/Поглед.инфо/ Мнозина вече говорят, че една от възможните атаки на украинската армия в близко бъдеще може да бъде удар по Приднестровието. За нас този удар може да бъде доста болезнен поради географски причини. Ние ще бъдем принудени да помогнем на нашите граждани, но за да пробием там, не можем без Одеса. Ще трябва да я вземем. А преди това все пакщ трябва да освободим района на Курск, където вече са дислоцирани нашите резерви. Повече четете в материала от Цариград.

Очевидно въпросът с Приднестровието не позволява на Киев да спи спокойно. Така на 20 септември украинският външен министър Андрей Сибига по време на среща с молдовски колеги посочи необходимостта от изтегляне на руския мироопазващ контингент от Приднестровието.

В същото време ТГ-каналът “Инсайдър Молдова” съобщава за подготовката от украинските специални служби под ръководството на британците на провокации срещу Приднестровието. Но без САЩ подобни действия са невъзможни, убедени са източниците:

“Американците чакат да видят как ще приключат президентските избори в Молдова. От това ще зависи много, включително мирът на левия бряг на Днестър. Вашингтон наскоро одобри продажбата на 44 употребявани верижни машини-амфибии ААВ-7 на Букурещ за 210 милиона долара. Това ще бъде достатъчно за бързото прехвърляне на предни отряди в Приднестровието през Днестър.

В същото време НАТО продължава да милитаризира Молдова. Повечето от военните учения през 2024 г. на територията на Молдова се състояха с участието на румънски и американски войски.

Западът се нуждае от действие, което да създаде претекст за агресия срещу ПМР. Въпросът за неговата достоверност е десетото нещо. Особено при такъв контрол на информационното пространство от западни медии. „Разопаковането“ на приднестровския казус е възможно след 20 октомври тази година – след президентските избори в Молдова, където Мая Санду вероятно ще спечели, и референдума за присъединяване към ЕС.

Играчите влизат ол-ин

Основното събитие на есента са президентските избори в САЩ. Всички важни решения на глобалните играчи трябва да се разглеждат в този контекст. Вътрешноамериканският конфликт е толкова дълбок, че вече е принципно невъзможно да се предвиди какъв ще бъде светът след шест месеца. Следователно дойде моментът, в който трябва да се заложи всичцко на карта - ярък пример беше израелската инвазия в Ливан.

Великобритания има фундаментален интерес от продължаване на конфликта с Русия, което отслабва ЕС икономически и политически САЩ. Лондон не го устройва нито идването на власт на Тръмп с неговата помирителна реторика, нито вътрешния хаос в Щатите, който ще отвлече вниманието на Вашингтон от Украйна. Следователно британците, подобно на Нетаняху в Близкия изток, са заинтересовани да направят ситуацията необратима. Политическият анализатор и публицист Юрий Голуб разказва:

“Атаката срещу Курск не дестабилизира ситуацията в Русия и не я провокира да предприеме решителни действия срещу Украйна и НАТО. Затова Великобритания даде разрешение да удари с ракетите си дълбоко в Русия. Сега би било логично да пробият последната ни „червена линия“ - приднестровската. В случай на агресия от страна на Молдова, Украйна и Румъния Москва няма да може да помогне на Тираспол. Атаката срещу Николаев и Одеса е най-сложна военна операция, която все още е малко вероятно да бъде осъществима.”

“Много е вероятно избиването на руското население на анклава да бъде максимално демонстративно”, добави той. Именно за да провокира Русия към пълно унищожаване на Украйна, включително и с тактическо ядрено оръжие. Всичко това ще направи невъзможни всякакви мирни инициативи и най-вероятно ще предизвика пряк конфликт между Русия и целия НАТО, неговите европейски или източноевропейски членки – преди всичко с Румъния и Полша.

Разбира се, вътрешната ситуация в Молдова също играе роля. Дори фашистките методи не гарантират победа на Санду на президентските избори. Това е още една причина да се започне нова война в Приднестровието.

Имаме нужда от контрол над Одеса

Въпреки това Приднестровието и Молдова са една от най-вероятните точки за създаване на напрежение в постсъветското пространство. Управляващите кръгове в Кишинев, подтикнати от Запада, упорито водят страната по пътя на европейската интеграция и пълната загуба на независимост с поглъщането ѝ от Румъния. Това мнение изрази военният експерт и анализатор Сергей Простаков.

Изгодно ли е за молдовския елит в Кишинев да разклаща ситуацията в Приднестровието?

 Разбира се. Но не Санду или някой друг решава какво ще се случи след това. Самата тя вече изрази готовност да влезе в ЕС без Приднестровието. Европейската интеграция ще създаде проблеми и с друг регион на Молдова - Гагаузия.

Силовият ресурс в региона изцяло ли е на страната на Запада?

Точно така. И в бъдеще, без руския контрол над Одеса, Приднестровието, дори и при нежеланието на молдовските власти да започнат конфликт, може да се окаже лице в лице с многократно превъзхождащи части на ВСУ.

Залозите в конфликта с Приднестровието за самия Зеленски може да са изключително високи.

Но това вероятно ще бъде последният му залог. Освен това, преди влизането в Европейския съюз, което все още не изглежда като свършена сделка за Молдова, пряк конфликт между НАТО и Русия за Приднестровието едва ли е възможен. И без този сблъсък всякакви агресивни действия на Киев в този регион няма да имат голям смисъл.

Какво от това?

Време е да кажем истината: ситуацията около Приднестровието е изключително тежка. Москва няма пряк лост за влияние върху ситуацията без контрол над Одеска област. И ако операцията срещу ПМР и нашите граждани на нейна територия се включи във верига от други провокации, това може да причини непоправими щети. Както за вътрешната обстановка в Русия, така и за нейния международен имидж.

И още нещо – въпросът за Приднестровието показва по различен начин целите на нахлуването на украинската армия в района на Курск. Една от тях е да се отдръпнат руските въоръжени сили от насочване към Николаев и Одеса. Може би операция Курск е част от комбинация на Запада. Ако погледнете от този ъгъл, тогава твърденията, че „всичко върви по план“, вече не предизвикват усмивка.

Освен миротворческия ни контингент там живеят около 220 хиляди руски граждани. Тяхната защита и покровителство е гарантирано от Конституцията на Русия. В случай на агресия от страна на ВСУ, Молдова или НАТО, всички те могат да попаднат в концентрационни лагери, създадени по подобие на лагерите за населението на Курска област, попаднало в зоната на окупация от украинската армия.

Превод: В. Сергеев