/Поглед.инфо/ Преди десет години празнуваният днес ден на Русия беше наречен Ден на независимостта от повечето наши граждани. Официално такова име никога не е имало, а първоначално е „Денят на обявяването на държавния суверенитет на Русия“. Да, същата декларация, която беше приета през 1990 г. и се превърна в една от необмислените стъпки към разпадането на СССР, тоест великата Русия.

Честването на такъв "празник" започна шест месеца след гибелта на Съюза - и то точно под неофициалното име "Ден на независимостта". Патриотите, които в онези години бяха на практика извън закона, бяха озадачени (в края на краищата самият този термин, особено в комбинация с определението „руски“, тогава всъщност беше приравнен с „фашист“ и се смяташе за екстремистки) от кого точно независимост - от собствената история, територии и народ?

И въпреки че още в края на 90-те години на миналия век 12 юни беше предложено да се нарече Ден на Русия (официално беше преименуван през 2002 г.), споменът за „независимостта“ живееше в нашите граждани дълго време. Едва към 2011 г., както показват проучванията, броят на тези, които говорят за Деня на Русия, надвиши броя на тези, които си спомнят Деня на независимостта.

Но сега оригиналното име отново става актуално, на фокус са самите думи за суверенитет. Суверенитет, тоест автокрация на руски - независимост, способност дасе определят правилата и начина на живот на собствената земя. Това не е само независимостта на държавата, особено ако говорим за Русия, тоест просто част от голяма, историческа Русия, това е независимостта на руската цивилизация, на руския свят, на руския народ. Самодостатъчност, казано още по-рязко, но не в смисъл на затвореност от света или арогантност, а в смисъл на разчитане преди всичко на собствените сили, на собственото независимо мислене и мироглед. Това е основата на нашето съществуване – както на народа, така и на държавата като форма на неговата организация. Ние нямаме алтернатива на суверенитета – процъфтяващата сложност на нашата цивилизация е такава, че без приоритета на независимостта не само няма да ни бъде позволено да възстановим единството си, а просто ще бъдем разкъсани.

Затова не е изненадващо, че онзи ден на среща с млади предприемачи, инженери и учени, участници в Петербургския международен икономически форум, Владимир Путин говори за суверенитета. И не само за технологичния.

За да претендираме за лидерство в един бързо променящ се свят - не глобално, но, както отбеляза Путин, "поне някъде" - суверенитетът остава задължително условие. Освен това не е междинен: „или страната е суверенна, или колония, както и да наричаш колониите“.

Ясно е кого е имал предвид Путин, въпреки че направи уговорка, че не иска да дава примери, за да не обиди някого, отбелязвайки, че „ако една държава или група държави не е в състояние да взема суверенни решения, това е вече, до известна степен, колония." Ставаше дума за ЕС - един от двата (заедно с англосаксонските сили) компонента на Запада. Тоест сила, която преди по-малко от век не беше просто световен лидер – европейските сили бяха господари на огромни колониални империи. А ицялото човечество като цяло (с изключение на СССР) е съществувало според законите на западния проект, но след това европейските държави се оказаха ограничени в суверенитета си, ставайки зависими от англосаксонския проект. В същото време Атлантическата епоха (в действителност половин хилядолетие) приключва, отстъпвайки място на Тихоокеанската епоха, центърът на тежестта се измества от Европа към Азия - и само наистина суверенни държави имат шанс да запазят влиянието си:

А колониятаняма исторически перспективи, както и шанс да оцелее в такава тежка геополитическа борба.Това се отнася не само за ЕС, но и за Русия. Такава държава не може да съществува под формата на полусуверенна държава, тоест каквато стана през 1991 г., а след 24 февруари това трябваше да стане ясно на всички.

