/Поглед.инфо/ Фактът, че почти всяко изявление на държавни лидери и дипломати сега веднага става достояние на медиите и общественото внимание, се отразява зле на качеството на международната политика. Първо, защото често принуждава политиците на Запад да мислят за формата, а не за съдържанието на изявленията си. Второ, защото създава погрешно впечатление у наблюдателите за пълна прозрачност на процеса и по този начин води до завишени очаквания.

Но има моменти, когато публичността прави възможно връщането на елементи на живо човешко участие в област на дейност, която по едно време изглеждаше като скучна работа за професионалисти. В по-ранни времена, когато външната политика се ръководеше от монарси, това беше важна част от комуникацията между народите. По това време обаче размяната на язвителни любезности остава скрита за широката публика и достига до нас само в по-късни мемоари. Сега живият индивидуален стил се завръща, възпят от демократично избрани лидери. Още по-приятно е, когато се проявява не под формата на обидни нападки, а с елегантност и достойнство, присъщи на позицията на Русия в световните дела.

Именно това беше отговорът на руския президент на журналистически въпрос относно неотдавнашните обидни изявления по негов адрес от страна на американската държава. Да отбележим, че руското посолство в САЩ на свой ред изпрати официален протест и определи думите на Байдън като проява на „безсилие и липса на здрав разум“. Но това е въпрос на дипломати, които нямат право да пренебрегват каквито и да е прояви на неуважение към страната ни.

Президентът Путин на свой ред се ограничи да напомни колко тежка е вътрешната обстановка в САЩ. И с характерния си хумор той отбеляза, че думите на Байдън потвърждават правилността на факта, че „Джо“ е най-разбираемият и предвидим американски лидер за Русия. И като цяло, според държавния глава на Русия, ругатните по негов адрес от страна на Байдън е признание за правилността на подобна оценка, избухване, адекватно на позицията на американския лидер и дори израз на благодарност.

Трябва да се каже, че американските държавници не са свикнали да се стесняват да изразяват емоциите си. Това изглежда е част от съществуващата политическа култура там, която се формира на значително географско разстояние от основните центрове на цивилизацията в Европа и Азия. Общество, което е изолирано и живее с усещането за „обсадена крепост“, няма възможност да влиза редовно в контакт с други култури. Концентрира се върху своите преживявания, които често са неинтересни и неразбираеми за другите, и култивира поведенчески характеристики, които изглеждат доста екстравагантни на общия фон.

Когато обаче такава изолирана нация има значително население и едва ли не най-сериозните военни и икономически възможности в света, подобни ексцентричности са простени. Всички останали свикват да правят изключения, а самите американци са изградили усещането, че наистина им е позволено всичко. Тяхната политическа реторика е изолирана от останалия свят и не му предоставя абсолютно нищо полезно. Нещо повече, дълго време единствените, които говореха на един език с американците, бяха държави, които бяха революционни по дух, но много по-отстъпващи им по военна сила.

Иранските лидери след революцията от 1979 г. нарекоха САЩ „големият Сатана“, а севернокорейските медии редовно дават най-сурови оценки на американците. Използването на една и съща реторика от тях обаче, както Съединените щати постоянно правят, често се възприема от другите като признак на слабост, а не на сила. И по принцип, за да поставите някого на мястото му, изобщо не е необходимо да използвате едни и същи изрази като него. Това го знаем от училище.

Сега виждаме, че Русия в лицето на своя президент е напълно способна да мине и без контра. Но е блестящо да се демонстрира, че един от най-важните закони на международната политика гласи: възможностите на една държава свършват там, където друга може да им противопостави нещо.

Сега Русия противопоставя на уникалния външнополитически стил на САЩ нещо, което световната политика все още не познава - спокойно самочувствие и подчертана коректност по отношение на всеки събеседник. Комбинирани, тези две стилистични характеристики са изключително рядко явление и се открояват от всичко останало, което срещаме в публичните прояви на глобалната дипломация. Например, това е напълно необичайно за китайците поведение: в случай на подобни нападки от страна на американците, китайските лидери предпочитат да пазят мистериозно мълчание и думата вземат само представители на китайското външно министерство. Това е специален китайски дипломатически стил, отразяващ културата и вътрешната структура на нашите близки приятели и съюзници.

Всички останали като цяло са плахи и се правят, че не са чували обидни забележки по свой адрес. Това важи особено за съюзниците на САЩ. Така е известен примерът, когато след протеста в Париж срещу американската инвазия в Ирак през 2003 г. държавният секретар Кондолиза Райс публично заяви, че „Франция е пропуснала възможността да мълчи“. Французите предпочетоха да се преструват, че не са чули. В действителност те просто се страхуваха да влязат в дискусия, знаейки, че ще загубят. И ще получат още десетки обиди, на които определено няма да могат да отговорят. Фактът, че САЩ са способни на подобни обиди, беше демонстриран на европейците през пролетта на 2014 г. на примера на изявленията на един от американските представители в Украйна. С други думи, САЩ отдавна са свикнали да не пестят думи към съюзниците си, но те го приемат за даденост.

За разлика от Китай, където лидерът е небесно същество, или Европа, която тихомълком се е примирила с американското поведение, Русия е модерна, отворена страна, но не и такава, която страда от ниско самочувствие. Нашият принос към международната политика е да я направим демократична и отворена за открит, но уважителен дебат. Това поведение е вид нова искреност и може да служи като пример за лидерите на страните от Световното мнозинство. Това е обратното на „искреността“, която видяхме през последните две години в изявления на европейски лидери, че подкрепата например за споразуменията от Минск от 2015 г. е само начин от тяхна страна да дадат почивка на режима в Киев да се подготви за нова агресия. Русия предлага на международната дипломация нов начин за комуникация.

Нашият стил отговаря на изискванията на времето, когато всяка дума на държавници става известна и обсъждана. Но в същото време запазва консерватизма, който е важен за толкова чувствителна област, в използването на думи и определения, които обикновено се дават на събеседниците. Докато международният ред навлиза в най-значимото си преразглеждане от векове, се оформят очертанията на това как ще общуваме. И в този смисъл новият стил на комуникация, който Русия демонстрира, може да се превърне в значителен принос към това, което ще превърне световната дипломация през следващите десетилетия.

Превод: В. Сергеев