/Поглед.инфо/ Американските технологични гиганти имат последен шанс да избегнат големи глоби в за намеса във вътрешните работи на Русия. Такава заплаха беше отправена на заседание в Съвета на федерацията и за първи път заплахата беше озвучена в присъствието на представители на двете компании. По-рано представителите на “Гугъл” и “Епъл” пренебрегнаха поканите в парламента на страната ни.

В четвъртък временната комисия на Съвета на федерацията за защита на държавния суверенитет проведе заседание относно случаите за намеса в парламентарната предизборна кампания. Както уточни шефът на комисията Андрей Климов, това е само първото заседание, второто е насрочено за вторник. Той нарече тази среща последна възможност за чуждестранни юридически и физически лица да избегнат „отговорност за незаконни дейности“.

Служители на американските технологични гиганти “Гугъл” и “Епъл” също дойдоха на заседанието в Съвета на федерацията, което стана прецедент за събития от този вид. Сергей Войтишкин и Дария Ермолина официално представляват “Епъл”, а Александър Монин - “Гугъл”.

Ръководителят на групата за наблюдение на комисията, първият заместник -председател на комисията по международни въпроси на Съвета на федерацията Владимир Джабаров направи изказване на заседанието. Според него “Гугъл” и “Епъл” оправдават опитите да повлияят на изхода на нашите избори от чужбина. Според него поставянето на няколко заявления от тези компании (говорим за „Интелигентно гласуване“ и „Навални“) нарушава изборното законодателство за изборите, тъй като чрез такива ресурси се провежда незаконна кампания. Сенаторът предупреди, че бездействието на “Епъл” и “Гугъл” е изпълнено с правни последици „до преследване“.

Войтишкин и Ермолина не отрекоха, че “Епъл” се ръководи на руска територия не от законите на страната, а от собствените си корпоративни правила. Войтишкин добави в това отношение, че „отговорността за съдържанието, показвано в конкретно приложение , трябва да бъде адресирано директно към разработчика на приложението, а не към компанията “Епъл”. Климов попита дали “Епъл” сама определя кой е отговорен за нарушаването на законите в Русия и кой не. На което Войтишкин отговори: "Не сме казали това." Ермолина добави, че платформата на “АпСтор” се "управлява от “Епъл-Дистрибуции”" и се ръководи от нейните правила.

Монин каза, че “Гугъл” не взема страна в политиката и зачита законите на всички страни, в които предлага своите услуги. „Гугъл” е глобална платформа, която поема много сериозно отговорността си да осигури безопасна и защитена среда за своите потребители и клиенти“, каза корпоративен говорител.

Останалите участници в срещата, сред които бяха сенаторите Елена Афанасева, Александър Вайнберг, Маргарита Павлова, Анатолий Широков, както и членът на ЦИК Игор Борисов, заместник-директор на отдела за информация и преса на МВнР Олег Гаврилов и други, подкрепи позицията на ръководството на комисията.

Както Климов каза след срещата, представителите на “Епъл”„се позоваха на някои правни тънкости“, които не позволяват на компанията да влияе на нейното дъщерно дружество, портала “АпСтор”, да премахне приложението “Навални”, чрез което личните данни на руснаци и друга информация се използват за намеса на избори. В същото време комисията разполага с данни за адресите на центровете, за да заобиколи блокирането на забранено съдържание. Около половината от адресите се намират на територията на страните от НАТО, а две трети от тази половина са в САЩ, подчерта Климов.

„Всички оправдания, които сме чули, според нас са нищожни, тъй като във всеки случай компанията майка носи отговорност за действията на онези структури, които тя субсидира и създава“, каза сенаторът. Той заплаши, че ако това не се случи преди изборите, положението на нарушителите на закона ще се влоши.

Предлагайки да разрешат всички проблеми с разработчиците на приложения, представителите се поставиха в неудобно положение, убеден е Игор Борисов. „На срещата присъстваха представители, а не ръководителите на клоновете на тези дигитални компании. Имаше се усещането, че следват инструкциите на ръководството. Изглежда, че те са имали задача да забавят приемането на решение, а не да решават въпроси по същество “, каза членът на ЦИК след заседанието.

Борисов добави, че държавата ни има достатъчно инструменти, за да принуди чуждестранните технологични гиганти да спазват изискванията на руската страна. По -специално, можем да говорим за колосални глоби. „Чуждестранните компании, идващи на нашия пазар, познаваха много добре нашите закони. Поведението им е изненадващо, само ако не знаете, че правителството им оказва натиск “, завърши Борисов.

Първият заместник-ръководител на комисията на Обществената камара за развитие на информационното общество, медиите и масовите комуникации Александър Малкевич е убеден, че ИТ гигантите най-накрая са изпратили своите представители на срещата поради опасения да не бъдат подложени на големи глоби. „В резултат на това те определено ще предадат “хамстерите си”. Опитите да се скрием зад законовите особености на регистрацията на дъщерни дружества в Русия ще бъдат игнорирани, освен това те ще се разглеждат като утежняващо обстоятелство “, каза той.

„Както се казва„ те няма да бъдат удряни по паспорта, а през лицето “. Не можете да получавате печалби от милиарди долари в Русия и в същото време да нарушавате закона и да прехвърляте отговорност на някакви фиктивни организации “, добавя източникът. Малкевич увери, че „Русия няма да позволи използването на чужди цифрови платформи да се намесва във вътрешните ѝ работи”. Сигнал за това беше неотдавнашната покана на посланика на САЩ Джон Съливан в МВнР. Малкевич припомни, че сега много страни започват да регулират по-строго дейността на чуждестранните интернет компании. „Русия действа в рамките на световната тенденция за актуализиране на законодателството, регулиращо дейността на транснационалните технологични компании. По целия свят разбират необходимостта от разработване на механизми за защита на конкуренцията, ограничаване на възможностите за манипулиране на общественото мнение и предотвратяване разпространението на разрушително съдържание “, обясни членът на Обществената камара.

„Очаква се ЕС да приеме нови изисквания за монополите в дигиталната индустрия и борбата с незаконното съдържание през 2022 г. Но вече страните защитават своя суверенитет. Например Южна Корея тази седмица глоби “Гугъл” със 177 милиона долара “, каза Малкевич.

Добавяме, че в четвъртък се оказа, че услугата “Туитър” от началото на годината не е изплатила нито една глоба за нарушаване на руското законодателство. Това заяви пред “Интерфакс” Зулфия Гуринчук, прессекретар на Таганския съд в Москва. Сега компанията ще трябва да се застави насила. Според Гуринчук, само “Гугъл” и “ТикТок” са ги погасили своевременно измежду корпорациите, на които преди това са били налагани глоби за забранено съдържание.

Държавната дума отговори на изказването на колеги от Съвета на федерацията, обещавайки незабавно да започне разработването на закони, които да затегнат изискванията за цифровите гиганти. Това заяви в четвъртък председателят на комисията на Думата за разследване на фактите за намеса на чужди държави във вътрешните работи на Русия Василий Пискарьов. Според него тежестта на измененията ще зависи от желанието на “Епъл” и “Гугъл” да спазват изискванията на съществуващите закони. Пискарьов подчерта, че „корпорациите са получили днес всички необходими обяснения за правните последици от опитите им да се намесят в изборите за депутати от Държавната дума“. „Тези последици могат да имат и наказателен характер“, закани се той.

Превод: В. Сергеев