/Поглед.инфо/ През последните години страните от Северна Европа все повече усещат последиците от глобалното затопляне. Русия е една от страните, най-податливи на природни бедствия, причинени от изменението на климата. Според ABC парадоксът се крие във факта, че Москва посочва сериозността на проблема с глобалното затопляне, като в същото време декларира, че има предимства за себе си.
Вече няколко години жителите на страните, разположени в Северна Европа, не само стават свидетели на ефектите от глобалното затопляне със собствените си очи, но и ги усещат. Независимо от това, пише испанският вестник ABC, правителствата на редица от тях все още провеждат много „противоречиви“ климатични политики.
По-специално, както отбелязва вестникът, за да се проправи път за фериботи, свързващи континентална Швеция с архипелага Стокхолм, който се състои от повече от 20 хиляди острова, много от които са обитавани, през зимата обикновено е необходимо да се използва ледоразбивач. През последните няколко години обаче нуждата от ледоразбивачи изчезна. Факт е, че архипелагът, разположен в Балтийско море, вече не е покрит с лед и сняг.
Северните страни обаче са загрижени за въздействието на глобалното затопляне не само върху Балтийско море. Село Териберка в района на Мурманск е разположено на брега на Баренцово море. Тук се намира една от най-старите метеорологични станции в света, която има 130-годишна история. От няколко години обаче данни за дебелината на леда не се предават от там, тъй като поне през последните десет години температурата на водата се задържа над нулата почти през цялата зима.
„Преди температурата на водата спадаше до -1,3°C. Но сега температурата е +3,5°C.“, каза Светлана Иванова, служител на местната метеорологична станция, пред едно от шведските издания.
През 2017 г. финландското правителство инициира международно проучване относно изменението на климата в Баренцово море и северната част на Северния ледовит океан. Резултатите му показват, че там средната температура се повишава по-бързо, отколкото в други морета. Както пише ABC, това може да се обясни с факта, че средната дълбочина на морето е 230 m, докато средната дълбочина на останалите морета е 3729 m.
Изменението на климата е не по-малко тревожно по отношение на топенето на вечната замръзналост, която заема над 60% от територията на Русия. Учените посочват, че размразяването на ледниците и снежната покривка може да доведе не само до увреждане на инфраструктурата на редица населени места и загуби за икономиките на много страни, но и до изпускане на огромно количество парникови газове в атмосферата. Това от своя страна ще изостри и без това тъжното състояние на нещата с глобалното затопляне.
Изданието припомня, че през последните години именно Русия е една от страните, най-предразположени към природни бедствия и екологични катастрофи. Така две години подред много силни пожари опустошават сибирските гори и в края на май тази година в Норилск се случи един от най-големите течове на дизелово гориво в арктическата зона, възможна причина за което беше топенето на вечно замръзналите почви.
ABC обаче посочва един вид „парадокс“ - Русия провежда доста „противоречива“ политика в областта на климата. От една страна, страната не само подписа, но и ратифицира Парижкото споразумение за климата, а президентът Владимир Путин призна сериозността на проблема с изменението на климата. Но, от друга страна, Москва твърди, че това също може да й донесе важни стратегически предимства - топенето на ледниците ще опрости преминаването на корабите през Северния морски път и ще увеличи конкурентоспособността му в сравнение с други транзитни маршрути.
Превод: М.Желязкова