Путин даде своята дефиниция за основните компоненти на суверенитета:

Това е военно-политически суверенитет и тук, разбира се, е важно да можем да вземаме суверенни решения в сферата на вътрешната и външната политика, да гарантираме сигурността. Вторият е икономическият суверенитет: да се развиваме по такъв начин, че в основните области на развитие да не зависим от никого в критичните технологии, в това, което осигурява жизнеспособността на обществото и държавата. В съвременния свят технологичният суверенитет и, разбира се, социалният суверенитет са изключително важни. Това, което искам да кажа? Това е способността на обществото да се консолидира за решаване на национални проблеми, това е уважение към собствената история, култура, език и народите, които живеят на една територия. Това консолидиране на обществото е едно от ключовите, основни условия за развитие. Ако няма такава консолидация, всичко ще се разпадне.”

Тоест Путин определя три основни елемента: военно-политически, икономическо-технологичен и социален. Всички те са сложни и всички са дълбоко взаимосвързани. Затова президентът направи специална резерва, че „можете да промените реда им и да започнете от последната, от всяка точка“:

Защото едното не съществува без другото. Как да постигнем външна сигурност, да речем, без да имаме технологични възможности, технологичен суверенитет? Невъзможно. Същото важи и за икономиката като цяло. Ако икономиката куца, киха и кашля, тогава край. Тогава каква консолидация на обществото? И ако няма консолидация, тогава изобщо нищо няма да се случи."

Ако няма съмнение относно необходимостта от военно-политически и икономическо-технологичен суверенитет в обществото като цяло – всеки разбира, че без тях е невъзможно – тогава имаме огромни проблеми с осъзнаването на важността на това, което Путин нарича обществен суверенитет, консолидацията на обществото.

Дълги години ни се налагаше тезата „консолидация се случва само в тоталитарните общества”, „националното единство е синоним на единомислие”. Няма нищо по-опасно за нашата цивилизация от това да повярваме в тези самоубийствени за наснагласи, защото те бяха въведени нарочно, за да се оправдае работата по атомизиране на обществото, разрушаване на традициите и демонтирането на ценности. Култура, образование, идеология – всичко това се превърна в уж пазарни услуги и пиар (както е в случая с идеологията). Няма общи ценности - има общност от потребители, разделени на различни малцинства, всеки от които компетентните търговци ще намерят свой собствен подход. Подобен подход унищожава самата основа на „обществения суверенитет”, отричайки хората, възпитани с национални традиции и ценности, осъзнаващи себе си като едно цяло и чувстващи своята връзка с предците и отговорност към тях и своите потомци.

Ето защо е толкова важно това, което Путин набляга отново и отново, когато говори за суверенитета:

Знаете ли, веднъж говорих с патриарха, обсъждахме образованието и изведнъж той ми казва: образованието е много важно, ключовото нещо, но без възпитание изобщо няма да успееш, защото можеш да научиш човек на нещо, а е отделен въпрос как ще използва плодовете на знанията си. Това са изключително важни неща:наука, образование, възпитание, здравеопазване, защото без това демографски въпроси и прочие не могат да се решат. А какво да кажем за културата? Ако не разчитаме на основните ценности, националните култури на народите на Русия, няма да имаме консолидация на обществото. Няма ли консолидация - всичко ще се разпадне напълно. И фактът, че трябва да се защитаваме, да се борим за това - това са очевидни неща."

Говорейки за защитата, Путин припомни, че много от нас често забравят или просто не знаят, че Русия винаги е била на „ръба на събитията“, винаги са се стремели да я овладеят, накажат или смажат. Но Русия издържа всичко:

Да, имало е епохи в историята на страната ни, когато е трябвало да отстъпваме, но само за да съберем сили, да се концентрираме и да вървим напред. Явно и на нас ни е паднало да се върнем и укрепим. И ако изхождаме от факта, че тези основни ценности са в основата на нашето съществуване, със сигурност ще успеем да решим задачите, пред които сме изправени."

В същото време Путин нарече демографията наша основна задача: „Трябва да имаме повече хора и те да са здрави“. Здрави, между другото, не само физически, но и морално и духовно. Защото само такива хора ще могат да оценят привилегията, която са наследили от предците си – националния суверенитет.

И да го защитават, и да го съхраняват, и да го укрепват – защото това не е нещо абстрактно, а нещо, което осигурява бъдещето на нашия народ. Велико бъдеще.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели