/Поглед.инфо/ След началото на руската специална операция в Украйна започнаха промени в глобалния световен ред. И въпреки че все още не е ясно какъв световен ред очаква планетата, Русия трябва да е готова и да има последователна национална идеология. Но каква трябва да бъде – насочена само към решаване на национални проблеми или обратното – около Русия да се обединят други страни и народи, които споделят нашите основни ценности?
„Преди да обсъдим дали Русия може да предложи на света някаква нова идеология, бих поставил въпроса по друг начин: светът очаква ли такова предложение от нас или от някой друг“, отбеляза главният редактор на „Русия в глобалната политика“. Фьодор Лукянов. Той отбеляза: ако преди събитията от 2022 г. Москва излъчваше извън програма, която може да се нарече идеология на многополюсността, сега ситуацията очевидно се е променила.
Международният политолог сподели мнението си на кръглата маса на тема „Каква идеология ни трябва?“, която се проведе в четвъртък от Експертния институт за социални изследвания. Както отбеляза модераторът на срещата, директорът на Центъра за политически анализи Павел Данилин, подобна постановка на въпроса не противоречи на член 13 от Конституцията, който гласи, че „никоя идеология не може да бъде установена като държавна или задължителна. " „Набор от основни идеи и принципи, приети от по-голямата част от обществото, не е задължително да бъде задължителен, извинете за тавтологията“, отбеляза Данилин.
До определен момент Русия предлагаше на целия свят определен набор от идеологии, припомни Лукянов. „Първо, това е многополюсност, тоест липсата на нечия хегемония“, отбеляза експертът. “Второ, това е справедлива структура на света - така че никой от световните играчи да не получава неправомерни облаги. Това беше пропуск към това, което се наричаше трети свят - този незападен свят, който вярва, че дори днес ползите от световната икономика не са равномерно разпределени”, допълни той.
Трето, Русия настояваше за правото на всички общества, западни и незападни, да се развиват в съответствие със своите традиции, закони и обичаи, посочи Лукянов. „Традиционните ценности не са непременно обединяваща концепция. Те са традиционни, защото съществуват за всяка конкретна общност, конкретна нация или група държави“, обясни експертът. В същото време Лукянов подчерта, че дори за незападните страни участието в икономическата глобализация, в световния ред, който Западът изгради, се оказва по-важно от идеологията на многополюсността и традиционните ценности, които Русия предлага на света.
Но събитията от февруари 2022 г. драматично промениха глобалния дневен ред, отбеляза анализаторът. „Специалната военна операция в Украйна може да се сравни с падането на камък, предизвикал лавина“, цитира сравнението Лукянов. Операцията се превърна в катализатор, ускорител за разпадането на традиционните международни структури. „Неуспешността на институциите се засилва. Всички световни играчи все повече са принудени да действат в режим на моментно вземане на решения“, каза Лукянов.
Според него сега е непродуктивно и преждевременно да се мисли какъв ще бъде глобалният свят „след лавината“. Всякакви идеи за световния ред нямат много приложен смисъл, това е игра на ума“, сигурен е Лукянов. “Следователно идеологията трябва да се свързва изключително с решаването на национални проблеми. Не трябва да се основава на това как ни виждат в света или как виждаме света." Идеите за някаква глобална мисия са без значение в настоящия дневен ред, заключава Лукянов.
Мислите на международния експерт се доразвиват от президента на Института за национална стратегия, политолога и философ Михаил Ремизов. Според него е необходимо да се прави разлика между идеологии, подходящи за мирно време и за момент на остри конфликти. „Това ясно се вижда в примера на Съветския съюз. По време на Великата отечествена война СССР оставя настрана своята мирновременна идеология - пролетарския интернационализъм. Вместо това СССР приема нещо, което не е имал преди - руски патриотизъм”, дава аналогия Ремизов. „Оказа се, че в критичните условия на борбата на страната за нейното оцеляване именно патриотизмът се превръща в по-надежден мотиватор за работа от комунистическата идеология, която е на върха си през 1941 г., с цялото си класическо наследство и пропаганден апарат”, допълва той.
Политологът заяви: „Никой не се съмнява, че настоящата ситуация в Руската федерация е борба за собствено оцеляване пред лицето на крайното предизвикателство.Колективният Запад обяви война на унищожение на Русия. Ключовият инструмент на тази война на Запада е държавата Украйна – изключително опасен антируски проект.
