/Поглед.инфо/ Изследвайки темата за същността на дълбоката държава, както и нейната руска версия, на първо място трябва да се премине към друг политически език, за да се разбере същността на явлението.

Дълбоката държава е политическото ядро на управляващата класа, развило се исторически в определена държава. Определящият критерий тук е естеството на политическата система. Дълбоката държава е политическият покрив от служители, които са хранени от големия бизнес. Липсата на икономическа база за такова подхранване под формата на социалистическа система на държавна собственост премахва основата за създаване на дълбока държава.

Тоест дълбоката държава е там, където частната или феодална собственост доминира. Държавната собственост не води до възникване на дълбока държава, тъй като там бюрокрацията се консолидира само по идеологически критерии и там няма критерий за икономически интерес.

Държавната собственост създава ситуация, в която бюрокрацията не се идентифицира с държавата, а се отчуждава от нея, предавайки интересите ѝ при първа възможност лично да се обогати. Частната или феодална собственост създава ситуация, при която според Маркс „бюрокрацията приватизира държавата“. Тоест успехът на държавата се превръща в личен успех на бюрокрацията. За такъв мотив обаче са необходими специални условия, с чието създаване е заета дълбоката държава.

Вземете, например, военната експанзия на САЩ в Доминиканската република през 1960-1965 г. Официалната причина е защитата на американските граждани. Но преди десетте хиляди американски войници да акостират на острова, всички американски граждани вече бяха изведени.

Неофициална причина е предотвратяването на комунизма с цел предотвратяване на кубинския сценарий. Истинската причина обаче са големият брой държавни служители в Съединените щати, които са примамени от комплекса на захарната индустрия на източния бряг на Доминиканската република.

Подхранването на длъжностните лица от корпорациите се изразява в различни форми на финансиране на техния живот и дейност. Директен подкуп, запознаване с акционери, различни грантове, плащане за лекции, книги, изказвания, финансиране на политически дейности - има много канали, чрез които бюрокрацията изсмуква пари от големия бизнес. Така интересите на бизнеса стават интереси на длъжностните лица, а политиката се превръща в бизнес със създаването на идеология за прикритие на търговските интереси.

Тоест дълбоката държава е политически служител на големия капитал, който не само обслужва капитала, не само проправя път за него, но и активно насочва разширяването му в една или друга посока. Изчислява рисковете и разработва начини за неутрализирането им. Дълбоката държава е експертното и политическо ядро на обслужването на интересите на големия капитал. Сливането на бизнес и власт тук е толкова дълбоко, че границата не се вижда и не е ясно кой кого управлява.

В Русия проблемът на дълбоката държава е, че руският капитализъм е много слаб. Силата му е достатъчна да купува лобисти, за да нарушава вътрешните закони, но всичко това се отнася до защитата от държавата. Преди политическата поръчка за обслужване на външната експанзия за навлизане на външни пазари, руският капитал не е узрял исторически. Той все още не е превзел вътрешното пространство на Русия, така че какво да се говори за движението навън?

Необходимостта от дълбока държава възниква, когато капиталът е достигнал границите на растеж в рамките на своята държава. Когато чашата се препълни и започне да търси къде да се налива допълнително. Но когато купата е наполовина празна, да се говорим за дълбока държава е преждевременно. Първо, трябва да се помисли как да се напълни чашата до ръба.

Присъствието на „Газпром“ и „Роснефт“, които успяха да създадат кръг от политически лобисти, претендиращи за титлата дълбока държава, не може да се счита достатъчно за появата на пълноправна дълбока държава в Русия. Всички останали икономически участници на руския капитализъм са твърде изостанали. Появата на дълбока държава в Русия изисква появата на големи корпорации в технологичния сектор. Имаме нужда от наши си „Дженерал Моторс“ и „Дженерал Електрик“.

Помните ли? „Това, което е добро за „Дженерал Моторс“, е добро за САЩ.“ Това е инструкцията на клиента към изпълнителя. Тоест, поне и двамата вече съществуват. Това е знак за готовност за създаване на дълбока държава. Нашият френско-японски завод за автомобили на АвтоВАЗ или Пермският завод за мотори все още не са узрели до там.

Всичко това не означава, че кръгът на политическата защита на едрия бизнес не се е формирал в Русия. Такъв има, но засега прилича повече на рекет, отколкото на дълбока държава. В Русия също има Съюз на промишлениците и предприемачите (РСПП), но това е по-скоро защитен синдикат, отколкото мощен клиент. РСПП все още е твърде слаб, за да формулира изисквания за осигуряване на глобална експанзия. Въпреки че е напълно възможно руската версия за дълбоката държава в крайна сметка да нарасне от недрата на РСПП, депутатите от Държавната дума, ветераните от разузнавателната общност и експертната общност.

Спецификата на момента в Русия е такава, че капитализмът, който се роди преди 30 години, осъзнава националния си интерес. Той вече е преминал етапите на раждане и растеж и сега навлиза в етапа на съзряване. За да създаде условията, той се нуждае от контрол върху финансовата система. Сега спецификата на руския капитализъм е такава, че националните финанси са в ръцете на външно управление. Това променя напълно мотивацията както на бизнеса, така и на висшите чиновници.

Дълбоката държава в такива условия ще бъде или клон на друга дълбока държава, или фрагментирана общност, където суверенните се бият с компрадорите. Именно в тази борба се очертава дълбоката държава, която спешно ще се нуждае както от суверенна финансова система, така и от нейната работа за технологичния си растеж, както и от наличието на сателитни държави, които влизат в сферата на влияние и управление.

Друга специфика е невъзможността за директно отделяне на финансовата система от външния контур. Подобно прекъсване в слаба държава, което зависи от изчисленията на износа и вноса, ще доведе не до укрепване, а до бедствие. Следователно, такива стратегии (и те са възможни) ще се изискват, когато суверенизацията на финансовата система ще бъде извършена в състояние на запазване интеграцията в международната финансова система.

Това са задачите, които руската дълбока държава може да реши като самостоятелно явление и да служи на целите на националното развитие. Всички тези процеси вече са в ход, те вече са видими с просто око, но тяхната кристализация ще изисква следващите години и десетилетия.

Руският имперски проект е историческа неизбежност, което означава, че руската дълбока държава е неизбежна. Бащите ѝ основатели в най-добрия случай работят сега и плодовете на тези трудове ще станат видими в новото поколение политици. Всъщност самият преход на властта в момента е процес на създаване на дълбока държава. Има просто етапи, за преминаването на които е необходимо време, но самото движение върви в тази посока.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели