/Поглед.инфо/ Преди 30 години, на 17 март 1991 г., се провежда първият и единствен общосъюзен референдум в СССР - за отношението към опазването на самата тази страна, Съветския съюз. Почти 78% от гласувалите са за, но след това нещо се обърква. Защо резултатът от това гласуване не само не спасява Съюза, но повлиява по обратния начин?
Сега около този референдум има повече митове, отколкото сериозни разговори. Прието е да се представя като очевидно и самодостатъчно събитие: съветският народ в по-голямата си част гласува за запазването на съюзната държава.
Здравият разум побеждава, въпреки че само девет от 15-те републики на СССР вземат участие в гласуването. В трите балтийски държави, Молдова, Грузия и Армения не се провежда референдум, с изключение на Южна Осетия, Абхазия, Приднестровието и Гагаузия . Освен това избирателните секции са организирани и в републики без право на глас, във военни части, на стратегически обекти и в райони с компактно пребиваване на рускоезичното население.
И тридесет години по-късно, когато цяло поколение израсна без Съюза на свободните републики, тази гледна точка за „победата на здравия разум“ над силите на злото доминира. Всъщност все още е необходимо да се мисли за това кой е спечелил там тогава и дали до пролетта на 1991 г. някой е имал прословутия „здрав разум“.
Всяка република на СССР, която признава референдума, по един или друг начин променя самата формулировка на въпроса. РСФСР влезе по най-лесния начин: там добавиха още една точка за въвеждането на президентството. Във всички останали случаи въпросът за запазването на Съюза беше модифициран или с добавяне на препратка към собствения суверенитет, или със споменаването на някакъв нов съюз, подобен на конфедерация. Тоест, това вече не е същият Съюз, както преди. По-голямата част от избирателите не забелязват тази измама.
Както винаги, Украйна се отличава особено. В допълнение към референдума за запазване на Съюза (70% от украинците гласуваха за) е проведено така нареченото републиканско консултативно проучване, което съдържаше препратка към Декларацията за независимост на Украйна. И същите хора, които гласуваха за Съюза на ред по-горе, с дял от 84% гласуваха за независимостта на Украйна.
Разделението на личността е опасен симптом. Но въпросът не е дори в това, а във факта, че сега вече е невъзможно да се разбере какво точно се е случвало в украинските умове през пролетта на 1991 г. и как тези хора са си представяли бъдещето. Изглежда, че мнозина изобщо не са имали представа, просто не са признавали идеята, че Съюзът може да се разпадне. Да не говорим за различните митове, които изпълниха главите на съветските хора тогава. Сега ще се разделим и ще живеем както в Швеция. Нека хвърлим тези паразити и да живеем като във Франция. И всичко подобно.
Като се вземат предвид местните промени в формулировката на въпроса, можем да кажем, че сега вече изобщо не е ясно за какво са гласували хората във всеки конкретен случай. Дори на емоционално ниво, в различни републики и дори региони, понятието „запазване на Съюза“ има различно значение.
Вземете например две крайности: Естония и Южна Осетия. Етническа сегрегация съществува в Естония до пролетта на 1991 г. Там се проведе „консултативно проучване“, в което само коренното население имаше право да участва, тоест естонците, които успяват да потвърдят, че те самите или техните предци са живели в Република Естония през 1918-1939 г. Освен това (особено тук) бихте могли да получите така наречената зелена карта, която приравнява човек в права с „коренното население“. За да я получите, трябваше лично да дойдете в естонския конгрес, да се покаете и на висок глас и публично да заявите, че искрено подкрепяте независимостта на Естония. И има 20 хиляди такива хора, които искаха да го направят. Това бяха руснаци, които искаха да живеят като в Швеция.
По това време в Южна Осетия вече бушуваше война. На 16 март грузински части се опитаха да щурмуват Цхинвали, но бяха отблъснати. Бюлетините бяха доставени в отдалечени райони на републиката с хеликоптер. Хеликоптерът надвисна над селото, торба с бумаги бяха хвърлена на земята и полетя нататък. От почти 45 хиляди гласоподаватели само девет души казаха не, за да запазят Съюза. Гласуването за запазване на Съюза се възприема и като правно важен етап, и като форма на самоидентификация на осетинската нация. Досега резултатите от референдума от 17 март се разглеждат в Южна Осетия като основна демонстрация на несъгласие с отделянето на Грузия от СССР и правното основание за изграждане на нова държава.