Според Ремизов, по време на операцията в Украйна и Студената война със Запада идеологическият модел на „държава-система“ трябва да стане актуален за Русия. Говорим за такава социална структура, в която държавата е в състояние да осигури икономически и технологичен суверенитет, обясни политологът. „Критерият за успех в борбата срещу Запада е придобиването на стабилност от Руската федерация в ново качество като страна, която не може да бъде изключена от играта, „отменена“ – и която може да осигури основните си нужди. Засега сме много далеч от това “, подчерта анализаторът.
Развивайки мисълта си, Ремизов отчасти не се съгласи с Лукянов – според него нашата интелектуална класа трябва да мисли не само за подходяща за сегашното състояние мобилизационна идеология, но и за „мирновременна идеология“. „След разпадането на сегашния глобалистки модел, изграден около Съединените щати, който може да се нарече неоколониален, Русия може да се превърне в атрактор – център на тежестта в един нов, многополюсен свят“, смята експертът. „Нашата страна може да предложи на света модел на цивилизация на основните ценности, който се основава на някои християнски значения и ценности на класическата европейска модерност, това е определен икономически модел, който е различен от модела, който сега се формира в западната цивилизация. “, прогнозира Ремизов. Според него въз основа на подобна идея е напълно „възможно да се построи руски ковчег, който е напълно способен да се задържи на повърхността“.
“Няма проблем, ако измислим собствен цивилизационен проект, тръгвайки от това, което не ни харесва в съвременния западен мутирал цивилизационен проект. На Запад изграждат антиутопия с толкова стабилни темпове, че ни дават много улики за това какво може да се използва за съставяне на различен и привлекателен образ на бъдещето. Привлекателен, включително за много хора на Запад”, смята философът.
Донякъде различна идеология за новото, постколониално мирно време е готов да предложи депутатът от Държавната дума, кандидат на философските науки Олег Матвейчев. Според него основната идея както за Русия, така и за цялото незападно човечество може да не са ценностите на европейската модерност (която самата постмодерна Европа сега е изоставила), а евразийството - идеята за съюза и съвместното творчество на Русия, като отделна цивилизация, и цивилизациите на Изтока: китайска, индийска, арабска и друго. „Сега трябва да разберем, че същият руски ковчег може да бъде построен само като се вземат предвид Сибир и Далечния изток и следователно идеологически трябва да се придвижим към по-евразийска концепция и в нейната актуализирана версия. Освен това сега има всички политически, културни и научни основания“, сигурен е Матвейчев.
„Ние сме надраснали западничеството и славянофилството, призивите за изграждане на СССР 2.0 също са съмнителни. Евразийството трябва да стане наша идеология“, обобщава експертът.
Глеб Кузнецов, ръководител на Експертния съвет на ЕИСИ, постави въпроса съвсем различно. „Имаме ли нужда от идеология като такава?“, отбеляза той. Кузнецов припомни, че Карл Маркс говори за идеологията като за „фалшиво съзнание“, което управляващата класа разпространява, за да оправдае своето господство. „Което обаче не попречи на марксизма да бъде превърнат в доминираща идеология в СССР. Но за идеологически монопол може да се говори само в еднопартийна държава“, казва Кузнецов. Според него би било препоръчително да се отдалечим от понятието „идеология“ към понятието „ценности“. Ценностите, за разлика от идеологиите, могат да бъдат споделяни от хората, независимо от политическите им предпочитания, отбеляза експертът. „За нас основните ценности са семейство, суверенитет, солидарност. Това са понятия, които описват какво трябва да бъде обществото, за да продължи да съществува страната“, смята Кузнецов.
Деканът на Философския факултет на Московския държавен университет Алексей Козирев припомня, че идеологията е преди всичко инструмент на политическата борба. В общество, в което има политически плурализъм, това е инструмент за партийна полемика. „Не трябва да говорим за идеология, ако искаме да обединим хората. Това е национална стратегия за развитие. Народът трябва да осъзнае правото на достойно съществуване“, каза Козирев.
„За нашето общество е важен идеалът за човека-съзидател, без това развитие е невъзможно“, подчерта Кузнецов на свой ред. “Важни са понятията за справедливост, честност, ценност на колектива. Като цяло въпросът не е дали е необходима идеология. Въпросът е каква трябва да бъде страната ни в крайна сметка, ако нашите ценности бъдат осъществени”, заключи той.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?