/Поглед.инфо/ Решението на Литва да спре транзита на беларуски стоки с рикошет ще удари Калининград. Не е заплашен от глад, но се очаква цените на храните да се повишат. В този случай се очаква нарастване на социалното напрежение в руския анклав. Нима в Литва цялата тази блокада е замислена, за да предизвика мърморене срещу федералния център в бившия Кьонигсберг, да разбуни сепаратистки настроения. Но дали такива настроения продължават да съществуват там?
В началото на новата година литовският парламент трябва да разгледа законопроект за пълна забрана на транзита на стоки от Беларус, който беше изготвен от Министерството на транспорта през декември. Министерството реши да наложи санкции на всички продукти, внесени, закупени или минаващи транзит пряко или косвено от Беларус.
Целта е да се накаже "режима на Лукашенко", но руското външно министерство вече обеща, че Москва няма да пренебрегне подобна стъпка на Вилнюс. Това „може да повлияе на осигуряването на Калининградска област, да повлияе негативно на икономиката, социалния статус и качеството на живот на населението на този регион на Руската федерация“, предупреди представителят на Министерството на външните работи Мария Захарова.
Губернаторът на Калининград Антон Алиханов също каза по-рано, че инициативата на Литва застрашава продоволствената и икономическата сигурност на региона, като припомни, че „ние всъщност също консумираме белоруски стоки – храни, строителни материали и не само“. Както отбеляза политологът Александър Носович, ако транзитът бъде внезапно спрян, в Калининградска област „може да се образува дефицит и цените да скочат до небето, включително на стоките от първа необходимост“.
Заплаха от повишаване на социалната температура
Бившият депутат на Калининградската областна дума, опозиционерът Соломон Гинзбург е известен като автор на идеята анклавът да получи статут на федерален окръг. Той дори подготви проект на федерален закон за специалния статут на Калининградска област. Както Гинзбург каза за това преди 10 години, местните се нуждаят от нов статут и надбавки към заплатите и пенсиите, за да не нарастват там антимосковските и антифедералистките настроения.
Ексдепутатът все още смята, че подобни настроения зависят от социалната температура в анклава. „Сепаратистки настроения? Техните критерии не са свързани с местоживеенето, те са вашият личен мироглед, ценностни нагласи. Тук географията е размита, но ценностната скала е важна “, казва той.
Събеседникът не се ангажира да прецени дали сега има подобни настроения в региона. „В нашия регион нямаше такива проучвания, но периодично общувам в тази връзка с моите студенти. Мога да кажа, че между Световното първенство по футбол през лятото на 2018 г. и началото на пандемията през зимата на 2020 г. доминираха настроенията, изобщо не свързани с факта, че „ние сме уморени от Русия“, каза Гинзбург. Според него сред студентите е преобладавало различно отношение, което условно може да се предаде по следния начин:
„Не искаме да късаме с Русия, но с удоволствие бихме работили не само в далечната, но и в близката чужбина, в балтийските страни, ако някой има късмет в силни страни като Германия. Ексдепутатът не се заема да прецени колко са се променили настроенията оттогава, но е убеден, че нивото на претенциите към местните власти расте. Според него се е развила ситуация, „свързана с лошото здравеопазване, с несправедливостта в подкрепата на малкия и средния бизнес. Сега са добавени и кюар-кодовете. Имаше поразителен контраст и социална поляризация между много бедните и много богатите в региона“, изброява опозиционерът.
Във всеки случай, според Гинзбург, сред жителите на региона преобладава специална двойна идентичност – едновременно руснаци и калининградци. Между другото, на ежедневно ниво в Калининград все още можете да чуете фразата „Аз ще ходя в Русия“ - когато човек отива в Москва или Санкт Петербург, въпреки че това е много по-рядко, отколкото преди 10-15 години.
„Жителите на Калининград се ръководят от Европа по отношение на комфорта, подобряването и качеството на обслужването, като същевременно остават част от Русия и не показват признаци на сепаратизъм“, казва бившият вицепремиер на Калининград по вътрешната политика, политологът Елена Волова. „Калининградци се опитват да запазят богатото историческо наследство на региона - замъци, паркове, включително като обекти на туристическа атракция. Но не може да се каже, че местните се чувстват като германци, искат да се отделят и да станат част от Германия. Едното не предполага другото."
Жителите на анклава се радват на непосредствена близост до страните от ЕС, а „преди пандемията често ходехме да пазаруваме в Полша и Литва“, припомни експертът, но те се смятат за руснаци и като цяло имат изцяло руски манталитет. „Да, ние обичаме паметниците и историческите къщи с плочи от миналото, ние сме за възстановяването на изоставени църкви и замъци, но това изобщо не означава, че по някакъв начин се идентифицираме с Германия или която и да е друга държава. Ако има малки сепаратистки течения, те нямат ефект върху мнозинството калининградци “, казва политологът.
