/Поглед.инфо/ Речта на Владимир Владимирович Путин в Мюнхен преди 18 години стана първото системно и ясно формулирано предизвикателство към глобалистката еднополюсна система. Началото на онази геополитическа революция, която на първия етап беше извършена само от Русия, но постепенно към клуба на многополярността се присъединиха и други сили.
Преди всичко Китай, Индия, Бразилия, а след това и други страни от БРИКС. Което всъщност стана началото на институционализирането на многополярността, за която Путин призова в мюнхенската си реч.
Днес сме се придвижили далече по този път. Ние водим война срещу глобализма в Украйна, борба именно срещу либерално-глобалистката идеология. Многополярността се установява все повече и повече, придобивайки видими черти в същия БРИКС, докато еднополюсният свят, напротив, плавно се движи към своя упадък. Особено с началото на консервативната революция на Тръмп в САЩ.
Разбира се, и Тръмп, и Тръмпистите ще се опитат да запазят еднополюсен свят, основан на друга негова версия, пряка американска хегемония. Държавният секретар на САЩ Марко Рубио обаче вече призна, че живеем в многополюсен свят. И това е много правилно и обещаващо.
Тогава, през 2007 г., в мюнхенската си реч Путин говори за необходимостта от спазване на Устава на ООН. Но ООН е организация, възникнала в резултат на Втората световна война, където Съветът за сигурност и разпределението на властта като цяло, всички инструменти и механизми формално се основават на принципите на вестфалския световен ред. Само националните държави, които са признати за носители на суверенитет, са признати за членове на ООН.
ООН също се основаваше на противоречива формула, според която се признават както правото на всяка национална държава на териториална цялост, така и правото на народите на самоопределение, което, напротив, оспорва този суверенитет.
И тази двусмислена формула впоследствие започна да се прилага в различни контексти, с различни значения. Но във всеки случай ООН засили биполярността, запазвайки и тесния сектор на страните от Движението на необвързаните страни. Но като цяло това беше двуполюсен свят.
Тъй като двуполюсният свят престана да съществува след разпадането на СССР, глобалистите първо се опитаха да създадат еднополюсен свят. Дори до точката на призоваване за разпускане на ООН в полза на създаването на „Лига на демокрациите“. Тази идея тогава не получи институционализиране, тъй като по-голямата част от човечеството не прие обединяването на васалните на Запада страни около самия него.
ООН беше практически парализирана, превръщайки се в рудимент, реликва от един биполярен свят, който вече не съществува. Но в крайна сметка еднополюсният свят не успя да намери своя собствена форма на институционализация и остана в миналото. Сега е необходимо да се изгради нов световен ред, основан на многополярност. И тази многополярност трябва да намери нов израз.
Може ли ООН да бъде преструктурирана, за да отговаря на принципа на многополюсния свят? Съмнявам се. Защото тази структура отразява комбинацията от Вестфалската система и идеологическата биполярност, произтичаща от Ялтенския мир и Втората световна война.
Но сега вече са се случили много нови войни, променящи политическата карта на света до неузнаваемост. В резултат на това днешните национални държави имат напълно асиметричен мащаб на суверенитет и реална власт. И затова смятам, че ООН не подлежи на такава трансформация или еволюция.
Дойде време да се помисли за създаване на нова международна организация, която да отразява условията на многополюсния свят, който се очертава пред очите ни, със съответното разпределение на ролите в ключови органи.
Сега, изглежда, такова решение може да бъде диалог между страните от БРИКС, като многополюсен модел, с Америка на Тръмп. И накрая, в краен случай, с Европа. Която в крайна сметка най-после ще се опомни и ще излезе от периода на либерално-глобалисткия делириум, в който, за съжаление, все още се намира.
Превод: ЕС