/Поглед.инфо/ В Интернет започна новата-стара дискусия:
Чубайс нарече идиоти тези, които вярват в искреността на режима към гражданите на СССР.

Аз нарекох тази дискусия „Нова-стара“, защото филмът на Алексей Пивоваров „Смъртта на една империя“, в който Чубайс казва всичко това, беше пуснат преди няколко години и дори се показа в телевизията.

Филмът всъщност е рекламно-агитационен продукт, поръчан от Института Гайдар, който се отчита във финалните надписи. Следователно Гайдар там пряко се нарича гений (sic!) и спасител на отечеството от глад и целият аргумент се основава на принципа, който древните римляни наричали argumentum ad ignorantiam - „аргумент към невежеството“, т.е. аргумент, обмислен върху незнанието на събеседника.

Например, схемата на икономическата история на СССР, приета от авторите, е следната: всеки работеше насила и за нищо и затова мразеше работа. Най-добрите работници бяха убити в ГУЛАГ. В резултат на това хляб постоянно липсваше. Но в СССР се оказа, че има петрол, изнасяха го в чужбина и купуваха хляб с получените пари и така живееха. Но понякога авторите сами се оплитат: например, също така се казва, че в навечерието на всички трагични събития от периода на Горбачов външната търговия представлява едва 6% от цялата икономика на СССР. Това сваля целия предишен манталитет, но като цяло зрителите рядко следват подобни „дреболии“: по телевизията основното е впечатляваща картина. А тя се показва - прословутите празни рафтове.

Само преди няколко години подобна „история“ намираше слушатели и привърженици, особено сред масовата интелигенция. Но днес всички тези басни не минават! Хората ругаят Чубайс и в негово лице всички реформатори на Перестройката, изпитват носталгия към СССР и изразяват в коментарите нетърпеливо очакване кога героите на филма ще отидат да секат дървета или да извършват друга обществено полезна работа в реалния сектор.

Днес мнозина изпитват копнеж за времето на СССР и не само онези, които са живели там, но и младите хора, които знаят за СССР и истинския социализъм само от историите на бащите и дядовците и от литературата. Младите хора са особено страстни за този живот, защото не познават лошите му страни. СССР е модерен, СССР е популярен, времената на Брежнев като цяло не са „стагнация“, а „златен век“ на стабилност и скромен, но за това универсален просперитет.

Само в настоящите материални затруднения ли е причината? Според мен не само. Струва ми се, че хората улавят стъпката на историята. Най-вероятно бъдещето принадлежи на система, подобна на социализма и в същото време на корпоративната държава. Това се доказва от нарастването на настроенията от ляво и дясно: при нас у левите, а в Европа сред десните. Например, в Португалия, както ми казаха обикновените хора, наистина обичат диктатора Салазар, който през 1974 г. беше свален и прокълнат от ентусиазираната тълпа. Аргументите много приличат на аргументите на почитателите на СССР: имаше работа, стабилност, някакви социални гаранции.

Дословното повторение на миналото е невъзможно, но цитатите от миналото са много вероятни.

Но в тази обща носталгия по СССР и общата мечта за завръщането на тази система от живот се таи голяма опасност. СССР, огромна мощна структура, се разпада на прах, предаден от собственото си ръководство. Измамен ли беше от Запада? Но това е може би по-лошо: какви лидери са онези, които не са в състояние да разпознаят и да отговорят правилно на това, което те самите са наричали машинациите на империализма от десетилетия? (По-възрастните хора помнят този популярен политически термин.) Не може да се определи кое е по-срамно: да бъдеш предател или глупак.

Основната беда на СССР, както ми се струва днес, беше в изключително ниското ниво на елита. Тогавашните началници най-вероятно не бяха злонамерени хора, но имаха много тесен хоризонт и ограничен кръг от понятия. Те все пак биха могли да работят по поддържането на системата, но реформирането на системата беше извън тяхната концепция. И всяка система, техническа и социална, е необходимо да се ремонтира, да се преустройва от време на време, в противен случай тя ще се разпадне. Сривът на системата, която не беше реформирана навреме - това е революцията. Това се случи у нас в началото на 1991 г.: предишните държавна и социална системи паднаха, икономическата система се промени, прехвърля се властта и имуществото в други (включително чуждестранни) ръце.

Да, в СССР имаше всякакви учени, с които можеше да се свържете, но за да зададете правилните въпроси и да поръчате необходимите изследвания, трябва да знаете отговора наполовина. Самият лидер трябва да има своя план и визия. Това важи за бизнеса и за всякаква управленска работа. В противен случай те ще ви посъветват така, че няма да го разгадаете сто години. Както се случи в Перестройката.

Елитът ни беше близък с хората - понякога трагично близък: той мислеше на нивото на обикновения човек. И когато Цезар мисли като ключар, държавата е в голяма опасност. Как да избегнем това е отделен разговор. Много необходим разговор. Но докато изпитвате носталгия към СССР, винаги трябва да си припомняме трагичното му и срамно приключване. И тук Чубайс, който говори за „катастрофална, безнадеждна некомпетентност“, е прав. Много неприятно, но факт.

Превод: В.Сергеев