/Поглед.инфо/ Посланикът на Евросъюза в Русия (оказва се, че има и такъв!) изказа своите съображение около ситуацията на европейския газов пазар, предвид това, какво предприема Русия в момента (или не предприема) в тази сфера. Какво да каже? Не се заемаме да гадаем какво е искаме, но вкусът остава. Много лош вкус. Отдавна не се е налагало да слушаме такива увещателни назидания от цивилизования европейски господин, насочени към дивите, с труд цивилизовани туземци. Неволно си спомняме опита на полската кампания от началото на XVII век, шведската от началото на XVIII, френската от началото и английско-френско-турско-италианската от средата на XIX век., а също английско-френско-японско-американската от началото и германската със всички съюзници на Третия Райх през 40-те години на ХХ век.
Ръката я влече към сопата на “народната война”, талантливо описана от граф Лев Николаевич Толстой във “Война и мир”. Изключително е желанието да се пробва с пълен замах върху гърбината на високопоставения европейски дипломат - не, че имаме нещо лично срещу него, но а с позитивна цел, може да се каже възпитателна. Малко са ни европейците, заровени в земята ни. Урокът не е попаднал на място. Така и досега не е научен. И сега, леко разведрили емоциите и леко изпуснали пара - да поговорим за какво става дума. Отбелязваме при това, че авторът им в никакъв случай не би желал неговите висшеизложени и нижеизгазани думи да бъдат изкривени и тълкувани невярно. Не дай Боже! Как може! Посланиците при нас ги уважават, особено от Евросъюза.
Авторът изобщо не е имал предвид да нарича почтения европейски дипломат мръсно, пършиво псе. Той разбира, че това би било невежливо и политически некоректно и във връзка с това се отказа от намеренията си да го нарича мръсно, пършиво куче и би искал да увери Евросъюза, че той никога и при никакви обстоятелства няма да нарече посланика на ЕС в Русия мръсно, пършиво куче нито публично, нито в частен разговор, нито в ефир, нито писмено, няма да му го каже в лицето, и няма да го споменава зад гърба му. Нека спи напълно спокойно и се чувства в Москва не като мръсно, пършиво куче, а като уважаван човек, както се полага да се чувства в Русия посланикът на Евросъюза, една от най-съвършените наддържавни структури, създавани от човечеството през цялата му история.
Посланикът само съобщи на гражданите на Русия, че нейната позиция по доставките на нейния газ в ЕС, в условията, когато рамките, в които ръководството на ЕС е поставило Русия, при условия, когато тези доставки са обусловени от ЕС и при ограниченията, наложени върху Русия от ЕС, предизвикват бесен ръст на цените на газа и електричеството в Европа, а Москва не прави това, което очакват от нея, за да паднат споменатите цени. И нататък цял пакет стрити заплахи и открити обвинения, опаковани в обичайната за европейците фалшива вежливост, като стрихнин в бонбонче. Там в Европа “може да си помислят за нас” нещо неправилно. Което “ще подкопае репутацията на русия” и “ще предизвика подозрения по неин адрес”... и още други такива.
Смешно човече е този евросъюзовски посланик! Никой не го е изпращал там, където следва да се изпращат наглеци като него. Или е свикнал, че при нас всички, с които се е срещал, го гледат в устата. Намерил си е колония и полянка за четене на ноти, въшливецът! И нали не е изключено, че неговите руски партньори всъщност така са разговаряли, че са създали у този човек устойчивото впечатление, че с нас може да се държи така, а може би дори и трябва. Разбирайки, че от страната няма да го изгонят, няма да му счупят муцуната (какъвто и да е, като посланик има дипломатическа неприкосновеност) и никакви последици няма да има за ЕС от неговите думи.
Превод: В. Сергеев