/Поглед.инфо/ Това предизвиква, разбира се, удивление. Колко бяха споровете за паметника на Лубянка. Ето, например, прекрасният скулптор Дмитрий Александров предложи да поставят там Платон. Константин Малофеев се обърна към Собянин с разумното предложение да поставят паметник на Александър Невски. Аз предложих да издигнат огромна статуя с размера на Родоския Колос на Архангел Михаил с пламтящ меч, така че сградата на Лубянка да се превърне в негова сянка. Толкова много прекрасни планове. Но всичко беше отхвърлено, скатано, скрито под килима, въпреки гласуванията, милионната активност на народа, бурята от страсти.

А това парче, сами разбирате какво, искат да го поставят в самия център на Москва. Нито гласуване, нито референдуми, нито творческа мисъл. Пред скулптора номер 4 са безсилни всякакви аргументи. Ето ви я истината за съвременния политически елит на Русия. В една скулптура. Ясно ми е защо именно тя. Просто Русия днес се управлява от елит номер 5 - с приблизително същата форма и напомня на същото вещество.

Разбира се, в това, че конструкция номер 4 ще стои на Блатния има своя символизъм. Това е площадът на масовите протести на либералите. И за тях такава конструкция е най-подходящата. В учебниците по история в бъдеще конструкция номер 4 ще илюстрира как през 2012 година руските либерали, когато бяха шашнати от завръщането на Путин на законното му място, се опитаха да се възмущават. И не излезе нищо. С други думи смятам, защо конструкция номер 4 беше толкова бързо съгласувана. На някой горе този символ на либерализма - конструкция номер 4 му се е сторила остроумна.

На мен, честно казано не ми се струва така. Това може да се приеме не само за либералите, но и за целия политически елит. Никой не пояснява - скулптура като скулптора, парче като парче. Тоест това е рисковано.

Но всичко може да се свали. Не мисля, че си струва твърде много да се възмущаваме от кощунското оскверняване на естетическия вкус на московчани. В края на краищата това може да се приеме за пънк-стратегия. Пънкарите се обличат в дрипи, загрозяват се и врещят истерични глупости само защото искат да покажат колко им е противно и ненавистно обществото, отиващо към пълното си изродяване. Това е естетически протест. Трудно е да кажем оправдано естетически или не. Наскоро се зарадвах, че вокалистът на пънк-бандата “Секс Пистълс” Джони Ротън подкрепи Тръмп. Браво на Джони Ротън. Одобрявам този избор.

Може би композиция номер 4 е пънк-скулптора. Да, точно така. Но към кого е обърнато това послание? И тук започват двусмислиците. И тук ми се струва, че кметът Собянин, а именно той решава какво да се поставя и какво не, не може детайлно да се справи с неконформистката култура, за да оцени точно острието на иронията, сатирата, сарказма или още повече фините стратегии на съвременни постмодернизъм. Ако бъркам, то съм готов да си поговоря с него за Дельозе или Лакане. Разговорът има всички шансове да влезе в историята. Ще обсъдим и конструкция номер 4. А засега няма яснота по въпроса и съдържанието на естетическите провокации не е определено, но цялата история мирише лошо. И даже на редица лоши работи:

  1. Това е атака срещу класическите естетически ценности.

  2. Това е дегенеративно изкуство

  3. Това е банална, но, уви, позната руска корупция.

  4. Впрочем, поставянето на Александър Невски, Платон или Архангел Михаил не би предизвикало такива проблеми. Ето къде по-уместно щеше да бъде кметът да прояви воля. Народът иска, властта подкрепя. И изборите се печелят.

Но не, вместо това конструкция номер 4. Защо именно така при нас?

Превод: В. Сергеев