Горбачов и неговите съветници, когато излязоха с идеята за референдум като бъдещо правно основание за собствената си власт, дори не обсъдиха всичко това помежду си. Най-неприятното тук е, че (парадоксално) този референдум като цяло беше замислен и проведен. Факт е, че до януари 1991 г. приказките, че Съюзът сега ще се разпадне, бяха чист маргинализъм. Декларациите за независимост на Прибалтика и Армения бяха възприети като виц и дори колективният Запад не искаше да признае тяхната независимост.
Разбира се, някакво двувластие се разви в Прибалтика, но с известно усилие от Москва, беше напълно възможно да си върнем контрола върху ситуацията. Да, имаше хора, чието цяло съзнание беше насочено да се откъсне тази или онази република от Съюза, но дори в Литва нямаше масова подкрепа за идеята за независимост. Сепаратистките лидери разбраха това с ужас, когато през 1990 г. поръчаха социално проучване за личните си нужди. Оказа се, че над 80% от литовците не искат да напуснат Съюза и да се борят за независимост. Беше им удобно и се страхуваха от промяна.
Но решението на IV конгрес на народните депутати от декември 1990 г. за провеждане на референдум за запазването на Съюза на 17 март 1991 г. прехвърли всички тези маргинални разговори в правната сфера. Хората, които сериозно говореха за бъдещата независимост на една или друга република, вече не бяха гледани на селски идиоти и бяха допуснати до модерните столични салони.
Самата идея за възможността за разпад на СССР беше хвърлена в общественото съзнание. И хората вече бяха замаяни.
Тогава народните депутати не трябва да провеждат референдум, а ясно да заявят: Съюзът няма да бъде унищожен. Да декларира това под формата на закон. И да затворят темата. И тогава нищо нямаше да се случи. И нямаше нужда да се позоваваме на полумилионния митинг на площад Манежная на 10 март. Там хората се застъпваха за всичко добро срещу всичко лоши. И ако започнахме да разглобяваме тази политическа позиция на конкретни части, се оказа, че доброто често е абстрактно и подобно на мит.
Между другото, точно през този исторически период обидното определение на „съветчик“ беше твърдо установено. Ако по това време ляхте чели, да речем, литовските и латвийските вестници, тогава се създава впечатлението, че само безделници, пияници и нашественици гласуват за Съюза.
В Москва тази тема беше активно преувеличена от творческата интелигенция и тогавашните „лидери на общественото мнение“, които притежаваха вестници и списания с милионни тиражи. По това време нямаше алтернативен поглед върху световния ред. И ако някой се изказваше срещу вятъра, можеше да бъде стъпкан в отговор. Общественото съзнание сякаш беше хипнотизирано и страната живееше във възбудено емоционално състояние от няколко години.
Горбачов все още твърди, че първопричината за разпадането на СССР е изобилието от централизъм. Но ако трябваше да завърши „процесът от Ново-Огарьово“ и да се създаде нова федерация (или конфедерация), тогава всичко щеше да се получи веднага. Всъщност неговите икономически съветници настояваха за унищожаване на установени икономически връзки, въпреки че не можеха да произнесат ясно израза „частна собственост“. Страната се разпадаше главно по икономически причини, които можеха да бъдат изгладени. Само че за това бяха необходими други хора.
Резултатите от референдума от 17 март 1991 г. ще останат в историята като удивителен пример за социално разстройство и нищожност на националния елит. Въпреки абсурдността на самата идея за унищожаване на собствената си държава, съветското общество като цяло реагира адекватно, макар че малко да обърка формулировката. Но ръководството на Съюза смяташе резултатите от референдума единствено за подкрепа на определен нов Съюз, който се измисли в тишината на държавната дача в Ново Огьово. Ако Горбачов не беше толкова обсебен от процеса от "Ново-Огарьово", резултатите от референдума можеха да бъдат използвани за възстановяване на контрола върху политическия процес. И да не се споменава, че именно гласуването на 17 март направи Борис Елцин президент на РСФСР, който измъкна изпод Михаил Сергеевич последния от онези столове, на които той се опитваше да седне.
Парадоксално, но референдумът от 17 март за запазването на Съюза само ускори разпадането му. Може да се кимне на Държавния комитет за извънредни ситуации, на митичното „унищожаване на колониалната империя“, но политическата 1991 година, трагична за руската история, започна на 17 март.
Превод: В. Сергеев