Кой мечтае да германизира анклава
Исторически погледнато, градът има наистина немски корени. Съвременната Калининградска област се намира на територията на бившата германска провинция Източна Прусия. През 1945 г. по решение на Потсдамската конференция по-голямата част от Източна Прусия става част от Полша, а една трета от територията със столица Кьонигсберг е прехвърлена на СССР и е включена в състава на РСФСР.
И въпреки че столицата на Източна Прусия и многобройните ѝ градове са тежко разрушени през 1944-45 г., в региона все още остават видими следи от пруското наследство - характерна архитектура, керемидени покриви, тополи, засадени от германците по тесните местни пътища - те са шеговито наричани „войниците на Вермахта“. Самите калининградци често наричат града си „Кьониг“ (както петербургците наричат своя град „Питер“).
От тази гледна точка показателни се оказаха резултатите от проучването „Великите имена на Русия“ през 2018 г. Императрица Елисавета, дъщеря на Петър Велики, по време на чието управление руските войски за първи път превземат Кьонигсберг, стигна до финала с голяма разлика. Както отбеляза по този повод друг бивш депутат на Калининградската областна дума, сега депутат на Държавната дума Андрей Колесник, „историята с гласуването показа следното: мнозинството от калининградци са патриоти и избират свои, исторически руски изключителни личности." Например един от най-известните жители на този град, немският философ Имануел Кант, се класира само на втори тур на гласуването.
И все пак някои наблюдатели смятат, че има признаци на умишлен натиск върху жителите на Калининградска област с цел промяна на патриотичните им предпочитания. Използва се например терминът "пълзяща германизация" - означава опити на външни сили да засилят чуждото (в частност немското) присъствие в Калининград и да отслабят руското. Тук става дума преди всичко за символични стъпки. Депутатът Колесник дава примери за подобни действия и обяснява мотивите им:
„Много хора в Европа – както сред елита, така и сред обикновените хора – все още възприемат Калининградска област не само като част от Русия, а именно като бивша Източна Прусия. Мога да го кажа от опита на личното общуване. За съжаление през цялото време ни се дава повод да помним, че Калининградска област е в изключително агресивна среда. Ту германското ръководство заявява, че е необходимо да се говори с Русия от позицията на сила. Ту в Полша и Литва наричат Калининград, както градът се е наричал преди стотици години - "Крулевец" на полски или "Караляйчус" на литовски. И дори в самия Калининград има призиви за възстановяване под една или друга форма на пруските паметници и символи, включително, например, замъка на пруските крале. Навремето едни хора дойдоха лично при мен, заявявайки необходимостта от поставяне на символи на местата на разрушените пруски крепости в дворовете на Калининград.
"Има чуждестранни агенти на влияние"
През 2018 г. „Калининградската група за наблюдение“ научи мнението на местните жители за „германизацията на Калининградска област“. Според получените данни 86% от анкетираните казват, че не съществува германизация. И едва 2% от анкетираните „определено усещат” германизация.
От една страна, в анклава няма истински сепаратистки настроения, отбелязва Колесник. От друга страна обаче, както местните специални служби, така и политиците наблюдават желанието на част от елитите на съседните страни да се възползват от евентуалната слабост на Русия, за да завземат руските земи – и най-внимателно се противопоставят на тези стремежи. „Това, което се случва, трябва да се приеме много сериозно и да се реагира съответно. С външно безобидни символични жестове могат да възникнат реални политически промени, предупреждава Колесник. „Има хора от другата страна на границата, които работят, за да се опитат да поставят под въпрос нашия суверенитет. По-специално, стотици хора в университета в Гданск целенасочено изучават Калининградска област във всички аспекти на нейното съществуване.
Губернатор Алиханов веднъж заяви, че наистина има чужди агенти на влияние в региона. И не само има, а "и вредят" и те са "затворени" за това. В друго интервю той отбеляза, че във филистерския смисъл няма германизация като имплантиране на културна идея в ежедневния живот на региона. „Според резултатите от социологически проучвания, които се провеждат в Калининград, това не се вижда, но това не означава, че няма да държим пръста си на пулса за това“, обясни Алиханов. Според него в региона се извършва „противоположна работа” от различни организации с нестопанска цел и всякакви „псевдокултурни” центрове.
Германско знаме над Калининград
Според калининградския историк и публицист Андрей Виползов, един от тези центрове е калининградската организация с нестопанска цел „Ханзейско бюро - Информационното бюро на провинция Шлезвиг-Холщайн“. „През 2016 г. Министерството на правосъдието я включи в списъка на чуждестранните агенти, след което тя обяви ликвидацията си. Неин наследник обаче всъщност стана „Ханзейски офис“, която съвсем официално се занимава с интегрирането на региона в политиката и икономиката на различни провинции на ФРГ, в ущърб на руското влияние“, смята Виползов. „Задачата на „Ханзейския офис“ е да накара руснаците в Калининград да се поколебаят да говорят за богатата руска и съветска следа в историята на нашия регион и само пеят осана на пруската история, като се започне с Тевтонския орден, който наводнява региона с кръв“, предполага Виползов.
