/Поглед.инфо/ Владимир Путин одобри Концепцията на хуманитарната политика на Русия в чужбина. Ако има направление на държавна дейност, което в продължение на много години е подложено на все по-голяма критика от тази наша външна хуманитарна политика, то може би е политиката към руските сънародници, живеещи там, в чужбина.
В много отношения отправените забележки са абсолютно основателни. Има само една тънкост, която критиците упорито пренебрегват. Тя се състои в това, че през последните три десетилетия Русия по принцип не е имала възможност да води по-ефективна политика по тези въпроси. Срещу страната ни работеха не толкова геополитически опоненти и нашите собствени небрежни чиновници, а обективни социални и дори, може да се каже, исторически тенденции. И, да, използването на глаголи в минало време тук не е случайно. Имаме всички шансове да видим със собствените си очи как ще се преобърне тази най-мощна цивилизационна тенденция от последните векове, която утвърди Запада - представен от Западна Европа и по-късно присъединилите се Съединени щати - като цивилизационен връх на човечеството и модел за подражание, включително в областта на културата и изкуството и други хуманитарни области.
Под влиянието на тази тенденция дори азиатските общества, които са изключително далеч от Запада и са дали началото на собствена напълно уникална култура - Индия, Китай, Япония - са попаднали под влиянието на тази тенденция. Какво да кажем за Русия, за която връзката с Европа, ориентацията към Европа исторически е най-важният фактор в културния, духовния и социалния живот на страната.
В условията на глобализация и вестернизация на планетата това доведе до факта, че руската хуманитарна сфера до голяма степен се превърна в деградирало копие на западната - второстепенна, провинциална и заимствана. И това, което преди неизменно беше наша гордост, върхът на руския гений, често започна да се възприема като остаряло дори в собственото ни общество. Чайковски и Чехов, разбира се, са гении, но как съвременна Русия обогати света? В такава ситуация дори най-забележителната и обмислена концепция за хуманитарна политика в чужбина би била обречена. Защото ние самите не виждахме стойността на това, което страната произвежда в тази област.
Тук е много важно да се отбележи, че това не означава, че не сме създали нищо важно и стойностно. Просто след националната катастрофа от 90-те години Русия беше духовно изгубена, което беше утежнено от много наистина нездравословни процеси в културата, изкуството, образованието и други важни области.
Именно това изключително тежко и много опасно състояние на една неразбрала, забравила, изгубила своето място, роля и значение в света нация преодоляхме през последните години. Сега в различни кръгове активно се водят дискусии за това какво точно Русия е разбрала и запомнила - някои версии са много отровни, гневни и дори омразни. Но практически никой не се съмнява, че в руското общество е изчезнало чувството за изгубеност и неразбиране кои сме, къде отиваме и какво искаме, което живее в него почти три десетилетия.
Тук, разбира се, освен всичко останало, трябва да благодарим и на Запада, който толкова се побърка с либералния дневен ред, че накара почти целия свят да се отдръпне от него – и в същото време напомни на Русия за нейната същност.
Русия е пазител и защитник на Традицията. Точно така – с главна буква. Не канон, застинал във вечността, а жива, дишаща и поникваща в бъдещето Традиция в цялата ѝ сложност и многообразие. Знаем със сигурност, че без произход, без предци, без минало и без памет няма утре – пазейки (и не само) корените си, ние пазим и градим бъдещето.
Черупката на безвремието отлетя - и се оказа, че Русия си остава Русия. Тя расте и се развива върху същата основа, положена преди много векове. Тя все още ражда гении и герои. Децата ѝ ходят на училище, занимават се с музика и спорт, печелят международни образователни олимпиади и танцуват в Болшой. Русия пази паметта на миналото и създава нови технологии. Тя защитава своето, включително и с оръжие в ръце. А за нея все още няма по-добър стимул от предизвикателството.
Оказа се също, че съвременна Русия е създала много нови неща, които са станали не само част от нашия живот, но и нейни национални марки на световно ниво: Безсмъртният полк, Маша и мечока, RT, женското фигурно пързаляне , ЧВК “Вагнер”...
Преди няколко години всичко това можеше да бъде пренебрежително премахнато. Но на фона на бързото плъзгане на Запада към либералния тоталитаризъм – с осакатяването на деца чрез джендър експерименти, с примерите за възраждане на нацизма, с премахването култура и изкуство, с унищожаването на правата и свободите на гражданите, с отхвърлянето на собствената история, Русия, с нейния твърд ангажимент към консерватизма, се превърна в символ на съпротивата. Също с главни букви.
Огромен брой хора по света сега гледат към Русия, виждайки в нея надеждата за победа над либерал-глобалисткото чудовище, което поглъща западния свят и се цели в останалата част от планетата.
Иронията на съдбата, но точно сега, когато най-дивата русофобска кампания се пропагандира от световните медии, когато западните правителства все повече затягат антируските гайки дори срещу собствените си граждани, перспективите на Русия да осъществи хуманитарната си политика зад граница стават много по-добри отколкото през предишния период на приятелско партньорство.
В един луд свят спокойната нормалност на руските хуманитарни инициативи и проекти се превръща от скука вехтория в очите на хората в революция, изискваща стоманена воля и голяма смелост.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com