/Поглед.инфо/ На 9 юни се навършват 350 години от рождението на един от най-видните владетели на Русия – император Петър I. Съвсем заслужено той влиза в историята под почетното име „Велики“. Основните постижения на Петър са добре известни, но едно от тях, не толкова често споменавано, е особено актуално в настоящата международна ситуация.

Управлението на Петър I е невероятно време, ера на невероятни победи, успехи и безпрецедентни постижения. Русия, която в края на XVII век се смята за слаба, периферна страна на Източна Европа без почти никакво влияние, за малко повече от четвърт век се превръща в световна сила със силна икономика и мощна армия и флот .

Малко преди Петър I Русия с мъка воюва със съседката си Полша, но вече при Петър I Полша кротко признава руския протекторат. В края на XVII век Русия няма не само флот, но и излаз на море (с изключение на далечното, покрито с лед Бяло море), а до края на управлението на Петър I руският флот се превръща в един от най-добрите в Европа, надеждно защитавайки търговията в Балтийско море. Самата морска търговия става възможна, защото Русия получава огромни крайбрежни владения в Балтийско море - от Виборг до Рига. Тогава балтийските държави, които сега се гордеят със своята независимост и не пропускат възможността да направят някаква гадост на Русия, стават част от нашата държава завинаги, което е признато от международните договори.

Преди Петър I Русия внася почти всички промишлени продукти, от плат и железни изделия до хартия и стъкло. След Петър I Русия постига почти пълна самодостатъчност във всички видове промишлени продукти, с изключение на луксозните и колониалните стоки. Освен това руските стоки сега се изнасят в изобилие, носейки огромни доходи на народа и хазната.

Петър I напълно променя руската култура. Ако преди това в Русия почти няма собствена литература, поезия, няма висок литературен език, то като се започне от Петър I, се формират всички необходими основи за бъдещата велика световна руска култура. Книгите се превеждат и издават активно, книгопечатането се увеличава стотици пъти. В Русия започват да работят велики художници, скулптори и архитекти. Още през XVIII век Русия се превръща в един от световните центрове на науката и изкуствата, а през следващия век започва златният век на руската култура.

Преди Петър I руснаците почти никога не пътуват в чужбина. При Петър започва най-активният обмен на информация, руснаците учат в чужбина, пътуват, изучават цивилизацията на Запада. Петър I се оказва първият от руските владетели, които активно пътуват по света, както с образователни цели, така и с дипломатически мисии.

Петър I не само създава всички стълбове на бъдещото величие на Руската империя за изненадващо кратко време, но и поставя вектора за нейното по-нататъшно развитие за векове напред. Достигайки естествените граници на Запад през XVIIIвек с включването на всички исторически владения на руските владетели от династията Рюрик, нашата държава започва да се разпространява на Изток. Там, според предписанията на Петър I, руснаците овладяват земите около Каспийско море, Кавказ, Централна Азия, напредват до Далечния изток, където притискат Китай, достигат до Амур и тихоокеанското крайбрежие. Когато в началото на ХХ век в света се говори, че този век ще стане ерата на Русия, подобни заключения несъмнено се основават на делата, които е направил император Петър Велики.

Но днес си струва да си припомним едно малко известно постижение на Петър I. Как той успява да оцелее в най-трудните години на царуването си, водейки война срещу Швеция, подкрепяна от почти цяла Европа и как в такива невероятно трудни условия той е способен да спечели.

През 1700 г. започва Великата северна война. В нея Русия се бие със стария си противник – Швеция. Шведското кралство по това време изобщо не е Швеция, която сме свикнали да виждаме на картата на Европа. Тогавашна Швеция е велика държава, "околобалтийска империя", чиито владения се простират от Финландия на север до балтийските държави и Германия на юг. Швеция контролира басейна на Балтийско море и цялата търговия, която се извършваше там, като получава страхотни печалби от това.

