/Поглед.инфо/ Реакцията на Америка на събитията в Русия, Донбас, Запорожие и Херсонска област е изненадващо сдържана. Дори скучна, като се има предвид, че говорим за исторически събития, включително, макар и за частичната, но първа от много десетилетия, мобилизация в руската армия. Отговорът ще бъде направен по-късно, след около седмица. Съединените щати имат три пътя, от които да избира.

В първия ден проблемът можеше да бъде в изкривения фокус на възприятието, но сега е очевидно: решението за провеждане на референдуми в бившата територия на Украйна (което най-вероятно значително ще увеличи площта на Русия) и указът на Владимир Путин за частична мобилизация оставиха изненадано ръководството на САЩ . Второто обстоятелство изигра по-голяма роля от първото.

Пет дни отне на Джо Байдън лично да очертае позицията на Вашингтон за плебисцитите в републиките на Донбас, Запорожие и Херсон. Нищо оригинално - пак санкции.

„Ще работим с нашите съюзници и партньори, за да наложим допълнителни бързи и сериозни икономически разходи на Русия“, каза президентът на САЩ.

С други думи, няма готов отговор и никога не е имало. Ходът на Русия (плебисцитите и мобилизацията могат да се разглеждат като две части от един и същ ход по отношение на външната политика) най-малкото изненада Байдън. След едноседмичен размисъл се оказва, че има нужда от още работа за бърз отговор.

Според необузданото творчество, което тече в ЕС (различните страни изнасят различни инициативи за нови санкции, като същевременно оспорват предложенията на другите), там са приблизително в същата ситуация като Байдън. Те не знаят как да реагират.

А в началото изглеждаше, че американците имат готов отговор. Той просто не изглеждаше достатъчен. Или, обратно, прекомерно.

Още преди речта на Путин, но след като ръководството на ЛНР, ДНР, Херсон и Запорожие обявиха референдуми, в САЩ бяха очертани две скандални антируски мерки.

Първо, в Конгреса беше внесен двупартиен законопроект за прилагане на така наречените вторични санкции срещу онези неамерикански компании, които купуват руски петрол.

Второ, Министерството на правосъдието на Байдън поиска от Конгреса да приеме инициатива, която все още не е внесена, която би позволила замразените активи на Русия да бъдат конфискувани и прехвърлени на Украйна.

Но тогава Путин проговори и започна объркване. Бяха внесени спешни промени в речта, която президентът на САЩ трябваше да прочете на Общото събрание на ООН. Но те не добавиха нищо интересно към нея.

„Съединените щати и партньорите работят за вдигане на цената за Русия, за да възпират атаки на територията на НАТО“, казва президентът, сякаш тази „работа“ не се води от февруари тази година (да не кажем, от март 2014 г.).

Показателно е, че нищо интересно не беше публикувано ден след речта на Байдън и два дни по-късно. Официалната външнополитическа мисъл е увиснала и издава само стари клишета.

Това беше в пълен контраст с материала в американските медии. Както и в Белия дом, те разумно прогнозираха ситуацията по такъв начин, че много скоро обявените граници на Русия ще се разширят отвъд сегашната фронтова линия. Това ще изисква допълнителни политически, правни и военни решения от Москва.

А основното решение – мобилизацията на 300 000 руснаци – вече се изпълнява. То значително променя баланса на военните сили в Източна Европа.

В същото време журналистите се фокусираха върху най-екстремните сценариии измъчваха пенсионираните военни с въпроси как САЩ ще отговорят на руски ядрен удар по Украйна.

Въпреки че сега Америка е заета основно със собствените си проблеми - от икономиката до предстоящите избори за Конгрес, американците не можеха да пропуснат подобен акцент. Атмосферата започна да се нажежава и Вашингтон мълчеше, докато не излезе с поредното обещание за съвместна работа по бързи санкции, но по отношение на референдумите, а не на мобилизацията. Все още не е решено как да ѝ се отговори.

Въпросът за такава рязка промяна в баланса на силите в Европа, разбира се, не е лесен. Но отговорът е прост по свой начин.

Американският лидер, като героя от руските приказки, стои на кръстопът. Има три пътя.

Първият е запазване на залозите, ескалация на конфликта, значителни действия по въпроса за конфронтация с Москва. Или - по-малко значими стъпки, но в няколко посоки наведнъж: няколко чувствителни санкции, изпращане на допълнителни щикове към военните бази на НАТО в Източна Европа, иницииране на въпроса за изключване на Москва от Съвета за сигурност на ООН (за последното няма шанс, но Украйна моли настоятелно), допълнителни доставки на оръжие за ВСУ.

Този път обаче означава, че Русия на свой ред ще вдигне още повече залога. Държавният департамент може да нарича референдумите "фалшиви" колкото си иска, но Путин с фразата "ние не блъфираме" е реалност, както и информационната невроза по темата за ядрената война и то малко преди важните избори за Конгрес

Вторият път е стабилизация, почивка за натрупване на сили (включително интелектуални), период на консултации и дискусии за необходимостта от диалог с Москва. Този прозорец изглежда остава отворен, което се загатва например от размяната на пленници.

„Ястребите“ възразяват срещу такъв път, като посочват, че Москва също използва почивката за натрупване на сили и трябва да „се натисне“ точно сега. Но това е страшно, защото САЩ не контролираха ескалацията преди, не я контролират и сега и когато се премине определена граница, никой няма да може да я контролира изобщо.

Третият вариант е освобождаване от отговорност. Това е диалог и разработване (поне първоначално) на нови правила за съвместен живот. Това е изясняване на границите, които не могат да бъдат преминавани.

Миротворците, какъвто Байдън мисли, че е, обикновено избират третия път. Но Байдън едва ли ще избере него - поради инерцията на конфронтацията и особеностите на основната задача: САЩ не се нуждаят от мир в Украйна, а от отслабване на Русия.

Победата на републиканците на изборите за Конгрес през ноември ще даде известен (но много малък) шанс за разведряване, ако в редиците на конгресмените има достатъчно хора, които се интересуват повече от инфлацията и огромните разходи за Украйна, отколкото от щетите, нанесени на Русия .

Напълно възможно е настоящата пауза да продължи до официалното разширяване на границите на Руската федерация и подписването от Путин на нови президентски укази в областта на отбраната и сигурността, които са неизбежни в случая.

Тоест изчакайте още плюс-минус седмица – и тогава САЩ ще направят своя ход. След него светът може да се доближи до ядрена война. Или – за първи път от доста дълъг период да отстъпи с крачка от него.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com



Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели