктика“ и „създаване на осведоменост в региона“ за „гъвкаво проектиране на мощ в региона“, казват анализатори от Центъра за високия север в Норвежкия университет „Норд“.

Размитостта на новата стратегия на Арктическия Пентагон е разбираема. Основната роля в проектирането на военноморските сили в арктическите операции, както във всеки район на света, е отредена за флота. Въпреки това, разполагайки с най-мощния флот в света, САЩ изпитват остър недостиг на тежки ледоразбивачи. Русия има 40 такива ледоразбивачи, Китай има два, Съединените щати също имат два, но само един от тях, „Полярна звезда“, е ледоразбивач от тежък клас, способен да работи в Арктика и Антарктида. През декември 2018 г. ръководителят на бреговата охрана на САЩ адмирал Пол Зукунт отхвърли искане за операция за осигуряване на свобода на корабоплаването в Арктика, опасявайки се, че 40-годишната „Полярна звезда“ ще се разпадне и американците ще трябва да помолят руснаците да я изтеглят на Буксир до пристанището за ремонт.

През април 2019 г. Пентагонът обяви подписването на договор за изграждане на три тежки ледоразбивача. Първият от тях се планира да бъде въведен в експлоатация през 2024 година. Командирът на бреговата охрана адмирал Карл Шулц каза на членовете на Конгреса на САЩ, че корабите „няма да водят сериозна игра от гледна точка на присъствието“ в Арктика.

Русия обаче предприема сериозни мерки, за да гарантира сигурността си в Арктическия регион. Северният флот е обособен като отделно стратегическо обединени и се подсилва с нови кораби и подводници. Гарнизоните на остров Котелни и Франц-Йосифова земя са укрепени, в Източен Сибир се появяват нови арктически бригади, подобрява се системата за противовъздушна и противоракетна отбрана.

Шест военни бази са разположени на редица арктически острови и континентална полярна Русия: на островите Котелни (Новосибирски острови), Александровска земя (включени в архипелага Франц-Йосифова земя), Средни (Северна Земя), в село Рогачево (Нова Земя), на нос Шмид и остров Врангел (включен в Чукотски автономен регион).

В руска Арктика са построени нямащи световни аналози военни обекти със системи за ПВО „Арктически трилистник“ и „Арктическа детелина“, на всеки от които денонощно дежурят около 150 военни. В бойна готовност се намират около десет арктически военни летища.

Пентагонът разбира невъзможността да провокира предизвикателство срещу Русия в Арктика поне две десетилетия и разчита на непряка стратегия. По-специално, експертите от Британския международен институт за стратегически изследвания (IISS) и Финландския институт за международни отношения предвиждат „изключителната роля на невоенните правоприлагащи организации“.

Това обаче няма да промени арктическата география, която винаги ще бъде на страната на Русия.

Превод: В.Сергеев