Швеция има първокласна армия с репутацията на непобедима на бойните полета на Тридесетгодишната война. Зад Швеция стои Великобритания, която вече замахва към високата титла "господарка на моретата", Османската империя, която вдъхва страх в цяла Европа, и накрая Франция - първата сила в Европа (и целия свят), която традиционно поддържа най-топлите отношения с Швеция след Тридесетгодишната война.

Петър I решава да се противопостави на тази сила със свой съюз. В него влизат Дания и Саксония, чийто владетел е и крал на Полша. И двете държави отдавна враждуват със шведите. Но началото на войната се оказва пагубно за Северния съюз. С бърза атака шведският крал Карл XII първо изтегля Дания от войната, а след това принуждава Саксония да отстъпи. Русия се оказва сама. Младата руска армия губи битката при Нарва и е почти напълно разбита, шведите дори пленяват руски бойни знамена.Но Петър не се плаши от такъв сериозен противник. Той отчаяно се подготвя за отбраната на Новгород и Псков, събирайки войски за отблъскване на шведската кампания срещу Москва.

Положението е критично. Армия почти няма - малко повече от 20 хиляди войници остават в редиците, артилерията е загубена край Нарва. Цяла Европа се възхищава на победите на Карл XII. Самохвалните медали, изсечени от шведите в чест на победите, са широко разпространявани като дипломатически подаръци: Карл XII като Херкулес побеждава Лернейската хидра – символизираща трите страни от Северния съюз, Шведският лъв държи земното кълбо в лапите си – неприкрити претенции за господство Цар Петър I бяга ужасен от шведите, губейки короната и меча си. Европейците се влюбват в шведската пропаганда. Бъдещето на Русия се смята за безнадеждно, мащабите на нашето поражение (и то много тежко) са доведени във вестниците до пълна катастрофа.

Швеция изведнъж се оказва истински фаворит на цяла Европа. Всеки крал се стреми да угоди на шведите, за да привлече тяхната подкрепа. Работата е там, че точно по това време започва голямата и дълга Война за испанското наследство. Всеки от противниците разчита, че победоносната шведска армия ще излезе на негова страна. След като получават новини за победата край Нарва, както в Париж, така и в Лондон триумфират - в края на краищата не само беше даден урок на „руските парвенюта“, осмелили се да се забъркват в голямата европейска политика, но и има надежда, че Швеция, след като бързо се справи със своя враг на Изток, ще може да се намеси в много по-важна война за контрол над Испания и нейните гигантски колониални владения.

Както пише историкът на дипломацията Н. Молчанов, „в Европа, особено в германските протестантски държави, оживяват спомените за прадядото на Карл XII Густав Адолф, прославил се в Тридесетгодишната война със своите победи. Дори най-известните командири от онези времена, като херцогът на Марлборо или Ойген Савойски, пеят хвалебствията на новоизпечения Александър Велики.

Карл XII е провъзгласен за спасител на европейската цивилизация от варварските "московци". Шведите разпространяват във вестниците фалшификати за изключителните загуби на руската армия, надценявайки данните поне три пъти. Вестниците печатат фалшиви съобщения за ново, още по-тежко поражение на руските войски, което се твърди, че се е случило близо до Псков, за бягството на Петър, за освобождаването на княгиня София и нейното връщане на власт. Изведнъж се оказва, че Русия е сама не само заради загубата на съюзници, но и защото цяла Европа се обединява в подкрепа на Швеция.

Дори холандците, традиционно приятелски настроени към Русия, които правят добри пари от търговията с руснаците, искат Петър I да се откаже от войната и да приеме всякакви условия за капитулация.

Получено в Холандия в средата на декември 1700 г., съобщението за победата на шведите край Нарва предизвиква неизразима радост. Руският посланик Андрей Матвеев пише на цар Петър: „Самият шведски посланик, с големи проклятия, минавайки край министрите, не само хули войските ви, но и клевети самата ви личност, сякаш вие, уплашени от пристигането на неговия цар, сте избягали в Москва и какви проклятия чувам от него, ръката ми не може да напише това. Господата тук чакат мир, защото най-добрите ви войски са разбити и е невъзможно да се тренират скоро толкова войници”.

