/Поглед.инфо/ 19 септември е професионален празник на работниците в руската отбранителна промишленост, Ден на оръжейника. Когато известният ни оръжеен конструктор Михаил Калашников предложи да се добави нов професионален празник в календара през 2010 г., мнозина може би си помислиха, че това не е нищо повече от формалност. Но не. През дългата история на Русия се оказа, че именно военната индустрия многократно спасява страната ни от много заплахи.

В древни времена, дори преди появата на руската държавност, славяните почти не знаели как да правят добро оръжие. Славянските племена се заселват по източната периферия на Европа, развитието на тяхната материална култура е доста скромно. А мечовете и верижните ризници са внесени от Запада.

Това състояние на нещата, разбира се, води до зависимост от чуждестранни доставки. Славяните често се оказват беззащитни срещу повече или по-малко сериозна военна заплаха. Азиатски хуни, германски готи, тюркски хазари - всички те са заплашват смъртоносно нашите предци.

Но с появата на староруската държава картината започва да се променя бързо. В Рус започват да коват мечове и брони. И в много добро качество. Скоро това също води до факта, че княз Святослав унищожава Хазарския хаганат и Древна Рус се оказва най-мощната сред силите на Източна Европа. Руснаците дори имат достатъчно сили да се противопоставят на тогавашната суперсила – Византийската империя. И побеждават.

Следващото предизвикателство, което историята отправи не към Русия, а към Русия, се оказва свързано с времето на големи промени във военното дело през XVII век. Появи се редовна армия и огромни маси от войници влизат по бойните полета, невъобразими дори преди сто години. Всички те трябва да бъдат еднакво обучени и въоръжени. Настъпва ерата на барута и артилерията. Необходимо да се произвеждат кремъклийки масово, в хиляди бройки. Армията иска стотици оръдия, всички направени по един и същи модел. В битките са изгорени тонове барут, а срещу врага са хвърлени хиляди килограми олово и чугун.

Русия влиза в XVII век като слаба страна. Смутното време става най-тежкият удар за нашата държава и народ след нашествието на Ордата. Руската държава престава да съществува. Нямаше правителство и из Русия бродят банди, съставени както от местни любители на лесните пари, така и от чужденци от различен произход: поляци, унгарци, шведи, германци. Тогава изглежда, че историята на Русия е към своя край.

Но руският народ не приема смъртта на своята държава. Законната власт е възстановена и на руския трон се появява нов царуващата династия Романови, който бавно, но сигурно започна да събира разделените земи на Русия. През XVII век ние си връщаме западните райони заедно със Смоленск. И тогава в дълга и трудна война печелят победа над Полша. Киев се връща към руските градове. Левобрежна Малорусия и казаците попадат под властта на руския цар.

Но това не беше достатъчно. Проблемите и скъпите войни води до изоставане на руската индустрия. Когато цар Петър I започва своите велики реформи, Русия почти не произвежда собствени оръдия, произвежда много малко барут и дори нашата артилерия, с която руснаците винаги са се гордели с право, по това време изостава от западноевропейската . Страната не произвежда достатъчно плат, за да облече армията в униформи. Слабостта на Русия води до факта, че през 1700 г. армията на Петър I претърпява тежко поражение край Нарва от войските на шведския крал Карл XII. В Европа по това време се смята, че дните на Русия са преброени.

Но геният на Петър спира привидно неизбежното поражение. Само за няколко години в Русия са построени нови военни заводи и започват да произвеждат продукция. Създадена е нова армия, обучена и въоръжена не по-зле от шведите. Започна изграждането на флота. Русия получи импулс от енергия с изключителна сила. Още през 1703 г. Петър I печели първите си победи над шведите и основава Санкт Петербург. На следващата година той отмъщава за Нарва. И през 1709 г. той смазва Карл XII близо до Полтава, където шведите идват с надеждата да отнемат Украйна от ръцете на руските владетели. Гръмките победи по море слагат край на войната, от която Русия излиза като велика сила, а Петър I приема титлата император.

Силата на реформите на Петър продължава сто години. Руската армия побеждава непобедимата преди това Прусия по време на Седемгодишната война. Освобождава черноморските степи от Османската империя и Кримското ханство, където започва историята на Новоросия, населена с руснаци. По време на Наполеоновите войни руската армия и руската военна индустрия се оказват силата, която успя да се справи с европейската империя на Наполеон I.

Но Русия се готви за нови конфликти. Император Николай I вижда много добре, че в света се извършва индустриална революция. Че армиите се променят, стават още по-масивни и победата във войните започва да зависи не толкова от смелостта на войниците, колкото от силата на икономиката. Той прави всичко възможно за индустриалното развитие на страната.

Тогава в Русия започва масовото строителство на нови оръжейни заводи. За първи път в света е въведена стандартизация на производството. Николай I се гордее с факта, че сто руски оръдия могат да бъдат разделени парче по парче, смесени заедно и след това отново сглобени. Това ниво на стандартизация, постигнато още през 1830-те години, започва да се постига в САЩ и Великобритания едва в средата на века. В Русия се строят масово пътища. Започва изграждането на железопътни линии.

Постоянните военни заплахи обаче водят до необходимостта от много високи разходи за армията, която през онези години наброява повече от милион души. Това не позволява да се инвестират достатъчно средства в промишлеността, за да бъдат в крак с конкурентите в ключовия момент на общо превъоръжаване. Британците и французите удрят най-добре избрания момент. Щяха да минат 3-5 години и Русия щеше да има собствено нарезно стрелково оръжие и военни кораби. По време на Кримската война руската армия героично се бие срещу армиите на три империи: Британската, Френската и Османската. И след подписването на мира, страната отново е изправена пред необходимостта да модернизира военната си индустрия.

И Русия успешно се справя с тази задача. Съвсем друга армия и съвсем друга индустрия влизат във войната с Турция от 1877-1878 г. Руската армия разбива турците в планинските проходи на Балканите, навлиза в долините на България и диктува условията на мира под стените на Цариград.

Следващото сериозно изпитание за Русия е Първата световна война. Но това също се оказва епоха на изключителен растеж в руската военна индустрия. Новата индустриализация се извършва със средства от военни поръчки. Всички проблеми с оръжията, които измъчват армията на страната в първите години на войната, биват преодолени. До 1917 г. руската индустрия напълно задоволява нуждите на армията от всички видове оръжия и произвежда най-високотехнологичните видове оборудване: от самолети до превозни средства и огромни бойни кораби. Доставянето на оръжия и боеприпаси, произведени до 1917 г., е достатъчно както за кървавата Гражданска война, така и за първите години на отблъскване на нацистката инвазия по време на Втората световна война.

Но свалянето на царя, болшевишкият преврат и Гражданската война водят до това, че до началото на 20-те години военната индустрия на Съветска Русия лежи в руини. За създаването на нова индустрия са необходими безпрецедентни мерки. Когато Вермахтът нахлува в СССР през 1941 г., страната успява да устои на първия удар, а икономиката ѝ (макар и с помощта на съюзниците) е достатъчно мощна и издръжлива, за да победи Германия.

Уроците от Втората световна война се оказват много трудни за СССР. Политическото и военното ръководство е толкова уплашено от мащаба на пораженията през 1941-1942 г., че по-голямата част от националната икономика сега е посветена на армията и военната индустрия. Съветският военно-промишлен комплекс достига своя връх и може да произвежда оръжия, които не са по-слаби от тези, приети в много по-богатите страни от НАТО, а често и ги надминават.

Но подобни усилия подкопават икономиката на Съветския съюз. Тежката икономическа криза от 80-те години води до разруха на страната. Русия остава сама със Запада, който не беше никак приятелски настроен. По всякакъв начин ни беше показано, че руснаците не могат да разчитат на нещо повече от това да бъдат смятани за граждани втора класа, призвани да снабдяват Запада със суровини.

Трудната икономическа ситуация през 90-те години води до криза във военната индустрия. Тази криза започва да се преодолява от началото на новото хилядолетие. И сега, в контекста на новия глобален конфликт, ние отново, както по времето на Петър I и Александър II, развиваме мощна и модерна военна индустрия. Винаги сме успявали в това преди. И сега ще успеем

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?