В най-новата история на града е имало арести и процеси на онези, чиито действия могат да се тълкуват като опити за „германизиране”.
През 2015 г. съдът призна трима социални активисти за виновни в „хулиганство, основано на политическа вражда“, след като са окачили съвременното германско знаме над гаража на ФСБ. Акцията се състоя на 11 март 2014 г. - пет дни преди референдума в Крим. Както местните медии пишат, московчанинът Дмитрий Фонарев, калининградците Олег Савин и Михаил Фелдман са получили 1 година и 1 месец затвор. Фелдман получава допълнителни 23 дни затвор за притежаване на експлозиви.
Между другото, за последен път подобен скандал се случва в града 30 години по-рано – през 1984 година. Тогава, в навечерието на октомврийските празници, над Двореца на културата на моряците, седем юноши също окачиха германското знаме, при това нацисткото знаме със свастика. Както пише „Комсомолска правда“, извършителите не са задържани - те са единствено изгонени от училище и изгонени от комсомола.
Отделно си струва да споменем, че един от осъдените през 2015 г. - Олег Савин - е влизал в затвора за улични акции с немски знамена и преди. През 2012 г. той е арестуван в Гродно, Беларус, когато отива на опозиционен митинг със знамето на Прусия. Но Савин не е спрял опозиционната си дейност и до днес. Така например преди месец той участва във Вилнюс на „Форума на свободна Русия“, на който традиционно присъства радикалното крило на руската емиграция. Доколкото знаем, беглецът магнат Михаил Ходорковски финансира Форума.
От средата на 2000-те години в Калининград действа т. нар. „Боен авангард на руската съпротива“, ръководен от Александър Оршулевич. За разлика от поддръжниците на Ходорковски, "БАРСовете" се придържат към националистическите възгледи и участват в "руските маршове“, а също така събират подписи под петицията за връщане на града на името "Кьонигсберг", отправят призиви за превъзходството на германската цивилизация над руската.
Кой разяжда "калининградската идентичност"
През 2013 г. Оршулевич беше осъден за екстремизъм и принуден да плати глоба. Както установи съдът, той призовава за насилие срещу евреи, а също така осквернява паметна плоча на жертвите на Кристалната нощ в Калининград, като нарисува свастика върху нея.
Групата, изглежда, не спира дейността си, защото през пролетта на 2020 г. военен съд вече постановява нова присъда срещу активистите на БАРС. Този път Оршулевич е осъден на осем години затвор за създаване на екстремистка общност. Трима негови съучастници Александър Мамаев, Игор Иванов и Николай Сенцов получиха различни срокове от три до шест години. Сенцов е обвинен за притежание на оръжие и взривни вещества. Както "Независима газета" писа, при обиските у членовете на БАРС освен екстремистки материали са открити и няколко оръжия от Втората световна война. Калининградският историк Виползов припомня:
„В Тюрингия Оршулевич беше сниман на фона на паметник на жителите на Източна Прусия, загинали по време на операцията в Кьонигсберг на Червената армия през 1945 г. През 2017 г. в Киев БАРСовете се срещат с бойци от неонацистката организация „Азов“. Експертите обаче напомнят: броят на осъдените и в първия, и във втория случай (по 3-4 души) предполага, че подобни групи в Калининград са маргинални.
Властите следят отблизо подобни идеологически тенденции, но засега не виждат причина за безпокойство, коментира прессекретарят на губернатора Дмитрий Лисков. „Достатъчно е да погледнем миграционния поток от „голяма Русия“- около 10 хиляди годишно - това са имигранти от северен Сибир, от централна Русия и дори от Далечния изток“, отбелязва Лисков. „При такъв миграционен баланс "германизирането" на калининградци изглежда малко вероятно. Освен това в региона се намира основната база на Балтийския флот и нашите военни определено са далеч от всякакъв вид германизация. Всъщност Калининградската област стана привлекателна за жителите на други части на Русия. 29 хиляди души са се преместили тук през 2009-2018 г. Съдейки по официалната статистика, основните доставчици на мигранти са Сибир и Далечния Изток. Следват Поволжието и Урал“, допълва той.
Страховете от пълзяща германизация, от сепаратизъм обаче не са напълно погребани, предупреждава Волова. "Никога не казвай никога. Никой не знае какво ще се случи след това, но засега няма такива тенденции “, увери тя. Що се отнася до наплива от вън, той няма да може да заличи специалната идентичност на региона, добави Волова: „За нас все още съществува специална идентичност. Тези, които идват, всъщност не са калининградци. За да бъдеш местен до мозъка на костите, трябва да си роден тук“, заключва тя.