Цялата тази антируска вакханалия протичаше под лицемерното прикритие на моралните принципи, нормите на християнския морал. Шведите са обявени за „истински европейци и християни”, а руснаците са обявени за варвари, еретици, унищожаващи цивилизацията, врагове на просвещението и културата. Пак ще се позова на думите на Н. Молчанов: „циничният морал на голата пресметливост, пряката печалба и простия грабеж царят в дипломатическия живот, въпреки че вече се е родило международното право, идеите на което се приемаха с готовност от европейските политиците като друго средство за маскиране на техните хищнически действия“. Дори закупуването на оръжия, от които армията ни се нуждае, е блокирана от тогавашния аналог на ембаргото, така че руските търговци са принудени да сключват сделки и да изнасят стоки без знанието на европейските власти.

В същото време Русия, която се смяташе за враг на цивилизацията, показва на целия свят примери за хуманизъм в политиката.Когато в Стокхолм се получава новината за избухването на войната, крал Карл XII нарежда да арестуват руския посланик княз Хилков, както и всички служители на руската дипломатическа мисия, слуги и дори руски търговци. Петър I, напротив, позволява на всички шведи, които са живели в Русия, свободно да напуснат страната ни. Много бързо обаче руските дипломати се освобождават от „универсалните“ илюзии и започват умело да играят на противоречията на различните държави, надигравайки ги и защитавайки интересите на Русия.

В тези тежки условия на началото на войната Петър I не се съобразява с исканията на „световната общност“, както и с поддръжниците на мира в Русия. Той твърдо се е заел да следва курс за постигане на пълна победа в Северната война, дори ако Русия трябва да се бие сама. Царят вярвав своя народ и в идващата победа, а руският народ в отговор подкрепя своя велик владетел. Освен това Карл XII допуска фатална грешка. Той вярва в успеха си при Нарва толкова много, че смята Саксония за много по-сериозен враг от Русия и е разсеян от руския фронт в продължение на няколко години.

Петър I използва тези две-три години с невероятна ефективност. Армията не само е пресъздадена, но става много по-многобройна, по-добре въоръжена и обучена. Започва изграждането на руската индустрия. В резултат на това към 1703 г. Русия е много по-силна и отново е готова да предизвика шведите.

Опиянен от победите в Полша, Карл XII с изненада установява, че руските полкове постепенно започват да бият шведите. Русия започва да печели. Превзети са шведските крепости Ниеншанц и Нотебург. И в устието на Нева царят основава Санкт Петербург. Още през 1704 г. Петър I постига реванш за поражението на Нарва. Той е приближа отново до града с войска, обгражда го и след кратка обсада превзема тази мощна крепост, която шведите смятат за непревземаема. Цяла днешна Естония пада в краката на руския цар. Тогава руските войски се притичат а помощ на курфюрста Август Саксонски.

В отговор Карл XII мести войски в днешна Украйна, надявайки се да нанесе удар по Русия от юг. Предател – украинският хетман Мазепа обещава на шведите всякаква помощ и цяла армия от казаци. Но казаците подкрепят Русия и Карл XII го очаква съкрушително поражение край Полтава през 1709 г.

Тази изключителна победа разсейва мита за непобедимостта на шведската армия. В Европа презрението към „руските варвари“ веднага изчезва и Петър става необичайно популярен човек. Европейците, които разбират само езика на силата, веднага забравят за скорошното си възхищение към шведския крал и провъзгласиха Петър I за велик владетел и командир. Русия много бързо излиза от дипломатическа изолация и скоро с право започва да се смята за една от великите световни сили.

През 1721 г. Великата Северна война завършва с подписването на Нищадския мир, който е изключително изгоден за нас, след което Руското царство е провъзгласено за Руската империя. Европа без особена съпротива признава този факт.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте  в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели